Мъжката политика на Борисов омагьоса Париж

“Вие - това сме ние” - тази ключова фраза, изречена от Никола Саркози по време на срещата му с Бойко Борисов, дава обяснение за успеха на двудневното работно посещение на българския премиер във Франция. Борисов получи от Париж всичко, за което дойде:

- демонстрацията на искрено приятелство и специално отношение към него като млад, надежден европейски политик;

- съпричастност към проблемите на България и тежките реформи, които трябва да проведе правителството;

- ангажименти за лобиране в името на България в европейски институции;

- признание за активната работа на новото управление в борбата с корупцията, организираната престъпност и граничния контрол;

- оценка за партията му ГЕРБ като добре структурирана и организирана политическа сила с тежест в ЕНП;

- споделянена общност в рамките на голямото семейство на европейската десница;

- и накрая, но не на последно място - възвръщане на доверието към България и надеждата на Европа, че ще играем по правилата.

Облечени в конкретика, тези изводи звучат така: Борисов отказа на Франция да закупува корветите, но не разсърди френските си партньори, защото им отвори нови писти за сътрудничество

- по-сериозно участие в АЕЦ “Белене”, в други проекти на военнопромишления комплекс (например модернизацията на белгийските фрегати), в приватизацията на “Топлофикация” София (виж стр.8). В замяна на това измъкна ясен френски ангажимент за отпускане на България на 300-те милиона евро компенсации за затворените реактори на АЕЦ “Козлодуй” и отлагане с четири месеца на крайните срокове по програмата Шенген, за да имаме повече време да усвоим полагащите ни се средства.

Навсякъде по време на парижките срещи на Борисов решаването на държавните въпроси минаваше през откровения личен контакт, общото му минало с първите мъже на Франция, доброто им взаимно приятелство в истински мъжки разговор. Свойското потупване по раменете винаги бе съпроводено с конкретни цифри, с конкретни милиони, от които България се нуждае.

Как го постигна? С искреност

С директно назоваване на проблемите. Без увъртане и шикалкавене. Простичко и ясно. Борисов свали от гърба си товара на предишни правителства, които зад неписаните закони на дипломацията всъщност са крили нежелание за решаване на въпросите, неудобство да се даде отказ или просто забатачване на поети обещания.

Тази откровеност на Борисов, която все повече впечатлява Европа, му отваряше леко тежките врати на френската аристократичност и парираше очакваното напрежение в “неприятните” разговори. И ако за кроткия Франсоа Фийон се знаеше, че “без съпротива” ще приеме отказа за корветите, то изненадата дойде от “разбирането” на Саркози. Дипломатически източници бяха предупредили делегацията ни, че френският президент е “труден”, когато отстоява своите интереси, че може да тропа по масата в изблик на смазваща нервност. Нищо такова не се случи с Борисов. Разговор на малки имена, спомени за общи спецоперации, когато единият е бил вътрешен министър на Франция, а другият - главен секретар на МВР, и накрая - бъдещи проекти. Докато Саркози въртял резачката за пура в ръцете си, без да запали и без да предложи даже и на госта си, демонстрирал невероятните си познания по енергетика и пристрастието си към атомните реактори. С което пък напипал болната за Борисов тема - как да продължим АЕЦ “Белене”, излизайки от руската прегръдка.

После, изпращайки го по стълбите на Елисейския дворец, го тупал непрекъснато по рамото със заръката: “Каквото искате, ще ви помагаме”. Същото обещание Борисов получил и от колегата си Фийон, докато двамата чертали енергично с пръсти върху стъклените масички пред себе си различните общи проекти между България и Франция.

Министрите, които съпровождаха българския премиер - Цветан Цветанов, Румяна Желева, Трайчо Трайков и Николай Младенов, в своите контакти също не се притесняваха да назоват проблемите, да поискат конкретна помощ.

Визитата във Франция всъщност е част от политиката на Борисов, която той упорито налага - за европейското признание на страната ни.

В четвъртък министър-председателят ще посрещне в София италианския премиер Берлускони, после идва ред на социалиста Сапатеро, а до края на годината ще бъде домакин и на шефа на европарламента Бузек. В този “голям шлем” естествено място заема и любимата му Меркел, с която Борисов се чува по телефона поне веднъж в седмицата.

Желанието му е в тази европейска прегръдка България все някакси да изплува от блатото на своята изостаналост. И да покаже освен мъжко поведение в разговорите и мъжка политика в решаване на проблемите на държавата.

Новите лидери да дадат нова кауза на Европа

“Трябва да пристъпите към смели административни и политически реформи, така, както аз направих преди 30 години. Особено в областта на правосъдието, което трябва да даде на хората чувство за справедливост.” Такъв съвет отправил към Бойко Борисов президентът (1974-1981 г.) Валери Жискар Д'Естен по време на вчерашната им работна закуска. В аристократичния си дом, обзаведен с мебели в стил “Наполеон III”, с десетки ловни трофеи по стените, които впечатлили Борисов, двамата диплили проблемите на Европа повече от час и половина. Това е третата им среща за стиковане на позициите.

“Бърза поколенческа смяна на администрацията”, била заръката на Д'Естен. Бащата на ЕС формулирал пред Борисов и задача към новите европейски лидери: максимално бързо да дадат нова кауза на Европа, да поставят нови цели, разбираеми за хората, да начертаят нови мечти за младите.

Жискар Д'Eстен поздравил Борисов за блестящата му победа и заявил, че винаги е вярвал, че човек като него ще застане начело на управлението на България. Той го уверил, че както досега, така и за в бъдеще ще помага на страната ни. Посъветвал го България да се бори за ресора “политика на добросъседство” в ЕК.