“Тоя ходи на басейн без бански, оня реже ръце, другият “целва” приятеля си с два куршума в тила”, снове по сцената и крещи в изстъпление Иван Бърнев - по потник. Минути след бясната тирада героят му хапва парченце отровна риба, умира. И между въпиющите гласове Стефания Колева, облечена като солидно подпийнала японска проститутка, пее сълзлива песен...

Това може да се види в театралния спектакъл “Да играеш жертвата” с режисьор Ивайло Христов. Постановката, направена по едноименната пиеса на световноизвестните руски драматурзи братя Преснякови, е премиерно заглавие в афиша на Модерен театър. Със сигурност обаче и през 2010-а този трагедиен фарс ще се показва редовно. Защото “Да играеш жертвата” е не само сериозна модерна пиеса, написана с жестоко откровение и станала хит по света, но и защото родният ни екип доста добре си е свършил работата.

Иначе милост няма. Смешна, вулгарна, преднамерено дразнеща, лекомислена, потресаваща - постановката е всичко това наведнъж. Младият мъж Валя (Ованес Торосян, познат от лентата “Източни пиеси”) работи в следствието - като “жертва”. След извършено престъпление инспектор от руската полиция (Иван Бърнев, Иван Радоев) и неговият екип правят възстановка на ситуацията по показания на свидетели и участници. Валя винаги играе убития. Героинята на Искра Ангелова снима с камера. Всичко това, за да се “изясни” докрай кой е виновен, кой кого е убил, кой “само е стоял” с ръце в джобовете, докато някой друг е умирал. Театралната сцена се превръща в снимачна площадка на отделни филми, в близко до зрителя пространство. Всички в залата са “част от случая”. И въпреки че доста съдби (или сюжетни линии) се усукват в тази постановка, повече от 100-минутното действие е особено динамично, стегнато, вниманието на публиката е превзето до самия край. Това не цели да каже, че пиесата е предимно зрелищна, а че зрелището работи в полза на цялостния контекст и евентуалното послание. А самото послание никак не е скрито - особено когато инспекторът Иван Бърнев шамаросва един мухльо, убил своя приятел, когато псува националния отбор по футбол и точно преди да се отрови с рибата, изкрещява едно титанично, яростно, язвително:

ДРЕМЕ МИИИ!!!

На кого всъщност му дреме? В какво безразлично същество, вкопано в себе си и дребничките си НИщица, се е превърнал човекът? Кой е виновен? Подобни директни въпроси задава постановката. И всичките актьори са така сработени на сцената, че зрителят става зрелище на самия себе си. Е, доколкото той/тя като наблюдаващ може да си позволи...

Декорът е максимално пестелив, но разнообразен и атрактивен, костюмите - недразнещи (сценограф на спектакъла е Йосиф Божилов). Остава само Валя да не беше отровил брата на мъртвия си баща, който има връзка с майка му; някакъв гамен по анцуг (Стефан Спасов) да не бе заклал гаджето си в обществена химическа тоалетна и след това да започне да реже ръката й, докато стигне до костта; смешният собственик на автомивка да не бе убил бившия си съученик само защото онзи му се подиграл и поискал веднага да му измие колата; или самият Валя да не беше скачал самоубийствено от прозореца в края на постановката.

“Смъртта няма почивен ден”, казва един от героите. И май се оказва, че всички - бити или не, с ножове или под ножовете, изнасилени или насилени - всички играят “жертвата”.

Спектакълът е професионален дебют на петима абсолвенти, завършили НАТФИЗ през 2009-а. Само че в него няма нищо “ученическо”, нищо предвзето. През голяма част от времето героят на Торосян говори директно на публиката, осветил лицето си с джобно фенерче.

След като татко почина, разбрах, че смъртта е навсякъде, дебне постоянно, вървиш си и изведнъж - край, умираш, затова реших да бъда постоянно нащрек - подобни фрази се срещат в монолозите на Валя.

И когато пияната японка в ресторанта запее покъртителната си любовна песен, зрителите се смеят. Не само заради пищния костюм и хавлиените чорапи на Стефания Колева, които изглеждат абсурдни на местопрестъплението - а защото всичко е толкова тъжно и безмилостно, че смехът става единствената възможна реакция. Изчистен от жестокост смях, неподправен, нагъл, с чеховски нотки смях. И все пак човешки.

Васил БАЛЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Baiko Zaiko
16.01.2010 15:24:20
0
0

Разочароващо усилие на добри актьори да си спасят кожите в лошо представление!Рабира се има и потрисащи изпълнения като на една сипаничева актриса -бивш кадър на воения театър и на женицата на Иван Бърнев-сбъркала сцената с провинициално читалище....Бърнев въпреки таланта си повтаря хватки от миналото и крещи умопомрачително-явно з а да сгъсти напрежението!Младото попълнение на трупата е направо отчайващо-имам предвид и участията им в другото заглавие-Самотния запад!Първите 4 мин.е забавно да гледаш няколко дървени човечета да се мотат и рецитират по сцената ,след това ти идва байгън!А горната статия е под всякаква критика!Ехооо трудоваци -нека все пак театрален критик пише за театър!А не писарушка с две леви ръце...АА и там Модерните артисти-изчистете си кенефите , че скоро не бях попадал в такава воня!

АСЕН МЕ
16.01.2010 19:30:01
0
0

Абе в тоя театър нямаше ли нещо гнило?Артисти напускаха -съдят гърка измамник за хиляди левове заплатиБЧетох едно интервю на Елен Колева-хубаво момиче-но,явно станало жертва на измама точно от гуруто на театъра Ивайло Христов...То пък и едно гуру....хахахаа застаряващ участник в стромодна пералня на пари:-))))))

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола