Бе, какво толкова го пазят и в гроба Васил Илиев. Вече 13-14 години по алеята до паметника му има охрана - ден и нощ... Едва ли и някой ще тръгне да го разкопава. Тогава - защо?... Може би висаджиите така продължават да показват сила и мощ... Или е знак на уважение към техния мъртъв идол и така ще е дълги години...

Такива думи току промърморват минаващи през траурния парк в Кюстендил, като видят караулката в близост до вечния дом на създателя на империята ВИС Васил Илиев, застрелян на 25 април 1995 г. от неизвестни до днес убийци. Изграденият от черен мрамор мемориал наистина се охранява почти откакто е поставен - от ноември 1995-а. И досега е така - независимо че ВИС вече не е това, което беше по времето на Васил Илиев и на наследилия го в бизнеса негов брат Георги - също покойник след разстрела му на 25 август 2005 г. в Слънчев бряг.

Самите пазачи май не се и замислят защо денонощно караулят край гроб “Васил Илиев”. Наели са ги, плащат им редовно. Доволни са - какво да искат повече. Говори се, че м.г. им качили заплатата с по 5-10 лева. Сега за дневна смяна вземали по 130 лв., а нощните били по 160 лева месечно. Рядко “чорбаджиите” закъснявали да се издължат на четиримата гардове - нищо че е криза. Парите давала жената на Васил Илиев, която живеела в София. Провождала им ги чрез местен фирмаджия, който държи офис в сградата на НТС в града. До 10-о число им се издължават.

“Та колко народ взема пенсия, колкото дават на нас за охраната на гроба на Илиев! Е, в тая скъпотия парите на никого не стигат. Ама поне за хляба, за цигарите и за по една ракия за деня ще има”, калкулира единият от мъжете в екипа. Впрочем те трудно се възприемат като гардове - “това е сериозна и отговорна професия”. А професия гробопазач няма...

И четиримата са пенсионери - двама са бивши шофьори, другите двама - бивши военни. Те дежурят нощем. Вероятно имат и оръжие. Дневните пазачи са с по една тояжка в ръце. Не им и трябва по-сериозно снаряжение. Абсурд е някой да тръгне да чупи паметника или да оскверни с нещо гроба на висаджия № 1 за всички времена. Макар че още се помни как в първите дни след монтирането на паметната плоча и оградата пред барелефа злосторници отмъкнали част от металните синджири и орнаменти от декорацията. Нощем вероятността да се появят крадци е по-голяма, затова на смяна са двама. Като се знае, че има пазачи - никой не припарва.

За охранителите са създадени и някакви удобства. В първите години докарали стара и отписана от употреба бяла “Лада Нива” с логото на ВИС-2 по вратите. Това било “караулното им помещение”. След време монтирали дървена будка - бивш базарен павилион, тип “гъбка”.

Поукрепили я, самите ползватели я боядисали. Вътре сковали миндерче - да полегнеш и да се поотпуснеш. Но дори и да дремеш на него, то е като наблюдателница - през стъклата се вижда всичко към обекта за охрана. Ще забележи всяка изненада или опасност. Наоколо обитават и 5-6 бездомни кучета, навъртат се за някое парче хляб.

Наближава зимата - скоро над гъбката ще запуши и кюнецът на пернишката печка, която “гори като ламя”. Затова гардовете трябва да са подсигурени. Наскоро им докарали 10 кубика метровки и цепеници от каваци, орех. До пролетта ще има с какво да се греят. Докато бил жив Георги Илиев, се надявали да прокарат и ток до караулката. Не станало, а откакто го убили, вече не очакват искането им да се осъществи. Карат я без лампа, ползват си джобни фенерчета. Пускат транзистор, слушат новини, понякога и музика - но тихо, нали са на гробище!

Носят си суха храна. За пиене не се говори - освен ако някой ги почерпи по глътка от панихиди из гробните парцели в съседство. Свикнали са на режима си за дежурство и не се оплакват - носят службата по правилата. Бай Кирил Д. (71 г.), бивш шофьор на групата “Сребърни звънчета” в Кюстендил, например от 12-13 г. караули край последния дом на Васил Илиев. Не се чувства уморен или притеснен от нещо, та да му идва желание да се отказва.

Иначе се усеща, че пазачите през повечето време скучаят. Затова са готови да си бъбрят с всеки минал през алеята или дошъл на гроба на близък наоколо. С репортерите обаче внимават. Особено когато в края на август 2005-а вечният дом на Васил Илиев бил под истинска репортерска обсада. Тогава се очаквало гробът да бъде разкопан до определена дълбочина и в него да положат урна с праха на кремирания Георги Илиев. Цели медийни екипи обикаляли, за да отразят “ритуала” с урната. Кой знае защо обаче полагането не се състояло.

“Една журналистка тръгна да ме снима. За малко да отнесе една-две тояги. Прогоних я”, спомня си бай Киро. Той споделя, че гроба навестявали най-вече сестрата на Васил и Георги Илиеви - Мариана, дъщерята на Васил - Ивона (22 г.). Майка им Венка била болнава и ходела по-рядко, на Задушница. Но това са семейни и фамилни неща, които не касаят пазачите. Не е тяхна работа кой идва и кой не. От тях се иска да охраняват и те се справят отлично.

“Сигурно си трябва здрава психика, за да се захванеш да пазиш един гроб. Очите ти все в паметници, кръстове, снимки на покойници. Как ли се издържа на такова натоварване”, чудят се кюстендилци. Случаен минувач покрай патрулката гъбка попитал веднъж защо вечният дом на ВИС боса се пази вече толкова години. “Ако си платиш, и тебе ще те пазя!”, остроумно му отвърнал дежурният по смяна от гробоохранителите.

Иван ИВАНОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Иван В.
15.02.2011 06:32:05
0
0

Кърджалията Васил Левски... пардон,Илиев... знае как се създават митове и легенди... българите педали много обичат кърджалии... и сръбска чалга разбира се...

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола