А късмет де!- вика Калина Главева и удря с мотиката. В градината си тя се надява на стари години “да се опаричи и да извади златото”.

“Сама ме оставиха да си копая картофите. Младите ги мързи. Даже злато не може да ги примами”, казва 87-годишната жена и продължава да копае. И съседките й размахват мотиките в картофените лехи с надежда...

Поредната треска за злато е основната тема в Трънско. След като минаха изборите, за какво друго да си приказват хората освен за злато, шегуват се запознати.

“В Трънско винаги е имало злато и още има, сигурен съм. Но не е на толкова плитко, че да се изрови изпод картофите. Иначе лошо няма. От бедняци ще станем милионери”, шегува се кметът на Трън Станислав Николов, който е и производител на картофи.

Мечтата Трънско да стане български Клондайк съживи преди 3 години канадската фирма “Мартерн”. “Правиха проучвания - пояснява Николов, - работиха дълго, но засега резултати няма.”

Изглежда не само канадците изследват района. Под сурдинка се разправя, че в с. Ерул дошли едни здрави момчета да разпитват за златната мина. Обикаляли от къща на къща и обещавали на стопаните процент, ако им помогнат да намерят златото. Имали и металотърсачи.

“Явно нищо не са намерили, щом не донесоха по едно кюлче”, шегуват се хората. “Абе кой знае какво са правили”, многозначително заключава Евтим Станков от село Горна Мелна.

Ерулчанинът Петър Петров признава, макар на майтап, че златната треска е заразила и него: “Хубаво държах аз пред жената да не се изселваме оттук. Тя се дърпаше, едвам се съгласи. Виж, че за добро сме останали - злато сме имали в градините...”

“Сега, като вадим картофите, копаем по-надълбоко”, потвърждава и Иван Ерулски, който отдавна изследва историята на този край. Преди 11 г. той издаде книгата “Златодобивът в Трънско” - за разцвета и ликвидирането на мина “Злата” над Ерул.

“Че има злато - има - казва той. - Не знам колко е останало. Закриха мината, казаха, че вече е празна. Но според мен истината е друга - в нея има уран. Опасно е да се работи. Миньорите умираха навремето млади. Сега обаче техниката е на по-високо ниво и можеше добивът да се възстанови. Никой не го направи. Намериха се канадци да ни отворят очите...”

За златото в Трънско би трябвало да знае и Симеон Сакскобургготски. Първото парче метал е получил баща му. На 4 октомври 1939 г. шефът на мината Джон Мидълтон писал до началника на минния отдел в Министерството на търговията, промишлеността и труда с молба “да замоли министъра” да предостави на Негово Величество изпратеното от него парче тежко 150 г и съдържащо около 85% чисто злато.

“Това е първото минно индустриално злато, произведено в България”, казва Мидълтон в писмото си.

Къде се намира това парче сега - дали във Врана или в Мадрид, чудят се ерулчани. Мина “Злата” е до тяхното село и почти всички селяни или техните баща и дядовци са работили в нея.

Една “златна река” би била чудо за Трънския край, който е един от най-бедните в България. И досега тук има села, където хората си мъкнат вода по половин километър. Старите къщи са от кал, за срам на прочутите трънски строители. Има и вили, но те пустеят, младите не ги влече към Трънско. А малцината оцелели старци по селата се снабдяват с хляб и някои трайни продукти по веднъж в седмицата от пътуващи търговци. Те минават с микробуса от къща на къща и носят храна по заявка от предната неделя.

Май единствената надежда този край да живне е някъде под картофите и баба Калина Главева копае и няма намерение да спира, без значение дали пече слънце, дали вали дъжд. Тя е в градината.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


brigadui
08.09.2009 19:20:44
0
0

eee, dai Boje vsekimu...

POPETO
09.09.2009 14:46:34
0
0

Bravo. Dano samo shtastoi i blaga na taja zemja izstradala. Strahotna gena e tazi baba Kalina. Mnogo sladka, sigurno neinite blizki mnogo ja obicgat?!

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола