Мотивите за импийчмънт на президента - пълен текст

към проекта на решение на Народното събрание за предложение до Конституционния съд за прекратяване на пълномощията на президента на Република България.

На 05.03.2010 г. е проведена среща между президента на Република България г-н Георги Първанов и заместник министър-председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков. Срещата е имала за цел изясняване на причините за създаденото между тях напрежение във връзка с участието на заместник министър-председателя и министър на финансите в телевизионно предаване, което я определя като среща от личен характер. Въпреки че срещата не е имала институционален характер, което се доказва от непосочване на участващите в нея официални лица и съдържанието й, на нея е бил воден стенографски протокол. Г-н Дянков не е бил уведомен за това. Още същия ден на сайта на президента в раздел “Президент”, под раздел “Речи и изявления”, стенографският протокол е огласен публично и е изпратен до средствата за масово осведомяване. Разпространението на стенограмата също е станало без знанието на г-н Дянков. Тези действия и последвалата публична изява на президента в нарочно дадена от него пресконференция на 12.03.2010 г. станаха повод за дебат в обществото. Институционално този дебат следва да се състои в Народното събрание, което произтича от централното му място в конституционната система, изградена върху принципите на парламентаризма. В условията на парламентарна република мястото на политическия дебат за политическата отговорност на президента е в Народното събрание.

По аргумент от чл. 103, ал. 1 от конституцията на Република България в материално правен аспект президентът е неотговорен за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. Отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от конституцията за всеки конкретен случай. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал специална процедура по чл. 103, ал. 2 и 3 от конституцията, по който ред единствено Конституционният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 8 от конституцията може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове или вербално той е нарушил конституцията.

Загубването на имунитета на това основание е по същество политическа отговорност на президента, която може да доведе и до загубване на самата длъжност, т.е. прекратяване предсрочно на пълномощията му от Конституционния съд.

Границите на легитимното президентско говорене са заложени в конституцията. Считаме, че със силно натоварените си политически изказвания и действия по време на скандала с министър Дянков президентът извърши нарушение на конституцията, изразяващо се в нарушение на основни конституционни норми и принципи на политическата система – на народния суверенитет, разделението на властите и политическия плурализъм. Тъй като по този въпрос не може да има тълкувателно решение на КС, парламентът е принуден да започне процедура по отстраняване на президента, за да може Конституционният съд авторитетно и окончателно да разреши този междуинституционален спор.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от конституцията България е република с парламентарно управление, а президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения – чл. 92, ал. 2 от конституцията.

В една република с парламентарно управление президентът, макар и пряко избран, има ограничен по обем демократичен мандат и правомощия. Основният носител на властта в държавата е парламентът – Народното събрание, което осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол – чл. 62, ал. 1. Изпълнителната власт е съсредоточена в Министерския съвет, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите – чл. 105, ал. 1. В тази схема на разделение на властите суверенът е оправомощил президента да упражнява ограничен брой функции. Доколкото изпълнява тези си правомощия, държавният глава може да заема политически позиции, да изказва политически мнения, да подкрепя или не определени политически сили – това е изрично заявено от КС (Решение 25/1995).

Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия – чл. 95, ал. 2 от конституцията, но може да бъде член на политическа партия или партийна коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. Това негово право е закрепено и в конституцията.

Чл. 98, т. 2 му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при упражняване на които той може да се ръководи и от своите политически убеждения като тези по чл. 101, ал. 1 – мотивирано да върне закон в Народното събрание за ново обсъждане на политически съображения, или чл. 99, ал. 5 при определени обстоятелства да назначи служебно правителство, което може да бъде съставено или доминирано от хора, на които той има доверие – негови политически съмишленици.

Конституцията обаче изисква президентът да бъде олицетворение на единството на нацията. Затова Конституционният съд е решил, че е възможно с определени свои думи или дела, които имат политическо съдържание, той да излезе отвъд конституционно допустимото поведение и да наруши пределите на легитимната си власт. Затова съдът запазва правото си на преценка във всеки конкретен случай:

Основният конституционен принцип на парламентарното управление е, че парламентарното мнозинство има мандат да управлява. Президентът не е равнопоставен на този мандат, той не трябва да се състезава с парламента и кабинета, както е в един полупрезидентски или президентски режим. Точно този основен принцип нарушава президентът Първанов, твърдейки, че неговата политическа легитимност е сравнима с тази на парламента: “ ... моето място тук е решено от 2 млн. Избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно (цитат от пресконференцията).От тази своя криворазбрана позиция президентът отхвърля цялостната политика на правителството и което е по-важно в случая, заявява, че ще се превърне в систематична негова опозиция: “... сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук нататък...(стенограма от среща с министър Дянков).Изборът на начало на атаката срещу министър Дянков не е случаен. Не само защото г-н Дянков е един от стълбовете на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Последва атака срещу заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който води решителна борба срещу корупцията и организираната престъпност ( пресконференция).В този смисъл, атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно съзнава, че атакува цялото правителство. Подобна яростна атака не е водена нито срещу правителството на Сакскобургготски, нито срещу правителството на Станишев. По същество е налице изплъзване на институционални ресурси за осъществяване функцията на политическа опозиция, тъй като се оспорва правото на правителството и парламента да определят вътрешната и външната политика на страната. При задълбочен анализ не е трудно да се съзре употреба на президентската институция и позициите, които тя дава за формирането на нова политическа, партийна сила. Преследването на партийни цели, съзнателно или не, е недопустимо за времето на упражняване на президентските правомощия.

Безспорно тези изявления са политическо говорене, което само по себе си не води до смяна на баланса на властите в страната. Но несъмнено едно такова интензивно говорене е в състояние да промени характера на президентската институция и от олицетворение на единството на нацията да я превърне в инструмент на тясно разбрана партийна политика и пропаганда. Едно такова развитие е в сериозно противоречие със смисъла на конституционния текст.

Ето защо гореописаните вербални актове на президента нарушават парламентарните принципи на нашата конституция и я подлагат на една полупрезидентска интерпретация. Това е сериозно нарушение и заплаха за конституцията, която трябва да се пресече в зародиш. Това е достатъчно сериозно нарушение на основния закон: Не само на духа му, но и на съвсем конкретни разпоредби като чл.1, ал.1, чл.92, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.105, ал.1. Такова нарушение заслужава задействането на процедура за отстраняване на президента.

На следващо място няма закон, който да позволява на президента да записва и разгласява съдържанието на водените от него разговори при провеждане на срещи, които нямат институционален характер, без знанието на другите участници в тях. Че срещата с г-н Дянков няма официален характер, следва от съдържанието на стенограмата, където президентът изрично заявява: “....аз тук говоря само в лично качество...”, “...няма да занимаваме хората с лични взаимоотношения”. Президентът е длъжен безусловно да спазва конституцията и законите, да зачита конституционните права на гражданите и да дава пример за спазването им, а не да ги погазва грубо при условията на злоупотреба с право. По начина на водене на разговора и чрез огласяване на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков, което по същество е нарушение по чл. 32, ал.2 във връзка с чл. 6, чл.57, ал.2 и чл. 39, ал.2 от конституцията.

В определена от президента като “институционална” част от стенограмата той не само не се проявява като балансьор, посредник и помирител между политическите сили в името на висши национални интереси, какъвто е добрият диалог между институциите по време на криза. Обратното. Съзнателно е търсено конфронтиране от негова страна с изпълнителната власт чрез вменяване на вини за действия и решения на г-н Дянков, които са от компетентност на колективни органи като Министерския съвет и Народното събрание. Ако президентът има критика към политиката на правителството и Народното събрание, то следва да бъде извършено по реда на чл. 98, т.2 във връзка с правомощията му по чл. 102, ал.1 от конституцията. Недопустимо е да използва лична среща за изясняване на недоразумение по повод участие в телевизионно шоу за отправяне на политически послания. Като е сторил това, Георги Първанов е извършил нарушение на чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 98, т.2 от конституцията.

Действайки в условия на некомпетентност и злоупотреба с права, в същото време президентът Първанов не е упражнил контрол върху начина, по който през изминалите години вицепрезидентът Ангел Марин е изпълнявал делегираните му правомощия по чл. 98, ал. 9 и чл. 98, ал. 10 във връзка с чл. 104 от конституцията при издаване на документи за българско гражданство и условията за предоставяне на убежища за бежанци. Във връзка с това са били създадени условия за корупция в големи мащаби, която застрашава националната сигурност и европейското гражданство. В резултат на синхронизираните действия на полицията, службите за сигурност и разследващите органи към наказателна отговорност по обвинение в корупция през последния месец са привлечени висши държавни служители, отговорни за издаването на документи за българско гражданство, както и за системни нарушения и злоупотреби в държавните институции, ангажирани с предоставянето на убежище. Установената, продължила повече от пет години организирана престъпна дейност представлява риск пред националната сигурност и пред сигурността на ЕС, което определя изключително високата обществена опасност на това деяние и тежестта на повдигнатите обвинения. След като не е упражнен контрол върху делегираните на Марин правомощия, то считаме, че президентът носи отговорност за бездействието си, от което са произлезли вредни последици за сигурността на държавата и статута на българското гражданство в ЕС.

Като народни представители сме убедени в необходимостта от легитимно упражняване на правомощията и отговорностите на всички държавни институции. В този смисъл реализирането на цялостна процедура по повдигането и поддържането на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите на президента по смисъла на Конституцията на Република България.