“Франкенщайн” на Мери Шели е номер 19 в “Златна колекция ХIХ век” на “Труд”. Ще имате възможност да я прочетете във вторник, 2 февруари, когато книгата ще се появи по реповете. Струва 10,80 лв. заедно с вестника.

Читателите могат да се абонират за 10 книжки във всяка пощенска станция в страната. Всяка десетка струва 89 лв. Вторите 10 ще имате през февруари, третите - през април. Книгите от последната десетица ще получите през юни 2010 г. Абонаментът за цялата “Златна колекция ХIХ век” е 339 лв. Повече информация - на тел. 02/942 2036.

Абонаментът може да стане и чрез интернет страницата на ВГБ с талон заявка, който можете да пратите на адреса ни:

София 1504, бул. “Цариградско шосе” 47

e-mail: abonament@zgb.bg

или на факс:

003592 942 2841, 00359 2 942 2840.

Плащането става по сметка на Вестникарска група България ООД в Райфайзенбанк. Още информация ще получите на телефони: 00359 2 942 2036, 00359 2 942 2037 или на e-mail: abonament@zgb.bg.

Мери Шели и нейният съпруг Пърси Биш Шели - един от великите поети на Англия, са сред първите привърженици на свободната любов. Заедно с лорд Байрон и неговата любовница Клеър Клермонт те се забъркали в отношения, които дори днес бихме определили за твърде разкрепостени. Тази среда обаче създава двама от най-добрите английски поети, както и романа “Франкенщайн” на Мери Шели, който

засенчва славата на Шели и Байрон

Родителите на Мери Шели били радикалният философ Уилям Гoдуин и феминистката Мepи Уолcтън- кpафт. През 1814-а 16-годишната Мери се влюбила в Пърси Биш Шели, последовател на баща й. Синът на Тимъти Шели, втори баронет на фамилията Горинг, бил женен и имал две деца. Това обаче не било пречка за любовта им - Мери и Шели решили да избягат тайно с доведената сестра на момичето Джейн Клермонт (по-късно сменила името си на Клеър Клермонт). Установили се в Швейцария. Там се запознали с лорд Байрон и с Уилям Полидори.

Една вечер лошото време ги принудило да стоят затворени във вилата на Полидори. Докато четяли стари истории за духове, четиримата решили всеки от тях да напише фантастична история. На Мери й хрумнала идеята за Франкенщайн. След няколко седмици парите им свършили и се наложило да се върнат в Англия. Там положението не било по-добро. Бащата на Мери отказал да ги приеме и двойката трябвало да се крие от кредиторите близо до Лондон. Шели насърчавал любимата си и приятеля си Томас Джеферсън Хог да започнат връзка, въпреки че тя била бременна. През февруари 1815 г. Мери родила момиченце, което починало след два месеца. Тя изпаднала в тежка депресия, с която успяла да справи чак след раждането на сина си Уилям.

Финансовото им състояние малко се подобрило след смъртта на дядото на поета. Те отново потеглили на пътешествие. През лятото на 1816 г. Мери и Шели се настанили във вила до Женевското езеро. В съседство живеел Байрон с Клеър Клермонт. В началото на есента Шели, Мери и бременната от Байрон Клеър се върнали в Англия.

Това бил един от най-трагичните периоди на двойката

Полусестрата на Мери - Фани Имлей, се самоубила. Малко по-късно Хариет, изоставената бременна съпруга на Шели, се удавила в езерото в лондонския Хайд парк. На 30 декември 1816 г., няколко седмици по-късно, Пърси Шели и Мери Годуин се оженили. Шели се надявал, този брак да осигури попечителството над децата му, но съдът ги дал на приемни родители.

През следващите месеци новобрачната двойка живеела в Марлоу, село в Бъкингамшир, близо до писателя и приятел на Шели Томас Лъв Пийкок. През септември 1817 г. се родила дъщеря им Клара. Мери довършила “Франкенщайн” и през 1818 г. я издала анонимно. В началото на 1818-а Пърси и Мери Шели напуснали Англия с Клеър Клермонт, за да отведат дъщерята на Клеър във Венеция при бащата на момиченцето Байрон.

Нова трагедия застигнала двойката в Италия. Дъщеря им починала през септември 1818 г. във Венеция, а няколко месеца по-късно в Рим - и синът им.

През ноември 1819 г. се родил вторият им син - Пърси. Мери и Шели живели на Ботуша няколко години, които били много плодотворни и за двамата. Докато Пърси създавал някои от най-добрите си поеми, Мери написала автобиографичния роман “Матилда”, историческия “Валперга” и пиесите “Прозерпина” и “Мидас”. Двамата не били в блестящи отношения - тя изпадала в депресии и често била болна, а той поддържал връзки с много жени. Шели дори регистрирал своя дъщеря от неизвестна жена, но бебето починало само на година и няколко месеца.

През есента на 1822 г. Мери отново била бременна. Един ден Шели и негов приятел тръгнали с шхуната “Дон Жуан” от Ливорно към Лерици. Корабчето потънало заедно с пътниците по време на буря, чиито тела били открити изхвърлени на брега десетина дни по-късно. Пърси Биш Шели щял да навърши трийсет години само след месец. След години мястото било наречено Заливът на поетите.

Мери се върнала в Англия. До края на живота си пишела романи и работела като редактор. Отказвала всякакви предложения, дори за женитба. Сред ухажорите й бил Проспер Мериме. Затова пък помагала на приятелите си с нестандартни сексуални наклонности. Тя успяла да подреди, издаде и популяризира стиховете на Шели. Заради здравословни проблеми част от тялото й било парализирано.

След завършването на университета синът й решил да живее с нея. Двамата пътували из Европа. През 1942 г. сър Тимъти Шели починал. Така Мери и Пърси Флоренс се оказали финансово независими. През 1851 г. здравето на Мери Шели се влошило и тя починала на 53 г.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола