* Йорданка Христова:
Нашите песни миришат на кебапчета

В 21 век не бива да има робовладелческо отношение към бедните

Йорданка Христова завършва школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. След това три години е солистка на оркестър "София". Казва, че работи, за да пътува, вече е била в 43 страни и повече от 100 пъти е обиколила земното кълбо със самолет. Пее на 18 езика, издала е 21 албума и е изнесла повече от 3600 концерта по света. Заканила се е да прескочи до Австралия, да посети южната част на Африка и да поброди из Южна Америка. Срещана навсякъде с овации, певицата е фаворизирана най-вече в Куба. Първото й отиване там е през 1967 г. с оркестър "София". След две години отново прелита океана до острова този път с Емил Димитров. Няколко месеца по-късно идва покана за фестивала във Варадеро, където е заедно с Бисер Киров и Мими Николова. Хората там толкова я обичат, че започват да кръщават децата си на нейното име - факт отдавна известен.

Репертоарът й е огромен и разнообразен. В него обаче липсват чалга парчета. Но изпълнителката не отрича жанра. "Това е балканска музика и ние имаме потребност от нея. За мен Горан Брегович е гениален и с удоволствие слушам неговия Оркестър за сватби и погребения. Този тип фолклорна музика е за маса, защото ние на маса се радваме и скърбим. Песните ни миришат на кебапчета", казва певицата.

Влюбена в живота

- След няколко дни ще празнувате юбилей - навършвате 70 години. Като се обърнете назад, какво виждате?

- Наистина и двата юбилея - личния, а през октомври - и 50 години на сцената, са внушителни. Та това са цели 120 години, които се преплитат. Страхотна цифра и зад нея е моят пълноценен живот - много пътувания, срещи, интересни събития. Времето си върви, за щастие и ние с него.

- Готова ли е книгата ви?

- Вече за трети път я спирам. Точно преди седмица. В момента, в който прочета някоя биографична книга - а много обичам този жанр, се питам какво аз мога да кажа на хората. Ще продължа, когато пренасоча емоциите си - някои неща ще трябва да задълбоча, да доразвия - имам интересни истории за разказване, пренебрегвани досега. Но това в момента не е възможно - изцяло съм погълната от личния си празник, професионалния юбилей и издаването на нов албум.

- Измислихте и мотото за предстоящия концерт.

- О, да - "Влюбена в живота". Това е една песен на Стефан Диомов. Дълго се колебаех, но мотото отговаря на моята същност.

- Таланта ви е по ген - казвали сте, че целият македонския род на баща ви от Кукуш умее да пее хубаво, а той дори е пял в хор "Гусла". Разкажете ми за него, за майка си.

- Израснала съм с много любов, всеки ден сме се прегръщали и целували, наричахме се с безброй нежни имена - през различните години си имахме различни обръщения един към друг. Растях в квартала на бежанците в София - "Св. Троица", сред градини, кестени, безкрайни игри, сред добри и свестни хора, с които се чувствахме като роднини. Прекрасни години бяха.

Татко бе разсъдлив и спокоен, майка - емоционална и витална. Никой не ме е докосвал с пръст, макар че бях палава, но за сметка на това - отличничка. Татко бе прекрасен - сдържан, не приказваше много, но точно и ясно. Толкова съм го обличала, направо неземно. Той безкрайно държеше на семейството, на ценностите и в него, и в държавата и обществото. И двете със сестра ми така възпита. И най-важното - у нас винаги се е пяло.

- Определят къщата ви в Царево като социален дом "Йорданка Христова". Защо?

- Митко Йосифов го измисли. Гледам винаги там да има хора, да не е пусто. И цяло лято отиват да летуват приятели. Дори се налага да правим смени - кой да почива първа, кой - втора или трета. Вече не всеки може да си позволи да ходи на море. Къщата е малка - с три спални, но дворът е голям. Намира се в стария град - Василико. Направихме я там, защото мъжът ми като главен архитект на Южното Черноморие - от Созопол до Резово, можеше да купи имот с право на строеж.

* Петър Волгин:
С естен труд не се става богат и красив
Революциите се правят от идеалистите, а плодовете на успеха ги берат хитреците и нагаждачите

Петър Волгин е журналист и писател. Работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио, където води предаванията "12 плюс 3" и "Деконструкция" - продължение на някогашното "Дим над водата". Волгин е роден през 1969 г. в София. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури, завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Името му нашумява с радиопредаването "Без контрол", чийто старт е в началото на 1998-а по БНР, а финалът идва с уволнението на Волгин от радиото по време на Костовото управление. Негови са книгите "Медиен апокалипсис", "Лудница", "Неудобните", "Обичам ли те?" /заедно с Искра Ангелова/. Участва и в създаването на "Съвременна българска енциклопедия А-Я". Най-новата му книга е романът експеримент "Радикална еврейска енциклопедия".

- Кога ще стане ясно накъде ще избият протестите?

- Протестите имат смисъл само тогава, когато са задвижвани от реални социално-политически проблеми. Протестната вълна, която залива света през последните няколко години, има съвсем реални основания. Хората в Гърция, Испания, Съединените щати, Израел, Бразилия и на много други места протестират срещу безумния характер на съвременното развито общество. Те не желаят повече целият им живот да бъде подчинен на диктата на пазарите. Не вярват в баналните клишета, че всичко се купува и продава. Хората по света се бунтуват срещу пазарния фундаментализъм, който доведе до съкращаване на огромен брой работни места, до застрашителни промени в климата, до невиждано нарастване на пропастта между бедни и богати. Само протестиращите от центъра на София не говорят за това. Оттук и съвсем справедливото усещане за фалш и неискреност - поне у тези, които дирижират разходките из столичния център. Публична тайна, която никой не смее да изрече, е, че движещата сила на тези разходки не са някакви обективни причини, а огромното недоволство на десните избиратели от факта, че партиите, за които са гласували, не попаднаха в парламента. Намирам подобна реакция за твърде инфантилна. Избирателите на традиционната десница се държат като петгодишни деца, които лягат на тротоара и почват да ритат с крака във въздуха, докато не стане тяхното. Не виждам тук да е застъпено особено силно демократичното начало.

- Какъв смисъл влагате в думата "протестър"?

- Поради нещата, които вече изброих, този протест няма реални основания. Той обслужва интересите на строго определени политически сили и олигархични структури. А когато нещо е безоснователно, то няма как да не те накара да имаш снизходително-ироничен подход към него. Самите протестъри много се гордеят със своите "креативност" и "иновативност", но истината е, че сценките тип читалищна самодейност от времето на соца просто прикриват липсата на истинско съдържание. Струва ми се, че все повече българи стигат до същия извод. И все повече ще бъдат тези, които ще откажат да се включват в схемата на провалената десница. Така нещото, наречено протест, ще затихне от само себе си. Разбира се, не изключвам и друг вариант. Протестърите сценаристи да се опитат да увеличат напрежението, да провокират сблъсъци, включително и с проливане на кръв, за да вдигнат оклюмалия си рейтинг. И все пак се надявам, че няма да се стигне дотам.

- Защо у нас и управляващи, и протестиращи не говорят за най-големия ни проблем - неравенството?

- Управляващите - не само в България, а и по целия свят, не обичат да говорят за това. Те искат да ни убедят, че правят всичко възможно, за да преодолеят неравенството, да се погрижат за бедните и онеправданите. В повечето случаи, разбира се, това са празни приказки и демагогия. Начело на държавата обикновено застават именно най-изпечените демагози. И приказките им, както и делата им, никак не ме учудват. Това, което ме учудва, е мълчанието по темите за неравенството и социалното напрежение от страна на нашенските "протестъри". Между другото, те са доста приказливи. Отворят ли си устата, не можеш да им вземеш думата. Но повдигне ли се въпросът за ниските заплати и пенсии, за стремително засилващото се социално неравенство, мълчат като костовисти по темата за БГА "Балкан" или Нефтохим. Предполагам, че лидерите протестъри нямат финансови проблеми. Това, разбира се, е прекрасно. Само че не бива да се учудват защо огромната част от българите, а именно хората с финансовите проблеми, няма как да разберат протестърския им патос.

* Според експерта по национална и международна сигурност Славчо Велков
Военната намеса в Сирия ще е гибелна за региона

* Братоубийството започва първо в сърцата
Докладът на комисията Карнеги сочи, че сатанизирането на врага ражда балканско самоизтребление

* Зад успелия българин има поне две, че и три жени
Милена Стамболийска и Вела Благоева "излюпват" известните си съпрузи

* Уляна Чан се сгодява с ключодържател, вместо с пръстен
Водещата на "Десертът" дължи екзотичните си черти на баща си, който е виетнамец

* Тв мъка
Доживяхме Денди да коментира Лейди Ди
Алисия става водеща, а защо русата Златка си няма шоу?

* Дали "Малкият принц" не е хитро прикрито предсмъртно писмо на Екзюпери

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола