Драгомир Николов, Ивайло Спасов

Да се въведе квота за български стоки в търговските вериги. Да се забрани на хипермаркетите да работят в събота и неделя, така че малките магазинчета да предлагат през уикендите предимно родни стоки. И още - министерството на земеделието да стане посредник между веригите и българските производители...

Такива идеи лансираха цяло лято депутати и управляващи с мотив, че ще се увеличи количеството на родните стоки по рафтовете на "чуждите" хипермаркети и ще бъдат подпомогнати дребните търговци. Пороят от идеи, коя от коя по-антипазарна и чудновата, бе като слънчево изригване. Но никой не се сети да погледне как стоят нещата на нивата. А там понятията "чуждо" и "родно" са тотално размити.

"80% от българските зеленчуци са чужди", казваха всички аграрни министри в последните 10 години. Сривът се потвърждава и от агростатистиката - само за последните 10 години например производството на домати у нас се е свило на половина - от 272 601 тона през 2001 г. до 103 145 тона през 2012 г.

Фактът, че тези символични количества домати са произведени у нас обаче съвсем не означава, че са традиционни български продукти. Защото в нивите и оранжериите преобладават хибридните сортове на чуждите мултинационални компании. Причината - зеленчуците им са много по-адаптивни, защитени са към редица болести, дават двойно или тройно по-високи добиви. Без да са ГМО.

БГ зеленчукът в
20% от нивите

"Чуждите сортове навлизат безпрепятствено, имат мощни рекламни кампании, докато ние не разполагаме с никакви средства за маркетинг. Успяваме да задоволим около 20-30% от нуждите на българските зеленчукопроизводители с български семена", заяви пред "Труд" проф. Стойка Машева от Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив. Оттам добавят, че предлагат семена само за зеленчуци, които се отглеждат на полето, но не и за оражерийни.

"Не повече от 10% от българските домати са от наши семена. Нито един български зеленчукопроизводител, който гледа сериозно на земеделието като бизнес, не залага на полски сортове. Търсят оражерийни холандски хибриди, които са защитени срещу редица болести и дават богати добиви", е още по-откровен Христо Цветанов от Асоциацията на земеделските производители в България.

В дъното на всичко това е и хроничната липса на финансиране за родната аграрна наука. "В института работят 130 души. От тях едва 5 - 6 се занимават с производството на семена от домати и пипер. Изпитването на едно семе е 1000 лв. за година", казва проф. Машева. Тестът се прави в Агенцията по сортоизпитване, където новите семена се проверяват по различност, хомогенност, устойчивост. Изпраща се и в ЕС, където се изследва за устойчивост към болести.

Българските сортове обаче издържат до седмица, а доматите от чуждите хибриди бележат рекорди до месец на пазара, без да се развалят. А това от своя страна е друга причина да са предпочитани от земеделци и търговци.

БГ доматът с
израелски ген

Известният български селекционер проф. Живко Данаилов е категоричен, че преобладаващата част от доматите у нас съдържат селектирания в Израел ген за твърдост - RIN, който забавя развалянето им.

След откъсването на домата този ген задържа узряването му и може да изкара и месец на сергията. Ще ги познаете по зеления кръг около дръжката.
Наред с всичко и гордостта на българския домат - "биволско сърце", вече има мощна конкуренция. Италиански фирми предлагат сходен сорт.

Правим ги с
много витамин С

Заради недостига на пари институтът в Пловдив се е ориентирал към полски сортове с акцент към биологичното земеделие и здравето. Например, създаденият наскоро сорт "Пловдивска каротина" е с двойно по-високо съдържание на витамин С. "Този сорт е особено полезен, с уникалното съдържание на трите компонента с антиоксидантно действие - витамин C, бета-каротин и ликопен.

Тези домати са оранжеви на цвят. Ценното при тях, е че при термична обработка качествата на полезните вещества не само се запазват, но и се увеличава тяхната биологична активност", твърди проф. Машева. През последните години в Института по зеленчукови култури са регистрирали още няколко нови сорта домати - "Копнеж", "Олимп", "Дивна", "Тиара", "Йона", "Деа".

Около 50% от тях са подходящи за консервиране, а останалите и за консумация. Основното, за което работим, е повишаване на съдържанието на витамин C, багрилата и сухото вещество в доматите, коментира Машева.

БГ пипер
пази от рак

Друга гордост е пиперът с цвят на тъмен шоколад, наречен "Калин". Хем има леко сладък привкус, хем и лютив нюанс. Този сорт бил идеален за млян червен пипер. Учените в Пловдив са категорични, че 1-2 лъжици дневно от тази подправка действат профилактично срещу образуване на ракови клетки в организма. Причината е увеличеното съдържание на витамин А, който е сред най-добрите терапевтични агенти срещу рака.

Неотдавна Селскостопанската академия създаде и български сорт броколи - "Искра". Семената се сеят през юни, а разсаждането му става в края на юли. Времето за неговото отглеждане съвпада с това на късното главесто зеле. Дали ще пробие на пазара, поне у нас, е друга тема. @

Българското жито държи позиции

Невероятно, но факт - 70% от българските ниви са засети с българска пшеница, похвали се пред "Труд" доц. Иван Киряков, шеф на Добруджанския земеделски институт.

Властва "Енола"

"Мога да потвърдя, че 70% от нивите са засети с такива семена и по-точно със сорта "Енола". Това е нискостеблен осилест сорт пшеница с червено зърно, устойчив на полягане и много подходящ за интензивно отглеждане. Сортът е високопродуктивен с възможности за 700 - 900 кг от декар", коментира пред "Труд" Ангел Вукодинов, шеф на Асоциацията на зърнопроизводителите.


Само за сравнение 1 кг пшеница за семе струва 98 ст., т.е. четири пъти повече, отколкото е продажната цена на житото в момента. Житната реколта в България обикновено варира между 4,4 и 4,8 млн. тона при добра година. Между 2 и 3 млн. тона от произведеното обаче се изнася, главно за страните от ЕС.

"Зърнопроизводителите купуват базови семена. С реколтата от тях може да засяват нивите до 2-3 години, след което трябва да ги подновят", обяснява Вукодинов.
Шефът на института обаче съветва производителите да подменят всяка година семената си, за да получат най-добри резултати. "В Турция има закон - ако искат фермерите да получават субсидии, задължително трябва да засеят нивите със сертифицирани семена", казва Киряков и добавя, че от години институтът му настоява за подобна поправка и у нас.

Родните семена пшеница вече са направили пробив и в Турция. Ударникът е "Аглика", който официално е регистриран в сортовата група на съседната ни страна. Това е първа група безосилеста пшеница, с отлични хлебопекарни качества. "При поливни площи "Аглика" дава добив от 1050 кг от дка, а в Турция над 45-50% от нивите са поливни", заяви наскоро Кемал Мехмед, търговски директор на турската фирма "Тарар ун вегда". Той добави, че фермерите в страната му прибират средно по 550 кг хлебно зърно, а при сушави години реколтата е със 100-150 кг по-слаба.

Наш е 1%
от слънчогледа

Точно обратното е при слънчогледа - там българските семена са по-малко от 1%. Причината е в конкуренцията на големите мултинационални гиганти като "Монсанто", "Синдженца", "Пионер", обяснява доц. Киряков. Те произвеждат хибриди слънчоглед, които се получават от кръстосването на мъжки и женски растения. Семената, получени като добив от тях, дори и да се засадят в почвата няма да поникнат.

Характерно за всички хибриди е, че фермерите трябва да ги купят отново на следващата година от фирмите и да ги засадят. При царевицата 90% от площта е засята с чужди хибридни сортове. Характерното при хибридите е, че с реколтата от тях не може да се засяват ниви и всяка година фермерите трябва да купуват семена. t

В Украйна ще сеят наш памук

Институтът по полски култури край Чирпан зарежда със семена от памук турския и украинския пазар. За сметка на това обаче критично е намаляло отглеждането на това растение в България и продажбата на семена е слаба. "У нас се отглеждат едва 7 хил. дка памук, при положение че преди 5-6 години имаше над 100 000 дка с тази култура. Причината е липсата на заводи за преработка", каза пред "Труд" директорът на института Нели Вълкова.


В момента памук се преработва само в един завод край Хасково, затова и се сади основно в този район. Край Сандански също има ниви, но памукът оттам се продавал на сурово в Гърция. Сортовете, разработени край Чирпан, се харчат много успешно в южните ни съседки. Причината е доброто качество и краткият период на зреене на растенията от наши семена.

В Турция проявили интерес към сортовете "Хелиос" и "Дарни" и вече направили голяма поръчка, като възнамеряват сами да правят посадъчен материал за собствения си пазар. Наскоро интерес към наши семена проявили и укрински производители и вече договорили голяма поръчка.

Сусамът ни изобилен и лесен за отглеждане

Българският сусам е най-хубавият сусам - дава високи добиви, а и семената му са със значително по-мек и хармоничен вкус в сравнение с този, който влиза у нас от Индия и Арабския свят, с нескрита гордост обясняват специалистите. Три нови сорта български сусам са създадени през последните години в Института по растителни генетични ресурси "К. Малков" в Садово, съобщи д-р Станислав Стаматов.

По думите на учения, едно от най-важните предимства на нашата селекция, е че кутийките със семена са устойчиви на разцепване. Това ги прави подходящи за механизирано прибиране. 99% от сусама, който се отглежда по света, се прибира ръчно, защото кутийките се разпукват при узряване и семената се пилеят на полето. t

Патладжан за апокалипсиса

Съвсем не на шега, съвременният свят отдавна се готви за апокалипсис и има своя Ноев ковчег, в който се пазят 480 милиона семена от 741 493 вида растения от цял свят. Те се съхраняват на норвежкия архипелаг Свалбард при минус 18 градуса.


Мястото не е избрано случайно. Свалбард е територия, където военните действия са забранени. Поради арктическия климат семената, пазени в световната банка, ще останат непокътнати дори при сбъдването на най-негативните прогнози за покачване на нивото на световния океан. Те трудно могат да бъдат унищожени от пожар, земетресение или друго природно бедствие.

Дори и при отказ на електрическото захранване ще са нужни два века, за да може температурата в помещенията да стигне опасните за семената 0 градуса. Замръзналата почва на норвежкия архипелаг ще продължи да поддържа температура от минус 4-5 градуса в трезора дори и при спряна климатична инсталация.

Българският принос за съвременния Ноев ковчег ще направи Институтът по растителни генетични ресурси "Константин Малков" в Садово. България се готви да изпрати свои семена от домати, пипер и патладжани от семейство "Соланацеа" в световната банка в Норвегия. t

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Велемир
01.11.2013 16:19:34
0
1

Редно е зеленчукопроизводителите да преразгледат ценовата политика за зарзавата си, защото произвеждат продукция, която по нищо не се различава от турските, гръцките и македонските, но ела да видиш разликата в цените на пазарите. На нанво от горе искат двойна цена, като използват семена като тези на съседните държави ??? Няма нищо българско в зарзавата им, за това нямат право да искат високи цени и да имат претенции. Държавата да спре всички субсидии, защото те търсят лесния път, мамят българите, че продават българско и печелят достатъчно много.

bibitko
01.11.2013 18:20:21
0
0

Хората по сета от пустинята направиха рай, отглеждат зеленчуци, маслодайна роза, плодове, а ние - само гледаме мекичкото на баницата и да прецакаме системата. Не ни се работи, само се гледа лесната печалба, ама да ви кажа - еврейските домати по са вкусни от нашите.

p0liliha
03.11.2013 18:42:30
0
0

Така е, на мързеливият му дай само да приказва и стачки да прави. е това сме българите, накрая камъни ще ядем

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола