Гара Яна ще става Ротердам

Частник влага милиони, за да превърне гара Яна в международен транспортен център. На езика на специалистите: интермодален терминал. Защо собственикът на “Екометал инженеринг” Пламен Стоянов купи гарата? Наистина ли ще я превърне в транспортно кръстовище, или сънува на глас?

Хиляди тирове кръстосват Европа, хиляди тирове бълват гадости, припомня собственикът на фирмата. Докога ще се търпят тези димящи транспортни чудовища? Вярно, изискванията към големите камиони стават все по-жестоки, стандартите - все по-конкретни. Ала каквито и филтриращи системи да се монтират към тировете, те пак и пак ще мърсят околната среда. Какво е спасението? Тировете да прехвърлят товарите на вагони. Не камиони, а екологично по-чистите влакове поемат към Европа.

България е подписала ред международни документи като проекта за изграждане и развитие на трансевропейската транспортна мрежа, Европейско споразумение за международни железопътни линии, генерален план за развитие на трансевропейските железници и т. н. Подписала и? В момента в София няма действащ терминал, който да осигурява прехвърляне на товари от автомобилен на железопътен транспорт.

Какви са предимствата?

Гара Яна отговаря на международните изисквания - не е в града, а до него. Затова нито Подуяне, нито Сточна гара имат шанс, уточнява Любомир Сяров, специалист по транспортните проекти на “Екометал инженеринг”. Гара Яна има отлично разположение по още една причина - наблизо минава магистрала. Много удобна локация.

“Екометал” на Пламен Стоянов е разработила проекта, вложила милиони за модерна площадка, подходи, складове. Централно на площадката е изграден така нареченият глух коловоз с напречна рампа за директно товарене и разтоварване на вагони с автомобили на собствен ход. Товарният коловоз на гара Яна, който се ползва по дългосрочен договор с НК “Железопътна инфраструктура”, ще бъде удължен в западна посока.

Контейнерният терминал

е с обща площ 20 дка, контейнерите се складират в т. нар. блок-стифове от 12 контейнера в ред, на 4-5 етажа. Товарите ще се обработват в супермодерен диспечерски пункт. Трисменна работа. Ще се обработват 100 контейнера на денонощие. На първо време, отбелязва Пламен Стоянов.

Така се намаляват вредните емисии от автомобилния транспорт, разтоварват се пристанищата, постига се по-бързо придвижване до краен потребител, облекчава се трафикът, разтоварва се републиканската пътна инфраструктура, обяснява Любомир Сяров. Ако щете, намаляват и жертвите по пътя.

Терминалът ще заработи през юни 2010 г. Правете сметка, обяснява Сяров. Само гигант като “Проктър и Гембъл” пуска на Балканския полуостров по 1000 камиона на ден. Това прави 350 000 камиона в годината. Гигантът “Проктър и Гембъл” вече ще ползва гара Яна. Частникът Пламен Стоянов и динамичният му екип са доволни. Доволна трябва да е и България.

Предстои гара Яна да бъде призната сред най-развитите световни терминали. Ще влезе в европейската транспортна карта като единствения у нас интермодален терминал и ще носи печалба на държавата. Не, собственикът на “Екометал иинженеринг” Пламен Стоянов не мечтае. Мечтата е осъществена. Подаръкът за Европа - платен.

Зелени технологии

За машина, която яде стари автомобили и сортира метали от пластмаси, за два нова завода на фирма "Екометал инженеринг", които ще рециклират автомобилни гуми и бяла и черна техника, ви разказахме досега.

Пламен Стоянов: Цапаш природата - плащаш

Когато инспектори по околната среда от Брюксел идват в България, държавата ги води в частните заводи на фирма “Екометал инженеринг”. Модерните съоръжения действат в “Кремиковци”. Невиждана на Балканския полуостров машина рециклира стари автомобили.

Кой е двигателят на тази мащабна концепция? Що за птица е собственикът на “Екометал инженеринг” Пламен Стоянов (43 г.)? Семеен, с две деца. Роден в Кремиковци. Живее в Кремиковци. Готов е научно да докаже, че въздухът тук е по-чист от Княжево. Луд на тема опазване на природата. Още?

Гледа ли го оня старшина, който наби момчето в районното. “Ама аз се изнервих, вика, иначе обичам системата, искам да остана на работа в МВР.” Чакай, бе! Нямаш право да се нервиш, ти си държавен служител, въоръжен при това. С тази твоя концепция докъде ще стигнем? Живееш в Европа! Това означава да познаваш глобализацията, да мислиш глобално, глобално да живееш.

Проектът за ток от вятърни инсталации и слънчеви солари на Мургаш се работи повече от десет години. Това не е някакъв локален или партиен проект. Той е национален. Съобразен с европейската политика и енергетични стандарти.

А проектът за превръщане на гара Яна в международен трансмодален терминал пресича древните пътища от изток на запад и обратно. Битката за тези пътища е била битка за пазарите открай време, още преди Александър Македонски да поеме на изток. И сега действа една стара философия на превозите - корабите минават през Гърция, през Гибралтар, стигат Ротердам, тук разтоварват, стоките тръгват обратно към страните на Европа в камиони. Защо? Има ли в природата такава логика? Защо тези товари да не се присрещнат на гара Яна, където тировете ще прехвърлят контейнерите на вагони? Ще помогнем на околната среда. Ще помогнем и на Европа, и на държавата си. Частните производители да не цапат природата. Цапаш, плащаш. Сега хитруват. Нервят се като онзи старшина.

Отивам да се гмуркам, един от моите хвърли чувал от лодката, веднага го уволних. На дъното виждам стар акумулатор, полудях. Някой го метнал от яхтата. Защо? Тоя къде живее? В кое време? Извадихме с въжета акумулатора, ама такива има в цялата страна, стотици. Понеже ей тука, в главата, е проблемът.

Добре, че природата е интелигентна, всяко камъче на тази земя е интелигентно. Затова и транспортните мрежи трябва да са интелигентни. Ще ходят стоките в Ротердам и оттам хайде по обратния път. Защо? С нашия проект отпушваме природата.

* Каква е цената на тези наши проекти. Като отиде на работа, всеки да се чувства достойно, изпълнен с енергия, че се труди на най-доброто работно място независимо от това какво прави, дали ще кара локомотив, или ще кара паяк - да работи наравно като един французин, германец, англичанин - с такова самочувствие. Нямам комплекси, нямам тайни. Няма неудобни въпроси.

* Купих 8 хиляди декара за вятърните инсталации на Мургаш под носа на Ахмед Доган. Дадох най-високата цена. Един екип около Джевдет Чакъров държеше на каишка фирмите за преработка на скрап и тези, които внасят суровината, и им остави вратички да крадат, накрая Джевдет да преценява дали одитът е минал. Що за система!

* Нашата идея от първия ден на фирмата е да помагаме на държавата. Ето, започна монтажът на машините в двата ни нови завода за рециклиране на бяла и черна техника и на автомобилни гуми. От четири години машините са тук. Четири години Джевдет Чакъров не ни разписва едно разрешение, едно елементарно разрешение. Новата администрация на министър Нона Караджова го разписа на двйсетия ден. Монтажът на машините почна веднага. Уникални инсталации, последна дума на техниката. Защо трябваше да чакаме четири години благоволението на Джевдет Чакъров?