Суни бае на рибата с щека и хранилки 5 9985

Сунай Сабриев има почти тридесетгодишен стаж като въдичар. В Русе той е отворил свой магазин за рибарски такъми и атрибути. Разнообразието от стоки, които предлага, е изключително голямо - над 10 000 артикула за пристрастените към рибарския занаят. Снимка Авторът

“Както си седях на буните, изведнъж колчето се събори и пръчката тръгна по Дунава. Огледах се за помощ, но най-близките рибари бяха на 50-60 м. Хвърлих се във водата да хвана въдицата и започнах да тегля. Рибата се показа и инстинктивно й бръкнах в устата. Хванах я за долната джука, вкарах си пръстите и я задърпах към брега. Огромно чудовище, борихме се към 40 минути. Не усещах нищо, ръцете ми се схванаха, сърцето ми туптеше в гърлото. Само си повтарях дано да не се откачи. После сомът излезе цели 162 см, тежеше 31 кг, а го улових с кукичка за мряна и тънка корда. Хвърлял съм после десетки пъти на същото място, но повече не съм хващал толкова голяма риба.” Сунай Сабриев или Суни, както го знаят всички в Русе, още не може да се отърси от преживяната емоция.

Колкото тежи сомът, горе-долу от толкова години крастата мъчи Суни. Рибарлъкът влиза в кръвта му покрай неговия чичо. От него запомня, че рибата къща няма но има любими места и те трябва да се търсят. Рибата иска да я преследваш, а не да чакаш сама да дойде. Хищниците дебнат в засада и се спотайват покрай корени на паднали дървета, а шараните кротуват в по-дълбоките вирове.

След казармата и дипломирането му като медицински фелдшер Суни всяка свободна минута е на Дунава. Зиме пък е за кефал, морунаш или скобар по река Янтра. Запалва се и по спортния риболов, като изучава всички тънкости и авангардни технологии.

Един ден си казва защо да не помага на останалите любители със знанията си и да превърне своето хоби в бизнес. “Сума народ изпушва от напрежение през седмицата, реших, че всеки би искал да разпусне”, обяснява начинанието си Суни. Така открива магазин за рибарски принадлежности, които сега надхвърлят над 10 000 артикула и привличат като магнит всички познавачи на тънката краста в крайдунавския град.

 “Много хора си мислят, че рибата е проста. Рибарлъкът не е само кукичка и пръчка, има си чалъм”, подчертава Суни. И обяснява, че ако се хвърля за сом, няма нужда от 2 кукички, достатъчна е една и олово. Хване ли се голяма риба и куката се забие в устата й, другата пречи да се преследва в праговете по Дунава. Скрие ли се в леговището си, почва чукане по дънери. Уловът на кльонк е съвсем друга работа. Щуката обича тихите и спокойни места в средни води, тя е суперхищник, дебне в засада и атакува моментално. Усети ли стръвта обаче, проверява предпазливо и ако клъвне, трябва да се изпуши поне една цигара, докато нагълта примамката. Бялата риба е много коварна. За нея поводът от основното влакно с оловото до куката се оставя поне 80 см. Така пигелът виси свободен, за да няма никакво съпротивление. Звънците са недопустими, слага се едно парче стиропор, което се гледа отдалеч. Шарановите риби са шлагерът за трофеен улов, независимо дали е по Дунава или на язовир. При тях емоцията от съпротивата е най-голяма и не се ли пусне аванс, влакното се къса.

За Суни захранката е изключително важна. Ако едно време примамките са предимно от качамак или малай с анасон, сега се използват всякакви комбинации. Майсторлъкът е да се съчетае най-правилният микс от аромати на ванилия, ягода, карамел или кореандър, които да гарантират добър улов.

Качамакът обаче си остава и до днес класика в жанра. Стръвта зависи и от сезона. Сомът умира за попово прасе, но успешно кълве и на торен червей, пиявица или пилешки дроб, а в късна есен предпочита жива рибка или жаба. Бялата риба е фен на изкуствените примамки.

Хобито е скъпо удоволствие като първоначална инвестиция, но всеки може да започне с оборудване за 50 лв. Марките идват после и човек си ги позволява според джоба. Вече има съвършени телескопи до 15 м и бързи макари. Суни е фен на японското и френското оборудване. Най-любимата му пръчка е щеката, само я сменя като вид. Той обикновено я комплектова с още 2-3 пръчки за дъно, като залага много голяма акция, ако хвърля на сом или бяла риба. Оловото винаги го връзва с по-тънка корда, за да се скъса при закачка, но да не изтърве рибата.

Сунай Сабриев дори създава “неделно училище” за бъдещи въдичари. Събира до 50 малчугани, на които обяснява азбучните истини в хобито и как да се пазят от водата. “Карбоновите пръчки са невероятни проводници на атмосферно електричество и при невнимание става беля”, предупреждава Суни. Той прави ежегодно и турнири по спортен риболов за всички възрасти.

“Болната тема за България е безразборният улов, затова призивът “Хвани-пусни” е много актуален”, подчертава Суни. Той недоумява защо трябва да се извадят 30 кила каракуда и после да се раздадат на комшиите. Другия път на това място няма да има риба. Няма срам да я пуснеш обратно. А той улови ли шаран под 2-3 кила или хищник една педя, ги връща във водата.

ОЩЕ ОТ ЖИВОТ

Трогателна среща: Брат и сестра се намериха след 29-годишна раздяла

4 близначки на "Мис България"

Етноцелувки от Сао Пауло

ОЩЕ ОТ ТРУД

Кадрова криза на "Дондуков" 2

Работата в ресорс "туризъм" замръзна, чака се преструктуриране

Мая Манолова сама си предложила оставката в Кюстендил заради Пеевски