"И това дело почва да се засенчва от забравата... Да беше написал няколко сбирки стихове, да беше спортист, борец, артист и прочие, за него щеше да се говори и пише повече... Но той беше химик в България. Той посвети научното си творчество и педагогическите си дарби за преуспяването на химията в България", пише Захари Караогланов през 1943 г.в статия, посветена на проф. Пенчо Райков, основоположник на българската химическа наука. Днес, 60 години по-късно същите слова можем да отнесем към автора им, бележития учен-химик, създател на научна школа проф. Захари Караогланов, на когото посвещаваме тази част от поредицата "Великите учени на България"

Захари Караогланов (1878-1943) е основоположник на аналитичната химия у нас, създател на първия български университетски учебник по неорганична химия (1920) и на първата в Европа самостоятелна катедра по аналитична химия (1924). Автор на изследвания в областта на тегловния анализ и механизма и чувствителността на аналитичните реакции. Формулира едно от първите уравнения на електрохимичната кинетика (уравнение на Караогланов) и теория за механизма на утаечните процеси. Той поставя основите на теорията на волт-ампериметрията. Прави химични изследвания на черноморската вода, на езерата край Черно море, както и химични проучвания на български находища на злато. Негови научни публикации се появяват на страниците на най-реномираните научни списания. Пише трудовете "Изследвания върху тегловното определение на фосфорната киселина като магнезис пирофосфат", "Аналитически изследвания върху сулфатите на среброто, медта, цинка, желязото и алуминия", "Намиране и добиване на злато в България", "Основи на неорганическата химия", "Ръководство по аналитична химия" и др.

ДИМИТЪР ХРИСТОВ 

Бъдещият учен Захари Караогланов се ражда в семейството на шуменския занаятчия Величко Караогланов. Детството му минава в Горната махала на Шумен. Учи в горното трикласно Андрейково училище и във Варненската държавна мъжка гимназия "Княз Фердинанд I", реален отдел, която завършва с отличен успех.

В един ден на меката и спокойна есен на 1898 г. на шуменската железопътна гара се събират петдесетина младежи. Изпращат ги роднини, близки, приятели.
С железница стигат до Русе, а след това с параход по Дунава до Никопол, Лом и Видин. От пристанищата те продължават по един, по двама, с каруци до малки, забравени селца. Това са младите учители, които отиват да служат на своя народ. Сред тях е и Захари Караогланов. На пристанището в Никопол слизат голяма група шуменци. Към полунощ на вратата на празнуващите бъдещи учители се почуква. Строен господин с постригана по турски брада, облечен в дълъг копринен халат, желае да се присъедини към тях. Песните продължават. После ги разпитва надълго какви са, що са и по какъв повод са се събрали така весели. Обясняват му. На сбогуване посетителят си тръгва с думите: "С такива учители българският народ наистина може да разчита на щастливо бъдеще." Разговорът се води на турски език. Едва след няколко дни се разбира, че високият им

гост е
бил самият
Едхем паша

победителят в гръцко-турската война при Лариса през 1897 г.
Захари Караогланов учителства само една година в с. Бряст, Никополско. Спечелените по време на учителстването пари му позволяват да пристъпи към осъществяването на една голяма мечта - получаване на по-високо образование. И на 12 септември 1899 г. той е вече редовен студент по химия във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Във факултетната книга е записано: "Родителите му живеят в гр. Шумен и се поминуват със занаят (обущарство). Той се учи на разноски сестрини."

Студентът Караогланов публикува през 1902 г. в сп. "Природа" първата си научнопопулярна статия "Радиоактивните тела и техните лъчи". Колко актуална е избраната от него тема показва фактът, че статията излиза само 6 години след откриването на естествената радиоактивност от Анри Бекерел. Завършва с отличие Физико-математическия факултет и е назначен за учител в знаменитата Софийска класическа гимназия, в която са преподавали най-видните представители на българския интелектуален елит.Още като студент обаче Караогланов е привлякъл вниманието на преподавателите с дарованието и трудолюбието си. Затова, когато далновидният държавник проф. Иван Шишманов успява да издейства стипендии за специализация в чужбина един от първите в групата е Караогланов. Преди да отпътува от България, групата се представя на министъра. Срещата описва Стилиян Чилингиров: "Картината, която се представи пред очите на министъра, не беше твърде от радостните. Почти всички младежи бяха с

изпити лица,
изтощени снаги
и хилава осанка

на които напразно се силеха да придадат приличен вид късите палта с вече два пъти подгъвани ръкави, изтритите панталони с оръфани крачоли, широките обувки с извадени навън клечки...Като ги видя, Шишманов се усмихна добродушно и поиска да узнае произхода на всекиго от групата. "Така, значи всички сте синове на бедни родители - но като помълча, добави - учи ли ви това на нещо, млади господа?" Настана едно смущение между групата. Шишманов долови това и за да ги избави от неудобството, додаде: "Да ви кажа защо. Както златният пясък се намира на дъното на реките, така и дарбите на народа трябва да се дирят в неговите низини. Вие сте най-доброто доказателство за това. Повече няма какво да ви приказвам. Само едно: недейте забравя народа, от който сте произлезли. Хайде сега добър ви път и бляскави успехи за благото на България."
Групата, покъртена до сълзи, напусна кабинета, без дори да си вземе сбогом. Дали тази метафора на Иван Шишманов за златоносния пясък не е породила още на срещата идеята у младия химик един ден да проучи добиването на злато в България и да ни остави една прекрасна студия в българската химическа и етнографска литература?

По време на двегодишната си специализация в Лайпциг Караогланов е отново сред първите. Георги Каназирски, негов състудент в Лайпцигския университет, не може да намери думи, с които да изрази гордостта си от своя сънародник Захари.

След завръщането си в България (1907) Караогланов е назначен за асистент по химия във Физико-математическия факултет. Така той свързва завинаги живота си със Софийския университет. За по-малко от четири десетилетия този наглед затворен в себе си човек развива една трудно обозрима по своите мащаби и дълбочина научна, преподавателска, научнопопуляризаторска, административна и обществена дейност. Той е последователно асистент, доцент, извънреден и редовен професор. Най-напред чете лекции по неорганична химия, а след това и по аналитична химия. Той е автор на първия български университетски учебник по неорганична химия и на знаменитото за българските химици Ръководство по аналитична химия. Два пъти е декан на Физико-математическия факултет (1921-1922) и (1928-1929). Два пъти е ректор на Софийския университет (1922-1923) и (1932-1933).

Захари Караогланов ни е оставил огромно научно и научнопопулярно творчество. Своите научни приноси той публикува в най-реномираните научни списания на света. Синът му Милко Караогланов е пресметнал, че цялото творчество на баща му възлиза на около 8000 печатни страници. Научното му творчество е включено и в уникалния в световната биобиблиографска литература справочник на J. C. Poggendorff.

Заслугите на Захари Караогланов към българската наука и образование (средно и висше) не се изчерпват само с личния му принос. Не по-малко значение има школата, която той създава, и делото на неговите ученици. В продължение на много десетилетия в България

всички учители
по химия са
негови ученици

Негови ученици са и почти всички преподаватели по химия във висшите училища в страната. Проф. Захари Караогланов е един от основателите и многогодишен ръководител на Съюза на българските химици.

Умира на 21 юни 1943 г., ненавършил 64 години. Захари Караогланов е не само учен от първа величина, но и човек с възрожденски морал, известен със своята честност, безкомпромисност и толерантност. Той може да бъде равняван не само с големите учени, но и с големите личности в нашата история.
Печален факт е, че след смъртта му той е обречен на това, което за живите се нарича дискриминация, а за покойниците - забрава.
(Текста, посветен на 110-годишния юбилей на Физико-математическия факултет в Софийския университет, публикуваме със съкращения.)

 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Ив.Савов
15.10.2013 19:02:44
0
0

Браво, трудоваци! Добре е, че се сещате понякога за такива големи българи като проф. Караогланов.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола