Прочутият музикант създава фонд, в който ще събира цигулки за талантливи деца

60-годишна любов! Ето на това се казва постоянство. Любовта между прочутия музикант Минчо Минчев и цигулката започва от деня, в който като двегодишно момченце в Габрово получава първия си инструмент. И продължава до ден-днешен, когато българинът разплаква със своята "Страдивари" публиката по цял свят.
През късното лято на 1952 г., малко преди рождения си ден на 17 септември, малкият Минчо се сдобива с

подарък пророчество

от своя дядо - мъничка цигулка, която сякаш предопределя пътя му. Баща му е лекар, но обожава музиката. Умишлено отклонява детето си от медицината и го заразява с другата си страст. Поверява го в ръцете на Петър Чаракчиев и едва 9-годишен бъдещият виртуоз изнася първия си самостоятелен концерт.

По-късно, вече 17-годишен, Минчо получава една от цигулките на Любен Владигеров, за да се яви на конкурса "Виенявски" в Полша. И го печели. 1974-а е поредната щастлива година за младия музикант. Минал е двегодишна специализация в Лондон при Ифра Нийман, спечелил е конкурсите "Карл Флеш" в Лондон" и "Паганини" в Италия, затова поредната цигулка не изненадва никого. "Гуарнери"! На нея свирел легендарният Йозеф Сигети, но след смъртта му била прибрана в сейф, за да... дочака може би "порастването" на Минчо Минчев.

Три години по-късно идва редът и на инструмента мечта - "Страдивари - барон Витгенщайн", изработена през 1716 г. Купена е специално за българския цигулар от българската държава. Може да се любувате колкото искате, но отдалече. До нея се докосва само маестрото, както влюбеният кавалер до своята дама.
"Много съм получил, затова сега

искам аз да дам

Така както на мен ми помогнаха толкова много хора, така искам да помагам и аз", разказва ми цигуларят в уютния си софийски дом. Долетя преди празниците от Есен, Германия, за записи със Симфоничния оркестър на БНР и за да връчи награди на младежкия конкурс в Шумен, и след Гергьовден пое обратно. В Есен е семейството му, там са студентите му, нали от 1990 г. е професор в Университета за изкуства "Фолкванг".
Както обикновено, ще се върне в началото на лятото за поредната академия в програмата на фестивала "Варненско лято". Но и за нещо ново. На 14 юли няколко талантливи деца ще получат първите си качествени цигулки лично от Минчо Минчев.

"Интересът към свиренето на цигулка расте и реших, че мога да си позволя да създам фонд за инструменти - продължава той. - Раждат се много талантливи деца, но за да бъдат истински запленени от звука, цигулките им не бива да скърцат и скимтят."
Фондът е личен, част от инструментите са купени от Минчо Минчев, други са дарени. Вече има попълнение от три половинки (дарение от Димитър Буров, музикант в Лондон), четири 3/4 и няколко цели цигулки. От различни места са, включително от Кремона, Италия. "Ако някой реши, че има инструмент, който да е интересен за фонда, ще се радвам да откликне на идеята ми. Ще обсъдим начина, по който да стане", обяснява професорът.

Целта е да се подбират само качествени инструменти. Децата ще се явяват на прослушване и най-подготвените ще получат най-добрите цигулки. След една година ново прослушване ще подсказва съдбата и на децата, и на инструментите.
Защо музикант като Минчо Минчев, спечелил слава от концертния подиум, не отказва да бъде и педагог? Може ли цигулар, който свири в най-големите световни зали с най-известните диригенти, да има търпението да се занимава и със студенти? "Не съм решавал нищо, стана сам - разказва той. - Всичко започна с дъщерята на проф. Венцеслав Николов, помолиха ме да я чуя и ако мога, да я уча. Понякога я канех в София, друг път аз пътувах до Пловдив. А след това, както се шегуваше жена ми, се появи

цяла група ученици

които сякаш знаеха кога ще кацне самолетът ми и започваха да се обаждат. Толкова страхотни цигулари и толкова добре реализирани личности са те днес, че мога само да им се радвам!"
Достатъчно е да споменем само Мила Георгиева, нали?! Повече от 20 години маестрото води майсторски класове и у нас, и в чужбина. И въпреки опита си понякога е бил подвеждан от първото си впечатление: "С едни азиатци например не си дадох сметка, че това, което свирят така хубаво, е правено през последните три години като репертоар за приемни изпити. Слушам и си казвам "о, прекрасно", а се оказа, че е ковано много дълго време. Но вече имам установен начин на работа, винаги провеждам предварителен разговор с новия студент."

Случвало се е и обратното. Преди години един германец се оказал истински експеримент за маестрото. "Почти за нищо не ставаше, не бях убеден, че има чувство за ритъм, че чува това, което се свири. Но виждах фанатизма му! И той не само завърши, но си намери и работа като професионалист! Точно там е моята задача. Да се предизвиквам непрекъснато", категоричен е професорът.
Впрочем Минчо Минчев не обича да го наричат "професоре", но чужденците се обръщат към него по този начин. "Не ми е приятно - мръщи се той. - Това, че съм професор, да е променило нещо?!" Твърди, че с всички се държи по един и същ начин. Не би нагрубил никого, но е взискателен. Излиза от дома си и си повтаря:

"Няма да се ядосваш"

но на 15-ата минута от урока емоциите вече кипят. Раздава се, но студентите сами трябва да разкрият наученото. Някои като Яна Дешкова са го разплаквали с виртуозните си изпълнения, но заради други (не споменава имена) е изпадал в шок. "Най-голямото огорчение е да дадеш всичко от себе си на един човек и после той да те заплюе - казва цигуларят. - Разочарованието е тотално, казвам си "Господи, защо?" Не съм безгрешен, не мисля, че на гърба си нося крилца. Всеки има грешки, за които страшно съжалява. Вчера например (5 май, Великден - б.а.) беше напрегнат ден, връчване на награди, срещи, интервюта, шофирах от Шумен дотук. И днес майка ми ме събуди в 7,30 ч: "Извинявай, сигурно те събуждам, но да ти честитя Великден! Нали знаеш колко те обичам." Бях забравил да й се обадя! (очите му се пълнят със сълзи). Почувствах се толкова ужасно. Това не трябва да се случва! Никога!"

Питам го къде е разковничето, а той отвръща: "Да искаме от другите толкова, колкото искаме от себе си. Това е може би законът, който лежи в основата на просперитета, на по-хармоничното съществуване."

При споменаването на тези думи се замислям, че докато хора като Минчо Минчев обикалят страната, за да сеят любов към изкуството, политиците правят същото, но за да си осигурят власт. И предизборните им обиколки са съпътствани от лицемерие, арогантност, безцеремонност. "Жалко е, но това стана модел на поведение в обществото ни - коментира музикантът. - По телевизията непрекъснато се повтаря, че "купуването и продаването на гласове е престъпление", но защо не допълнят "което не се наказва"? Имало две пробации и две условни присъди. При масово купуване и продаване на гласове! Ако някой каже, че не е вярно, цялата държава трябва в хор да се смее!"

Слушам го и не мога да повярвам, че мъжът, докоснал се до най-големите в музиката, седи пред мен без капка звездомания. Изумява ме с поредното си признание: "Когато излизаш на сцената в зали като Карнеги хол или Роял Албърт хол, си даваш сметка, че си там, където божествата на световната музика са свирили. Ако трябва обаче да кажа къде ми е най-добре, това е зала "България". Нея обичам най-много."

Независимо къде свири, винаги излиза по един и същ начин: "С топка в корема! С огромното желание да покажа нещо хубаво и с... много въпросителни. Защото това е авантюра, никога не знаеш какво ще ти се случи." Разбира се, че няма как да знае - само от началото на годината е свирил в Лондон, в Куба (там прави и записи с известния китарист проф. Хоакин Клерк), в Германия, в Русе, в София, през юни се връща за концерт с пианиста Евгени Божанов във Варна...
Няма специална молитва преди излизане на сцената, но си има ритуал -

докосва цигулката си

на точно определено място и тръгва. "Тя ми е гласът", казва той. Има и електрическа, подарък му е от "Ямаха". Понякога я изважда да посвири, но не е същото: "Възхищавам се на Найджъл Кенеди, който веднага след класическия концерт може да отиде в джаз клуб, да вземе електрическата цигулка и така до сутринта. Но той е Найджъл, той е друг."

Днес Минчо Минчев можеше да е лекар, но истината е, че баща му - д-р Николай Минчев, лично му забранява това с думите: "Хората се обръщат към теб с надежда да им помогнеш, а понякога ти си безпомощен - няма нищо по-жестоко от това!" Изпитал го със собственото си дете, по-големия брат на цигуларя. Затова маестрото днес "лекува" с музика. Понякога казва на студентите си: "Аз ще бъда твоят лекар, а ти ще бъдеш моят пациент." Задължително разговарят, за да знаят какво да очакват един от друг. "Когато стъпваш на здрави места, можеш да градиш", убеден е учителят.

Заради учениците понякога изпуска важни семейни мигове - на Гергьовден например по-малкият му син имаше и рожден, и имен ден, и "коронация" в Оксфорд, но таткото трябваше да е в България. "Нищо, ще наваксаме - усмихва се той и се сеща за една случка - Вчера една възрастна жена в Шумен дойде при мен, носеше в шепата си яйце, подаде ми го и каза: "Нека Бог да те пази!"

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола