Ще правя шоу с Албена и Максим

С цигуларя Васко Василев, концертмайстор на "Ковънт Гардън", разговаря Диляна ДИМИТРОВА

- Здравей, Васко! В момента си на турне в Япония, за кой път си в тази страна?

- Тук идвам да свиря почти всяка година. Преди няколко дни в Токио минахме покрай зала, в която се сетих, че съм имал концерт точно преди 20 г. Турнето е по покана на Фуджико Хеминг - пианистка с огромна популярност в Япония. Правим рецитали - пиано и цигулка, в изключителни зали с капацитет 1800-2000 места. Досега имахме концерти в Токио, в Кавазаки..., в момента сме в Осака, после пътуваме за Иуаки.

- Преживяваш ли сблъсък с техния начин на живот, култура?

- Сблъсък? Не бих казал. Аз съм много любопитен към чуждите култури. Искам да опитам от всичко. На всяко място, на което попадам, влизам в обикновени ресторанти и се запознавам с хората, които работят там. Никога не съм бил сноб, който кара другите да се съобразяват с него. На концертите ми в залата винаги ми гостуват сервитьори или готвачи, с които съм се запознал предишния ден. Обичам да радвам хората и да им подарявам онова, което умея. Те готвят вкусно, аз им свиря - това е най-успешният културен обмен.

- Знаем за твоя афинитет към азиатския вкус и естетика. Коя култура от този край на света те впечатлява най-много?

- О, аз харесвам навсякъде по нещо - в Китай, Сингапур, Индия, тук... Имам любима храна, любими места, приятели. Вчера, например, имахме свободен ден и ходих до Киото за първи път. Това е старата столица на Япония преди Токио - град с над 200 храма, огромно културно наследство и уникална история. Затова през Втората световна война дори е бил в плановете на Америка за атака с атомна бомба. Слава богу, по някаква причина отпада от този списък. Посетихме няколко храма в града, усещането е трудно да се опише - спокойствие, пълен баланс и някаква всемирна любов.

- Съществува ли все още в Япония българската легенда за киселото ни мляко, художествената гимнастика и класиката? Успяхме ли с нещо ново да ги впечатлим в последните 20 г.?

- Най-известният българин в Япония безспорно е сумистът ни Калоян Махлянов-Котоошу. Неговото присъствие тук е една от силните и трайни следи, които сме оставяли в тази страна. Помня, когато преди 2 г. кацнах на летище Нарита, един от най-големите билбордове беше с лицето на Котоошу, рекламиращ кисело мляко. Тук публиката се възхищава по неповторим начин пред таланта. Умеят да го разпознават, да му се наслаждават и да го обгрижват. След всеки концерт в гримьорната ми пристигат цветя, мили пожелания, бонбони и японски чай, опаковани с огромно старание.

- Какво от западната култура в момента интересува най-много японците?

- Японците са любопитна нация и аз непрекъснато се опитвам да разбера какво от нашия свят ги вълнува най-много. Оказа се, например, че сред тях фейсбук не е толкова популярна социална мрежа, колкото е в Европа и Америка. От попмузиката големи имена са “Ролинг Стоунс” и, разбира се, “Бийтълс” - в Токио има музей на Джон Ленън. Майкъл Джексън, когото и аз обожавам и съм имал изключителното щастие да бъда на една сцена с него, в момента “е” навсякъде в Япония.

- Видя ли се с твоите приятели Албена Денкова и Максим Стависки, които имаха ангажименти в Япония по едно и също време с теб?

- Албена и Максим в момента работят с Бриян Жубер - надеждата за златен медал на Франция във фигурното пързаляне при мъжете за зимната олимпиада във Ванкувър. Те направиха хореографията му, подбираха костюмите и музиката за съчетанията му. Преди седмица тук в Япония, в Нагано, беше едно от важните състезания, което Бриян спечели. За съжаление Албена и Максим не дойдоха заради снимки на тв проект в Москва, така че този път не споделихме Япония както преди няколко години.

- Срещаш ли се често с тях?

- Не се виждаме толкова често, колкото бихме искали. Те работят по идеята за ново шоу на лед в София и аз, разбира се, ще се включа може би и като фигурист, ако имам повече време да тренирам.

Всеки си носи съдбата. Доколкото познавам Максим, мога да кажа, че издържа достойно изпитанието, през което премина. Възхищавам се и на двамата за силата и доверието помежду им. Има тъжни и тежки неща в живота, с които трябва да се научим да живеем.

- Поставяш ли се на негово място - от супергерой да се превърнеш в суперзлодей?

- Не смятам, че Максим е супергерой, още повече суперзлодей - просто популярността го преекспонира и го превърна в урок за всеки от нас.

- Вярваш ли в съдбата?

- Да, по някакъв начин вярвам, че има неизбежни ситуации и срещи, които дават посока на живота ти. Но като цяло вярвам на себе си и приятелите си, на изборите, които правя, и на интуицията си. Не съм от хората, които планират живота си изключително прецизно - най-подреденото нещо при мен е графикът ми за концерти и репетиции, останалото е импровизации и свобода.

- 20 години минаха от падането на Берлинската стена. Свободни ли сме вече наистина ние, българите?

- Най-сериозното измерение за свобода е въпрос на вътрешно усещане. Странно е, че понякога хората са по-свободни, когато са под някакъв вид забрана или рестрикция. За нас, българите, свободата сега е най-вече във възможността да пътуваме по-лесно.

- Каква доза комерсиалност допуска класиката?

- Толкова, колкото всяко произведение на изкуството. Единствената разлика между класическите и поппродукции е, че едните са издържали теста на времето. Не виждам обаче никаква причина да са по-малко комерсиални от останалите. Тази тема се провокира от предразсъдъци и рамки, които поставят самите класически музиканти - че музиката, която изпълняват, е по-специална и елитарна. Няма такова нещо. Музиката винаги е била изразно средство и начин за забавление, независимо дали е Моцарт, Майкъл Джексън, Паганини, Стинг или “Ролинг Стоунс”. Моята задача е да покажа на хората, че няма нищо страшно в класическата музика. Не се изисква образование или познания, за да я слушаш, а само да ти доставя удоволствие.

- Кога ще се върнеш в България, да чакаме ли нов концерт в София?

- Обмислям нов репертоар и направо цяло турне през пролетта. Точно сега работя по концепцията на парчетата, подбор и аранжимент. Мисля да направим по-атрактивна програма с танци от различни региони - унгарски на Брамс, славянски, фламенко. На път съм да наема една къща в Малага и да прекарам зимата на брега на морето в работа по този проект, заедно с фламенко музиканти, с които сме приятели.