Всяка сутрин, осем и половина. Обичайна междублокова градинка в столичен квартал. Един мъж с куче изминава всекидневния си маршрут. Още преди да седне на любимата си пейка, натам вече летят гълъби. Десетки, може би петдесет. Знаят, че ще ги нахрани. Кацат по ръцете и раменете му, докато не клъвнат и последното зърно.

Всички в квартала го попознават. Но не само те, просто за тях той е част от местната история. А за останалите - тези, които влизат в киното и театъра или седят пред телевизорите, той е любимец. Актьорът Марин Янев. Утре ще празнува 70-ия си рожден ден и ако го срещнете, не се притеснявайте да го поздравите. Той е отворен и усмихнат към всички. Така посрещна и нас, заедно със съпругата си Цветана (също актриса) и домашната любимка Белла, прекрасен голдън ретривър.

Сядаме на чаша кафе като стари познати и актьорът от Народния театър разтваря душата си: "Няма да е вярно, ако кажа, че 17 февруари 2013-а ще е просто един рожден ден. Юбилей някакъв е. Но и не го чувствам като нещо изключително. Цялото ми физическо и психическо усещане не ми подсказва, че съм старец. В същото време отстъпването на място в трамвая (усмихва се) направо ми вдига веждите: "Какво се случва?

Толкова ли стар
изглеждам

вече? Може би е някакъв знак на внимание, но си имам едно наум."
Марин и Цветана Яневи сега живеят сами, дъщерите (Кристина е актриса, а Марина - сценограф) отдавна са поели по своя път. Семейното жилище е уютно и просторно. Намира се в една от т.нар. експериментални соцсгради, чиито апартаменти си имат и граника отпред. Сега е зима и тя изглежда по-скоро тъжна, обгърната само в бръшлян, но през лятото цветята на Цветана я превръщат в малък рай.

Вътре обаче е цветно. Ябълки греят в поднос на масата. В ъгъла - камина, по стените - семейни реликви напомнят най-красивите им мигове. На видно място е статуетката "Аскеер", която актьорът получава през 1998 г. за най-добра главна мъжка роля в "Църква за вълци". Отсреща - наргиле грее в червено. "Подариха му го децата, за 60-ия рожден ден на Марин. Много пушеше тогава и те решиха, че така ще го накарат да се отучи от вредния навик", разказва Цветана. "Не го използвах, но зарязах цигарите", гордо добавя актьорът.

Красив шкаф пази бабини сервизи и шевна машина от 1886 г. Там е и скъп подарък от Петър Стоянович за 60-годишнината на Янев - сандъче с карта на всички винарски центрове у нас. Вляво е азиатска маска, донесена от Сашо Морфов и Рени Врангова. Три снимки до вратата пък издават коя е голямата любов на Яневи - внучката Лора, вече е на 16 и е "заразена" от магията на театъра.

"Изключително е това нещо и аз съм "жертва" на тази любов - твърди актьорът. - Още не можех да чета, когато стъпих на професионална сцена във Варненския театър, трябваше да нося телеграма в един спектакъл (и двамата му родители са част от трупата, б.а.). Оттогава мирисът на грим, на декори, на прах, на всичко, което съпътства театралната игра,

влезе в мен и
няма излизане

Като СПИН е (смее се). Родителите ми никога не са се опитвали да ме откажат от желанието да бъда актьор. Още повече че те бяха хора зад завесата и за тях това беше някаква реабилитация. Да не кажа голяма дума, но на хората като тях понякога се дължи половината от случващото се на сцената, само че те остават невидими... Днес все по-рядко са мохиканите, които заболяват от театър и му остават верни, дори оставайки зад завесата."

Питам дали на тях дължи и характерната си благост? А може би и вярата - в дома им видимо витае християнски дух, има икони, свети кандилце? "За това по-скоро е "виновна" моята баба по майчина линия. Казваше се Мария, на нея съм кръстен. Беше от село край Килифарево, силно религиозна и нищо не можеше да я отклони от предаността на Бога. Родила 11 деца, всички умрели с изключение на майка ми. И баба се посветила на църквата, за да спаси детето си. Всяко лято бях на село при нея, водеше ме на църковни служби, обикалял съм с хоругвите. Един ден, като в разказ на Хайтов, родителите ми продадоха къщичката и тя дойде вкъщи във Варна. Изтръгната от корена си, мечтаеше да се върне в градинката. Започна да служи в църквата "Св. Петка", но не това е най-важното - тя беше духовен човек. Учеше ме на това. Затова

поздравявам
дори непознати

хора, усмихвам се на възрастните, на децата - така ми го е внушила, че не мога да не го правя. Понякога си мислят, че съм лицемерен, но съм дълбоко убеден, че не е така. То е в мен и благодаря на Бог, че тази жена беше до мен в първите години от живота ми."

Баба, която учи на християнски добродетели внука си в годините, когато църквата не е долюбвана от властта - трудно е да си го представим. Още повече че бащата на Марин Янев е партиен член.

"Това е един от парадоксите в живота ми - твърди актьорът. - Когато баба дойде при нас, тя продължи да ме води на църква. В дните за пост тя не можеше да си позволи да яде месо. Породи се мълчалив двубой, татко не смееше да прави забележки, но се чувстваше напрежение. Хранехме се всички заедно - тя с картофената си чорбица, а ние с месото. Никога няма да го забравя - сдържаността на баща ми и нейната благост. Докато един ден тя си стегна бохчичката, отиде в Плаковския манастир и остана там до края на живота си."

Казват, че мъжете често избират съпругите си по подобие на жените, които са ги отгледали. Но не и Марин Янев.С Цветана са като два полюса, абсолютно различни. "Моят живот явно е изтъкан от парадокси", забавлява се той. Учат в един клас във ВИТИЗ, той идва от Варна, тя - от Пловдив. Приятели са, знаят всичко един за друг, включително любовните си истории. Така цели четири години, докато един ден, на гастрол в Карлово, нещо се случва, някаква химия може би. Още не могат да си го обяснят. Тя се разделя с дългогодишния си приятел и така до днес.

От 50 години
се познават

а от 46 са семейство. "Много сме различни, дори различна храна ядем, но не можем един без друг - признава съпругата. - Навремето той не беше пръв красавец, в класа ни бяха Стефан Данаилов, Руси Чанев, но Марин беше изключително талантлив, спечели ме с етюд за една... мишка." (Двамата прихват.)

За таланта му едва ли някой ще спори. Заради неговия Макмърфи от "Полет над кукувиче гнездо" през 80-те години в "Сълза и смях" трудно се намираха билети. Ролята му донесе и наградата на Съюза на артистите за най-добра роля, а хората го спираха по улицата, за да го поздравяват. "Питаха ме такъв бунтар ли съм и аз в живота. Не, никога не съм бил, но толкова го обичах, толкова му симпатизирах, че бяхме станали едно", спомня си Янев.

А аз го питам за Джак Никълсън, когото същата роля превърна в световна звезда. Казвал ли си е някога: ето, играем едно и също, а къде е той, къде съм аз? "Казвал съм си го и по други поводи. Съдба е човек да се роди тук или там, какво да се прави. Не можем да се сравняваме, живеем в различни светове", замисля се актьорът.

Част от света на Марин и Цветана е селската къща, купена през 1989 г. край язовир "Сопот". И досега няма ток и вода, но той е приспособил огромен резервоар, генератор и т.н. "Такава пустош е там, че даже дрехи не са ни нужни - като дядо Адам и баба Ева сме", забавлява се Янев. Там открил и прототип за ролята си в "Църква за вълци". После споделил в интервю, краварят Черньо чул и още при първата им среща казал: "Ти взе награда, ама нали и аз имам участие, няма ли да дадеш нещо?"

Не случаен прототип, а видна личност е най-новото му предизвикателство. През март ще го видим

като Богдан
Филов

в сериала "Недадените" на БНТ. И като... пенсиониран клоун в спектакъл на Народния театър, посветен на юбилея на Янев.
Иначе актьорът бяга от всекидневното зло. Когато може, говори си с морето, ако не - диалозите са с онзи, намръщения, вътре в него: "Той не е лош, но недоволства от компромисите ми. От това, че понякога не ми стигат сили да си призная, да се извиня. Много неща не успях да науча в този живот, но може би затова човек умира с отворени очи. Защо - с тази дума се раждаме, с нея умираме."

Тъжно му е, че вече ги няма Коко Азарян, Велко Кънев, Леон Даниел, най-добрия му приятел Найден... Сънува ги. А когато го питам има ли мечти един мъж на 70 години, актьорът се усмихва: "Щом съм жив, значи мечтая!"

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола