Отношенията ни с някои министри вече скърцат

С Константин ПЕНЧЕВ, председател на Върховния административен съд, разговаря Лилия Христовска

- Г-н Пенчев, безпрецедентна жалба на съдии и следователи срещу финансовия министър Симеон Дянков постъпи във вашия съд. Какви са перспективите по съдебен път да се решават бюджетни проблеми?

- Понеже това се случва в навечерието на Новата година, искам да кажа, че по мое скромно мнение 2009 г. е най-лошата година за съдебната власт за цялото време на прехода. Най-лошата, защото през 2009 г. доверието към съдебната власт не е на нула, а на минус. А липсата на доверие на едно общество към съда според мен застрашава националната сигурност. Когато обществото не вярва на съда, фактически се доближаваме до анархията.

- Странно, хем няма доверие, хем съдебната система е затлачена с дела.

- Искам да кажа, че този скандал, който се разрази в момента, има много отрицателен отзвук в обществото. Хората казват - магистратите искат само пари, а нищо не работят. Но проблемът не е в парите. Въпросът е доколко бюджетът на съдебната власт е независим според конституцията. Когато този бюджет се изготвя от министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет (който има решаваща дума), той се приема от Народното събрание (НС). И уверявам ви, всяко НС до ден-днешен, в годините на прехода, е одобрявало такъв бюджет на съдебната власт, какъвто финансовият министър е поискал.

- Какво отличава претенциите на съдиите от тези на лекарите, пенсионерите и пр.?

- Съдебният бюджет е единственият, който е защитен в конституцията. А това е така, защото без финансовата независимост не може да има независима съдебна власт. И така е по цял свят. Между другото има няколко решения на Конституционния съд по този въпрос. А когато съдебният бюджет стане закон, приет от НС, единствено Висшият съдебен съвет е този, който може да се разпорежда с парите. Дали бонусите са морални, това е друга тема. От представителите на бюджетната комисия във ВСС стана ясно, че не са могли да се свържат цели седмици с представители на Министерството на финансите. И тези решения за премиите може би не биха били взети, ако знаехме, че пари няма.

- 500-те магистрати обаче искат ВАС да осъди финансовия министър да изпълни бюджета. Възможно ли е това?

- Разбира се, аз никакви подробности не мога да дам около делото. Преписката пристигна онзи ден.

И аз я изпратих на министър Дянков за комплектоване. Такава е процедурата. Когато министър Дянков върне преписката с необходимите документи в съда, едва тогава ще решим дали ще се образува дело и за какво става дума.

- Спорът не става ли безпредметен, след като министърът преведе 19 милиона лева на съдебната власт?

- Аз отново казвам, че въпросът не е за пари, а за управлението на бюджета на съдебната власт. Така или инак, съставът, който ще гледа делото, ще реши дали то е безпредметно или не. В края на краищата финансовият министър нито веднъж не е обяснил как така ги няма тези пари, като би трябвало да са в наличност.

Може би и това мотивира някои колеги да заведат дело, за да се изясни защо до вчера пари няма, а днес има! Но пак казвам, за това дело не мога да отговоря, защото нямам право да говоря, то в този съд ще се гледа.

- Има ли конфликт на интереси - съдии ще решават въпроса за премии, които сами биха получили?

- Аз не мисля, че трябва да стигаме дотам да поставим под съмнение едно бъдещо решение на съдии от ВАС, които едва ли не за някакви си две заплати биха си изкривили съвестта. Законът си е закон и само той има значение по делото.

- И все пак сегашната реакция на магистратите не ви ли намирисва на война между властите?

- Означава, че някъде нещо между нас скърца. Защото пак ви казвам, не мисля, че всичко е сведено до парите.

Очевидно тук въпросът е друг. Да има комуникация между властите, да няма надменност на една власт над друга и да си говорим. Трябва да си говорим.

Не под формата “те са независими, да правят каквото си знаят, а ние да ги държим в изолация”! Не.

Ние искаме да поддържаме контакти. Аз искам да разговарям с министър Попова, искам да поддържам контакт с премиера, с правителството, за да оправим нещата. Може да не съм прав. Но нека да седнем и да говорим. Може те да са прави.

Аз ще се съглася, но не мога да получавам законопроектите едва ли не тайно, като че ли съм нелегален.

Това просто е несериозно. За първи път от шест години парламентът гласува минималните корекции в съдебния закон, но не покани магистратите.

Дано да се дължи на неопитност. Но е показателно.

- Казахте, г-н Пенчев, че годината е лоша за магистратите. Но проблемите се създадоха именно в средите на съдебната власт.

- За мен през 2009 г. има две знакови фигури. Едната е на един лобист (Красмир Георгиев - б. р.), обикновен ходатай, в чието електронно тефтерче се оказаха страшно много магистрати. Показа се и друго - че страшно много магистрати търсят странични пътища, за да направят кариера

Втората знакова фигура бе кандидатът за председател на Плевенския окръжен съд. Жалко е, че медиите не му обърнаха достатъчно внимание.

Та този човек с “чистосърдечната си изповед” просто ни смая. Показа, че за него е било съвсем естествено да отвърне на ходатайствата на Красьо Черничкия от името на депутат, а съдията да пита депутата има ли интереси, за да се съобрази с тях. Това е страшно.

Тези съвсем случайни скандали през 2009 г. показаха ясно в какво състояние е съдебната система.

Някои от нас говорят това от години и затова не сме много популярни сред гилдията. А нейното основно възражение беше: не говорете за корупция и шуробаджанащина без имена! А няма как да посочиш име, когато ти не си разследващ орган, който да разполага с доказателства.

Всъщност може би най-хубавото през 2009 г. бе , че излязоха доста имена. И излезе, че Красьо е само върха на един от много айсберги. Затова казвам, че в момента ние сме на дъното.

- Е, какъв е изходът?

- Имам един-единствен призив към всички: дайте през 2010 г. да оправим съдебната система. Това не е невъзможно. Не е необходимо дори да има Велико народно събрание, нови конституции, едва ли не нови конструкции на съдебната власт.

- От какъв ремонт има нужда третата власт?

- Да се оправи Законът за съдебната власт, който сбърка принципите на кадруването. Няма ясни правила, ние самите се чудим, назначавайки магистрати, по какъв критерий да правим това.

Оказа се, че е достатъчно само един член на ВСС да каже една добра дума за тебе и ти ще бъдеш повишен. Лошите правила превръщат самата система в лобистка, защото всеки магистрат търси запознанство с член на ВСС, на когото да внуши колко е добър. Десетки пъти отправях призив - изменете Закона за съдебната власт, да сложим други критерии за кадруването. И нищо.

- Защо това не стана със скорошните поправки на съдебния закон, гласувани от парламента?

- Не мога да ви отговоря. Приеха на две четения два текста в Закона за съдебната власт за това как да се уволняват членове на ВСС, т. е. покрай скандала с Черничкия се запълни една законова празнота, макар че този проблем вече не стои пред нас. Двама членове напуснаха заради контактите си с Красьо, а надявам се, че подобни случаи вече няма да има.

- Министър Маргарита Попова не обсъжда ли във ВСС законодателните си идеи? Тя дойде с идеята, че ще се съобразява с мненията на действащите магистрати.

- Не, за това не се говори. Наскоро случайно ми попадна един проект за изменение на Закона за съдебната власт, който има добри моменти, но има и някои откровено странни решения.

Записани са някакви норми за ротация на председателите на отделения в съдилищата, които просто са непонятни. Защо се правят такива промени, не се разбра. Разбирате ли, когато един проект се прави на тъмно, винаги някой може да пробута нещо, без да се аргументира пред обществото за какво иде реч. Ние трябва да седнем и да се разберем как ВСС да работи по-добре.

- Добре, а с ръководителите на съдебната власт не се ли обсъждат нуждатите от промени?

- Известно ви е откога говоря за промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), да се свалят ред дела на подсъдност на административните съдилища, за да се разтовари ВАС, и прочие.

Без дори да знам, са подготвени промени в АПК, с които въвеждат анонимни сигнали, но много сериозни въпроси остават извън закона.

Формулата “постоянно действащ ВСС” е работеща, но не е достатъчна. Хората, които ръководят системата, трябва да знаят какво правят, какво име имат в обществото.Тези 25 души не бива да заседават само в София, ами да ходят по места, за да има тясна връзка между ВСС и магистратите. Нужна е една работеща администрация на ВСС. Трябва да се повиши административният капацитет на ВСС и да му се даде възможност наистина да се разгърне и да ръководи дейността на всичките структури. Спокойно в закона може да се разпише, че всички кандидати за членове на ВСС - било от парламента, било от съдебната власт - трябва да имат срок, в който да се подават кандидатури, да се изслушват в Народното събрание или пък на събранията на магистратите. И наистина да правим избор, да избираме хора, защото, честно да ви кажа, младите магистрати бяха доста разочаровани от някои избори. Казват - пратихме наши представители, за да си уредят децата.