ГЕРБ тества коалиция за президентския вот

Изпълнителният комитет на ГЕРБ препоръча в сряда на парламентарната група да обсъди с неправителствени организации и експерти случая с разпространената стенограма и да започне процедура по предсрочното прекратяване на правомощията на президента Георги Първанов. В същото време премиерът Бойко Борисов заяви, че няма намерение да влиза в битки между институциите и да хаби енергия в подобни спорове. Добави, че не вижда Ангел Марин като президент, както и че се опитал да повлияе на политическото ръководство на ГЕРБ, но партията не го послушала. Ден по-рано Борисов напомни, че носи оставката на правителството в джоба си.

Абсурден е вариантът, при който Борисов е в оставка, а Марин е президент. Затова естествено се явяват въпросите дали атаката срещу Първанов сериозно си поставя за цел неговото отстраняване и какво се случва в управляващата партия.

Отговорът на първото питане е по-лесен. Парламентарната акция срещу президента има някакъв дългосрочен политически смисъл, доколкото проверява възможностите за разширяване на една бъдеща коалиция за президентските избори. Една коалиция не срещу Първанов, който няма право да се кандидатира отново, а срещу първановщината. Срещу политизирането на президентската институция, срещу намесата й в работата на парламента и изпълнителната власт, срещу непрозрачните контакти с едрия бизнес в страната и с големите международни играчи. Дали в това упражнение ще се събере конституционно мнозинство, е въпрос на политическа и парламентарна математика и кулоарни преговори. Но отсега е ясно, че крайният резултат не представлява заплаха за президента.

Дори и да се стигне до Конституционния съд, разпределението на силите там е такова, че Първанов спокойно може да се отдаде през това време на любими свои занимания - да прави обръщения към народа, да се среща с младежи, където да развива своята визия за до и след 2020 г. и т.н.

В този смисъл, като че ли същинското краткосрочно намерение на политическото ръководство на ГЕРБ е да отвори един продължителен политически дебат, който да притиска президента и да ерозира публичния му образ, без да застрашава статуса му на държавен глава. Едновременно с това, в дългосрочен план вероятно наистина се проверяват възможностите на една бъдеща коалиция на предстоящите избори за държавен глава.

Новият кръг схватки между институциите поставя нови въпроси, но отговорите като че ли са стари - засега няма значима промяна в политическата ситуация.

На този фон поведението и изказванията на премиера внасят двусмисленост, което подхранва съмненията, че се появява пукнатина между него и партията му, както и между него и парламентарната му група. Партия ГЕРБ е замислена и действа досега като личен проект на Борисов: няма Борисов, няма и ГЕРБ. Ако действително управителното й тяло се е противопоставило на лидера си по въпрос от първостепенно значение, това би означавало опит за еманципиране от създателя си и порив към самостоятелен политически живот.

Ако тази версия е близка до политическата реалност, това би означавало промяна в ситуацията в страната с много сериозни последици.

Но тя не е близка. Всъщност в модела на поведение на премиера се комбинират две неща - едното старо, другото ново. Старото произтича от принципната му идея за стратегическа двойственост и гъвкавост, която му позволява според имиджовите и политически печалби да подкрепя или да се дистанцира от дадено решение и поведение. Новото е от тактически порядък - предишните му лични схватки с президента изглежда са го научили, че от прякото противоборство печели президентът. Времето показа, че предишните сблъсъци между тях съживиха политически фигурата на Първанов, който беше изпаднал в нелепата роля на излишния човек.

Днес, очевидно извлякъл поука от предходните скандали, Борисов се дръпва от личното противоборство и се насочва към една по-държавническа позиция. Застава над подличките хитрини и ненужните политически дебати, които разпиляват енергията на управлението. А едновременно с това запазва отворена линията на скандала, в която Първанов, ако не внимава, ще поеме ролята на скандалджията, склонен към мръсни номерца със стенограми и стенографки, въвлечен в препирни, докато премиерът бори кризата, открива пречиствателни станции, училища и детски градини.

Въпреки че слуховете за разцепление между Борисов и части от ръководството на партията му са силно преувеличени, не бива да се подценява възможността за подобни напрежения в близко бъдеще. Засега той ги държи под контрол индивидуално с методи на бившето му министерство и колективно с перманентната заплаха за предсрочни избори. Проблемът е, че, както показва опитът от прехода, страхът работи до време, след което сякаш изневиделица започва бунтът на “мравките”. Само със страх и контрол партия и парламентарна група не се управляват - трябва и мотивация, както и кадрови ротации.

Защото иначе е възможно един ден Борисов да извади от джоба си оставката на правителството и да поиска предсрочни избори, но част от депутатите му, без шансове за избор в следващия парламент, да откажат да го последват. А тогава вече парламентарната математика ще бъде от решаващо значение.

Васил ГАРНИЗОВ