Цветята на малката Ида от приказката на Адерсен оживяват през нощта. Цветята на Сесилия Уебър от реалността винаги са си били живи. И голи. Те разцъфват след месеци на усилена работа, не могат лесно да бъдат откъснати и побрани във ваза на масата. За сметка на това обаче имат не една, а много души и доказват, че някои произведения на изкуството имат нужда от по-внимателно вглеждане.

Сесилия Уебър е художничка от Ню Хемпшир, която се занимава с дигитална фотография и създава произведенията си, като наслагва един върху друг множество образи, докато не се получи желаната от нея фигура. Така това, което на пръв поглед прилича на слънчоглед, роза или паун, впоследствие се оказва образ, изграден от множество голи тела, едно върху друго, без всъщност въобще да се докосват. "Всичко започна случайно, разказва пред "Труд" Сесилия. - Занимавах се с рисуване от много малка. Дори сега не мога да си спомня кое е първото нещо, което нарисувах. Но си мисля, че винаги съм правила изкуство под някаква форма. Още когато съм се родила. Невинаги обаче съм искала да се занимавам точно с рисуване и фотография. Напротив. В началото много дълго се борих срещу това да бъда художник."

Идеята да създава такива необичайни творби хрумва, след като прави снимка на гърба си и осъзнава, че той много прилича на листо на цвете. "Колкото повече гледах снимката, толкова повече осъзнавах, че мога да направя и други, в които вече напълно съзнателно да търся приликата с това, което природата ни разкрива. В началото наистина ми беше трудно, защото снимах себе си, като натройвах таймера на фотоапарата. Създаването на една творба отнемаше страшно много време, но това продължава да е така и сега." И все пак все нещо трябва да се е прменило. "О, да", признава си хужожничката. "Сега много повече хора гледат резултата.

Повече са и участниците в експериментите . "Много често моделът съм аз, но се появяват и много желаещи, на които аз предлагам щедро заплащане." А да се превърнеш в глухарче, изложено на полъха на вятъра, всъщност не е и толкова трудно. "Изискванията ми към моделите не са много. Просто ги инструктирам каква поза трябва да заемат, за да се впишат в общата картина. Не търся у тях определено изражение, защото в повече случаи лицата остават скрити.

Ако се виждат, предпочитам да показват истинска емоция - дори тя да бъде изнервеност", разкрива Уебър и разказва как протича процесът на работа стъпка по стъпка "Прекарвам много време, наблюдавайки природата, и когато видя нещо, за което реша, че мога да създам сама, вадя фото апарата си и му правя множество снимки. След това рисувам скици на позите, в които ще поставя моделите си.

Когато и това е факт, правя хиляди снимки на хора в избраните пози и се опитвам да ги събера така, че да се получи копие, което най-много да наподобява на оригинала. Тази част винаги е най-трудната. Най-сложната фигура, която Сесилия е успяла да повтори до момента, е тази на пауна. "Трябваше ми цяла година, за да го измисля, и след това три месеца, за да го реализирам. Перата бяха най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправяла."

Но американката обича предизвикателствата, както и резултата, до който стига, след като ги преодолее. "Затова и обикновено любимото ми произведение е последното, по което работя. Така сега това е вторият бухал, който завърших през май и който много скоро ще се появи на сайта ми", издава Сесилия и ни споделя и следващата си цел "Искам да направя нещо, което да копира някоя машина." Докато това се случи обаче, Уебър ще продължи да се занимава с рисуване. "Имам много картини, но тях никога не ги планирам. Те са нещо като дневник на моето подсъзнание и най-често са сюрреалистични градове - признава си Сесилия, която, изглежда, живее на границата на науката и магията и която, докато изучава тайните на природата, може и да накара някоя жаба да се превърне в принц...

"Смятам, че науката и вълшебствата са двете страни на нашата реалност и са начин хората да си обяснят неща, които не разбират. Признавам си, че има неща, за които нямам обяснение, но също така вярвам в структурата на Вселената и в това, че има причина всичко да се случва по точно определен начин. Това обаче не означава, че случайността не играе голяма роля в живота ни.

Като малка баща ми ми четеше "Хобитът" на Толкин, а аз търсех феи, жаби и всякакви други същества, които могат да носят някаква магия в себе си. Е, сега вече не вярвам в това, но определено смятам, че животът крие много, много повече, отколкото хората всъщност осъзнават. Опитвам се да живея живота си като произведение на изкуството и в резултат на това той е много по-интересен. Виждам потенциал в моменти, които хората обикновено пропускат." В това е и тайната на художничката: "Да живея колкото мога по-пълноценно, а след това постиженията идвам сами."

За момента Уебър е доволна от тях. Толкова, че намира достатъчно свободно време, за да си прави домашна бира и да чете руска литература. И ако междувременно някоя жаба се спре на прага , тя ще има смелостта да я покани да влезе. Защото моментите не бива да се пропускат, а твърдението, че цветята не оживяват през нощта, си струва да бъде подложено на съмнение.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола