„Националните богатства” са частни само до границата

С Тодор ЧОБАНОВ, зам.-министър на културата, разговаря Диляна Димитрова

- Каква е ползата за страната ни от избирането на българка за председател на ЮНЕСКО, г-н Чобанов?

- За нас като държава се разкриват големи възможности, защото от много години нямаме добавени нови обекти в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

- Но пък имахме заплаха, че ще извадят Несебър от този списък.

- Тази заплаха продължава да виси над главите ни. Но само с административнонаказателни мерки проблемът няма да се реши. Хората в Несебър трябва да разберат, че е в техен интерес да опазват автентичния облик на Стария град, да спрат с кича по фасадите на паметниците, с безобразното застрояване, с отнемането на територии от морето и изобщо с обезличаването на този уникален паметник.

- За кои обекти ще настоявате за статута “паметник на ЮНЕСКО”?

- Има нагласи, които ни водят до извода, че трябва да предложим значим праисторически обект. За щастие България има голям избор от обекти, които може да предлага - пещери, Карановската могила, островът в Дуранкулашкото езеро, който е бил заселен през праисторията. На него се намира една от първите сгради, построена в света. Да се строи на етажи е необичайно за този исторически период.

- Перперикон има ли шанс да стане паметник на световното културно наследство?

- Не за момента.

- Каква е атмосферата в Министерството на културата след два месеца управление?

- Атмосферата в министерството е работарска. Имаме хъс и амбиции за сериозни реформи. Убеден съм, че ще използваме всяка секунда за решаване на реални проблеми и вече мога да дам първия успешен пример. Беше забавен голям проект за античния стадион на Пловдив за около 2 млн. лева. Проектът е за преекспониране на тази част, която е на пл. “Джумаята”, с премахване на бетоновите ограждения и поставяне на стъкло - красива и много модерна концепция. Спирането беше неоснователно и плод на лоши практики от миналото. Но договорът вече е подписан, финансирането е осигурено от Европейския съюз и проектът ще се изпълнява.

- Как върви реформата в структурите на Министерството на културата?

- В момента тече проверка на архива на НИПК. Той е от национално значение, защото съхранява безценна информация за всички по-важни и по-маловажни недвижими културни обекти. Отсъствието на документи от архива води до разрушаване на културното наследство. А има точно такъв случай - с изчезнали документи на резерват по Черноморието, заради което се е допуснало застрояване на обекта. Имаме много сигнали от граждани за нередности в работата на НИПК - отделяме внимание на всеки.

- Какви промени ще бъдат направени в Закона за културното наследство?

- След разговори с експерти, с нас, народни представители прецениха, че е необходимо да предложат промени основно в две посоки. Първо - ще бъде увеличен срокът за регистрация на частните колекции. И второ - ще има някои административни промени, които касаят по-ясна отговорност по отношение на недвижимото културно наследство.Министърът на културата да стане централен орган, както предвижда философията на Закона за културното наследство. За цялостните бъдещи промени сформираме работната група от около 50 експерти. Те ще се разделят на малки подгрупи от 4-5 специалисти във всяка област, за да изработят предложения. Ще ги внесем около Нова година. Целта е да се отстранят редица нередности и неточности в закона, които спъват работата на администрацията. Ето един пример - в чл. 14 на закона е написано, че министърът на културата упражнява правото на държавна собственост на културни ценности. Но не е уточнено как. Положителното е, че новата част от Наказателния кодекс относно културното наследство е много добра. Предвидено е строго наказание за използване на металотърсачи и пр. уреди без разрешение - затвор, големи глоби. Преди това ние бяхме с най-леките наказания за нелегално използване на металотърсачи в цялата Южноевропейска зона! Българските иманяри бяха в най-привилегировано положение. Но вече ги чака затвор до 10 години.

- Какви са новините за частните колекционери?

- Ще се постараем да изгладим административните спънки за колекционерството у нас. България обаче винаги ще си остане в консервативната Южноевропейска зона. Не се очаква по време на нашия мандат Министерството на културата да предложи внезапна либерализация по отношение на археологическите предмети. Но пък ще има изцяло либерален режим по отношение на съвременното изкуство. То трябва да може да се купува и продава свободно - няма да има никакви ограничения.

- Ще има ли легален пазар на антики?

- Да, но само в рамките на това, което се нарича еднократна регистрация и внос. И то - само на законно притежавани предмети, чиято регистрация тече сега.

- Нещо регистрирано ли е до момента?

- Активността все още е далеч от желаната. Ако до края на срока за регистрация предметите в частните колекции не бъдат регистрирани, когато такива се открият в бъдеще, те ще бъдат конфискувани. В момента има тотална забрана на износа на археология със статута на “национално богатство”. Даже се обмисля още повече да затегнем режима. Тази категория предмети стават по закон държавна собственост в момента, в който напуснат границата на страната без разрешение.

- Как са изнасяни досега частните колекции за изложби?

- Изнасяни са с разрешение за временен износ на министъра на културата, на предишния министър.

- Министерството на културата по времето на Стефан Данаилов даде едно разрешение за частен музей - на братя Бобокови в Русе...

- ...и още едно разрешение за частен музей - на Васил Божков. Разрешението за частен музей е официален документ. С него министърът легитимира собствеността на колекцията. В рамките на предишния мандат са издадени стотици официални документи: разрешения за частен музей, за временен износ - в тях има графа “собственик”, регистрации на предмети по реда на т.нар. Наредба № 1. Правени са и изложби - 3 на две лица.

- Дали ли сте срок за отварянето на частните музеи?

- Да, една година. Други молби за отварянето на частни музеи засега няма.

- Кои са най-ценните предмети в частни колекции, за които знаете?

- В българските частни колекции има много предмети с голямо значение. Няма да крия, че част от тях са от културните кръгове на Близкия изток, от Източна Европа, от Средна Азия... Няколко от ритоните в колекцията на Васил Божков биха красили с гордост витрините на всеки световен музей - Британският музей например няма предмети като ритона с лъвска глава, такива има един-два в света! Със сигурност е циркулирал в средите на най-висшата аристокрация по времето на Кир, Дарий, персийските владетели от Ахеменидската династия. Иранското изкуство е сред най-ценните. Тези предмети трябва завинаги да останат в България и да станат напълно достъпни за учените и за широката публика.

- Ще бъдат ли отделени най-сетне средства за попълване на сбирките на държавните галерии?

- При първа възможност. Още догодина ще започнем да отделяме средства за това. Не мога да кажа колко, докато не бъде формиран бюджетът за 2010 г.

- Как върви проектът “Българският Лувър”?

- Ще ви помоля да не използвате понятието “Лувър”, то е запазена марка на друг музей. Засега го наричаме “Квартал 500”. За название ще се мисли по-нататък. Това няма да е просто галерия, в сградата вероятно ще се помещават няколко музейни институции. Кои - подлежи на уточняване. По оперативната програма на регионалното развитие имаме заложен голям довършителен ремонт.

- Издателствата, спечелили субсидии от последната сесия (от април) на Министерството на културата, ще получат ли парите си тази година?

- Съмнявам се. Кога ще стане - зависи от министерството на финансите.