И ГЕРБ иска МВР да ни следи в интернет

И правителството на ГЕРБ иска да пусне МВР да ни следи в интернет и да има постоянен достъп до телефонните ни разпечатки. Това става ясно от внесените вчера в парламента поправки в Закона за електронните съобщения. От МВР отдавна натискат за този достъп, защото трудно работели по “горещи следи” и ограниченият достъп до данни им пречел да разкриват отвличания, убийства и т. н.

И правителството на ГЕРБ ще се пробва да осигури на МВР пълен и постоянен достъп до данните на мобилните оператори, интернет трафика и комуникациите в мрежата на всички граждани.

Вчера от името на Министерския съвет в парламента се появиха нови поправки в Закона за електронните съобщения. В предния мандат мераците на МВР бяха попарени и от ВАС, и от НДСВ.

Новите промени се оказаха по-драстични от предлаганите от БСП в предния мандат. С тях се разширява неимоверно кръгът от престъпления, за разследването на които службите ще могат да ровят в личната кореспонденция - с кого сте говорили, кога, къде сте били по това време, какво сте правили в интернет. Досега това се правеше при престъпления, за които се предвижда наказание над 5 г. затвор (тежки престъпления по смисъла на НПК). Сега летвата пада до над 2 г. затвор. В това число влизат например пътните произшествия.

ГЕРБ разширява и броя на съдиите, които ще могат да разрешат достъп до телефонните разпечатки и трафичните данни. Сега разрешения дават само шефове на окръжни съдилища - 28 магистрати в цялата страна. Новата идея е нивото да падне до шефове на районен съд или упълномощени от тях съдии. Това прави над 800 магистрати с право да разрешават ровене в данните.

Според проекта мобилните оператори и интернет доставчиците ще трябва да осигурят на дирекция “Оперативно техническа информация” интерфейс, от който МВР да има достъп до данните им. Доставчиците са длъжни да пазят цялата информация 12 месеца, в случай че на някоя от службите в МВР, ДАНС и НРС им потрябват. Операторите ще са длъжни да даватданни до 8 ч, след като са им поискани.

Пробация или 1 година затвор грози всеки, който изнесе незаконно подобни данни.

Проектът забранява на операторите да пазят съдържанието на съобщенията, а ползването на трафични данни ще се контролира от парламентарна комисия и от комисията за защита на личните данни. Шефът на службата, която иска информация, трябва да посочи какво престъпление разследва и правно основание да иска данни, но няма изискване за мотивировка, по която съдията да се ориентира дали те могат да се вземат само по този начин.

Има съмнение за нарушение на конституцията

Едно от задълженията на мобилните оператори, ако поправките минат, ще е да доставят данни за клетката, от която е осъществено дадено обаждане. Според юристи обаче по номера на клетката може да се определи местонахождението на гражданина, а това вече е проследяване. По конституция това е забранено, освен ако не става дума за тежко престъпление.

Проследяването е спецразузнавателно средство, а такива могат да се използват само при тежки престъпления. Очакват се ожесточени дебати по този текст.

Телекоми се тревожат да няма злоупотреби

Необходима е ефективна борба срещу престъпността, но и да се гарантира, че няма да има злоупотреби.

Това заявиха източници от водещите телекоми у нас по повод промените в Закона за електронните съобщения. “М-Тел”, “Глобул” и “Виваком” вече имат изградена връзка към МВР, която в момента не работи. Притесняваме се, че ще ни залеят с искания за разпечатки, които няма да можем да обработим, казаха от GSM фирмите.

По-малко ще ровят в и-мейлите

Вероятно основната част от исканията за справки от МВР по новия закон ще бъдат за телефонни услуги и едва малък процент за имейл трафик, заяви Теодор Захов, шеф на най-големия интернет доставчик у нас “Спектър нет” и председател на сдружението за електронни комуникации.

Ако ни поискат допълнителни инвестиции за осигуряване на постоянна връзка за органите по сигурността до базата данни, би трябвало държавата да ни покрие разходите, добави Захов.

Иначе той подкрепял мерките за по-активна и навременна борба срещу тежките престъпления и срокът от 8 часа за предоставяне на информация според него не бил притеснителен.

МВР само ще си вади разпечатки

“Всички очакват от МВР бърза и ефективна реакция и този законопроект я осигурява, като в същото време запазва максимално правата на гражданите и дава гаранции срещу злоупотреби с информация.” Това каза неотдавна при публичното обсъждане на проекта вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов.

МВР разполага с връзка с трите мобилни оператора, чрез която след разрешение от съдия служба ДОТО сама ще може да вади разпечатките не по-късно от 8 часа. Сега за това се чакало с дни. Според зам. вътрешния министър Веселин Вучков полицията ще получава само данни за трафика, но не и за съдържанието на файловете.

Адвокат Александър КАШЪМОВ: Мераците за подслушване не са намалели!

За пореден път през последните 2 г. се подновява идеята за пряк достъп на МВР до данни за електронните съобщения - мобилни и предавани по интернет, напомни пред “Труд” адвокат Александър Кашъмов, шеф на правната дирекция на “Програма достъп до информация”. Именно по нейна инициатива Върховният административен съд (ВАС) отмени подобен текст на предишните управляващи за безпрепятствен достъп на МВР.

Последваха обаче нови опити за връщане на отменения текст чрез промяна в Закона за електронните ните съобщения (ЗЕС). Но 40-ият парламент през март 2009 г. допусна МВР до разпечатки и имейли само за разследване на тежки престъпления, т. е. наказуеми с пет или повече години затвор. И отказа пряк достъп до данните.

“Сега промените в ЗЕС връщат прекия достъп под термина “интерфейс” - същият директен автоматизиран достъп на специализирана дирекция в МВР - “Опера-тивни технически операции”, до базите данни на мобилните оператори и интернет доставчиците, обясни юристът. А данните ще се ползват за разкриване на всички престъпления.

Друг е въпросът какво точно се разбира под “разкриване на престъпления”, казва Кашъмов. Нямало никаква публична статистика на МВР за това. А годишно ведомството прави по над 300 000 справки за трафика - телефонни разпечатки, електронна поща и посещения в интернет за около 40 000 души. Не е известно обаче дали данните са използвани за разкриване и разследване на престъпления и какъв е процентът им.

За сметка на това е печално известен онзи доклад на Върховната касационна прокуратура, че преди години от 10 000 разрешения за СРС за 24-те месеца между януари 1999 и 2001 г. за правосъдието са ползвани едва 267 или 269, т. е. 2-3%.

Тенденции за намаляване на следенето у нас няма, доколкото през първото полугодие на 2009 г. до СГС са отправени около 1700 искания за СРС-та и разпечатки. От тях 90% са разрешени.

Данни за използването им за обвинителни актове няма. Не е изключено и новият закон да кацне в съда, смятат осведомени.