Албена Денкова: Българинът не обича къртовския труд

С Албена Денкова разговаря Цвета Маркова 

- Наблюдавахте две контролни на фигуристите. Как ви се вижда нивото?

- Всъщност състезанията бяха две - за юноши и девойки и за мъже и жени. Целта бе да се определят националите и участниците в “Гран при” веригата и олимпийската квалификация. За съжаление нито един състезател не покри поставените минимални изисквания. А когато се разглеждаха нормативите от треньорския съвет, бе споделено, че са доста занижени. А нивото в световното фигурно пързаляне е много по-високо.

- Това означава ли, че България няма да има състезател на олимпиадата?

- За да има наш състезател във Ванкувър, трябва да се извърви дълъг път. На първата квалификация - световното в Лос Анджелис през март, Соня Радева се класира 41-ва, а Георги Кенчадзе - 45-и. Не успяха да спечелят квоти. Остана последен шанс допълнителният турнир в Оберсдорф другия месец. Но, за да допусне федерацията фигурист на това състезание, трябваше да бъдат покрити нормативи. Състезателите не го направиха и очаквам решението на управителния и треньорския съвет.

- Причината не е ли закъснението на заявките?

- Подобен пропуск е недопустим, но са го правили и други федерации. Изключения се правят. България организира последните две световни за юноши и девойки и приемахме заявки до последния ден. В контакт съм с Международната федерация. Друг е въпросът дали ще е необходим компромис. При жените в Оберсдорф ще има 42 фигуристки, а при мъжете - 35. Само първите 6 печелят квоти. В последните 10 години в статистиката на световната централа в първите 30 присъстват само имената на Иван Динев и нашите с Максим. А това е много жалко... Сравнително предни класирания имаше спортната двойка Румяна Спасова и Станимир Тодоров, но се разпадна.

- Този факт не е ли симптом, че родното фигурно пързаляне загива?

- Има такава тенденция, но проблемът идва от политиката на предишното ръководство. Когато застъпихме преди две години и половина, решихме да стимулираме подрастващите. За 2005-а и 2006-а за детско-юношеския спорт са отделени нула лева. За следващия сезон сме дали 20 000 лв. за фигурно пързаляне и шорттрек.

Година по-късно сме осигурили почти 100 000 лв. Парите са предимно за лед и участия в международни турнири. Сред младите има качествени състезатели, виждам и голямо желание в треньори и родители, които помагат.

- Задават ли се новите Албена и Максим?

- Имаме перспективни фигуристи от 9 до 11 г. и ако политиката продължи в тази насока, вероятно скоро ще имаме и достойни класирания. Голям проблем обаче е материалната база. Как да има масовост или конкуренция, като няма пързалки? Аз съм водила доста разговори за построяването на една тренировъчна. Но все оставаме на ниво разговори.

- Към вас имаше много обещания от политици. Кое се изпълни?

- Не помня вече какво са обещавали (смее се). Ако става въпрос за залата, няма смисъл да коментираме. Явно е, че не е изпълнено. Фигурното пързаляне, шорттрекът, хокеят на лед тренират на една пързалка - “Славия”. Капацитетът обаче е ограничен и няма големи възможности за развитие.

- Базата ли е проблемът?

- За да има един състезател успех в който и да е спорт, трябва къртовски труд. За съжаление българският манталитет не предразполага към подобен труд. А да се очакват чудеса в спорта е несериозно. Естествено базата и финансите са също важни.

- С Максим имате собствен клуб - как върви?

- Първоначално бе замислен за танци на лед. За съжаление сега нямаме нито една двойка, след като сестра ми Ина Демирева и Юри Куракин се разделиха. Преценихме с Максим, че да се ходи на състезания само за екскурзия не е правилно. Ина се готви сама и търсим партньор. Имаме индивидуални състезатели и трима треньори, помагаме със съвети, лагери в чужбина...

- Колко далечни и какви са плановете ви?

- В последните няколко години се научих да не правя дългосрочни планове. Както казват хората - ти предполагаш, но Господ разполага. Знам какво искам да правя - да бъда на леда. Привлича ме работа като хореограф, постановчик... Наскоро изненадващо аз и Максим получихме покана да работим с Браян Жубер. Ще пътуваме до Франция и ще го готвим. Той ще се бори за олимпийска титла. Ние не успяхме да се върнем за тази олимпиада и не взехме медал от зимни игри. Чрез труда с Жубер се надявам да получим нашата малка награда - злато от олимпиада.

- Планирахте ли връщане на леда за Ванкувър?

- На последната олимпиада допуснахме малка грешка в оригиналния танц, а бяхме наказани жестоко. Само месец по-късно станахме световни шампиони. Много болно ни беше, че останахме без медал от олимпиада. Имахме желание да се върнем. През последните две години обаче преживяхме много и стана невъзможно.

- Говорите непрекъснато за Максим. Заедно ли сте в живота?

- Този въпрос не е ли за “жълто” интервю (смее се). Никога не сме обичали да афишираме личния си живот. Ние сме спортисти, би трябвало да се отразяват постиженията ни на леда. Нашите отношения са такива, каквито са били и преди 10 г. Заедно сме, живеем заедно, работим заедно. Излизат различни информации относно личния ни живот, но никой не ни е питал. Това са интерпретации.

- След катастрофата на Максим усещате ли негативно отношение към вас?

- Честно казано, не. Не е въпрос на отношение на хората около нас, а на вътрешно самоусещане. Инцидентът ни промени много като поведение и начин на мислене. Въпреки че аз не съм пряк участник.

- След като делото приключи, отдъхнахте ли си?

- (Следва дълго мълчание.) Сложността на ситуацията не започва и не свършва с делото. Има някакво облекчение, че нещата може би приключиха. От друга страна, случилото се е необратимо и не свършва с края на делото. Последствията Максим си ги носи, независимо какво е съдебното решение.

- Всичко ли написаха жълти и сериозни вестници за вас?

- Толкова много, че дори има неща, които и аз не знам за себе си...