Много възрастни хора чакат с години, за да бъдат настанени в общински старчески дом. Някои така е не доживяват.

Вариантите са два - близките да наемат жена да се грижи за немощния възрастен, на която да плащат на ръка, или да получат личен асистент по социална програма. При втория случай разходите за асистент се поемат от държавата, но средствата по тази програма са ограничени и си е нужен късмет за включване в нея.

Наемането на гледачка от свободния пазар не е евтино - между 200 и 800 лв. месечно в зависимост от населеното място и здравословното състояние на възрастния.

Иначе условията в старческите домове не са лоши. В общинските например се плаща месечна такса, която е 70 на сто от пенсията на възрастния. Ако тя е много малка, таксата се допълва до размера на действителните месечни разходи за услугата. Ако пенсията е примерно 200 лв., таксата ще е 140 лв. Но да се вреди родител в общински старчески дом не е лесно. В страната има 74 дома за стари хора, в които са настанени 5418 души. Желаещите са в пъти повече. Малко са новите общински домове, които отговарят на всички изисквания за подобен род социална услуга. Една част са обновени, обикновено със съфинансиране от еврофондове. Но повечето са в стари, неугледни помещения, не достига и персонал.

В такива случаи семействата, които могат да заделят повечко пари за комфорта на възрастните си родители, търсят частен старчески дом. Никой обаче не знае колко от тях имат лиценз за подобна дейност.

Много фирми при регистрацията си декларират, че ще развиват такава услуга, но може и изобщо да не я извършват, така краят му не се хваща.

Неофициално в София действат около 15 частни дома, известни на социалните и данъчните служби. Но колко са нелегалните, в които старците спят по трима-четирима в стая без санитарен възел, хранят ги с каквото дойде и ги държат неизкъпани с дни, един Господ знае. За месец престой в лицензиран старчески дом се плащат средно 600-700 лв. Но в по-луксозните домове може да стигне и 1500 лв., особено ако възрастният е лежащо болен и има нужда от непрекъсната грижа.

 

Добър живот в полите на Витоша

Из столицата има много нелегални старчески домове заради голямото търсене на този вид услуги. “Буона вита” (в превод “Добър живот”) в Горна баня обаче не е от тях. Има всякакви разрешителни и лицензи, а през тази година домът навършва 10 лета.

Преди време се подвизаваше под наем във вили в Бояна, Княжево, Горна баня, но вече е в собствена сграда. Д-р Христов, управител и основател на “Буона вита”, си е останал същият ентусиаст, какъвто беше в началото - малко след завръщането си от Италия. Там беше работил в подобен дом, оттам му беше дошла идеята и мечтата да направи същото у нас. Тогава “Труд” писа за добрия живот, осигуряван за старците в дома. Пак тогава докторът и съпругата му Таня, която също е лекар, подбираха не само какъв цвят да са завивките, но и менюто за възрастните, което се готвеше в малко кухненско помещение към дома.

Сега са обзавели новата сграда по последна “старческа мода”, както се шегуват по-активните й обитатели. Стаите се като хотелски - с тераси и големи прозорци, със санитарен възел и денонощно видеонаблюдение. А отвън - с пейките, алеите и зеленината в двора, прилича на луксозните къщи в квартала. Вярно, докторският мерак е малко скършен, защото, като почнал да строи, не му подали ръка нито от общината, нито от социалното ведомство. Тогава тръгнал от банка в банка, докато се намерила една, която му дала искания кредит. Сега връщаме малко по малко борча, но друг начин нямаше, казва д-р Христов.

Много от обитателите на “Буона вита” (в момента около 30 души, макар да има място за още двадесетина) се нуждаят от пълно обслужване - хранене, къпане, смяна на памперси, обличане. Единадесетте санитарки и двете медицински сестри са все около възрастните, но понякога не смогват да свършат всичко начаса, казва докторът.

Макар да е обяд, сем. Праматарови е по леглата. Дядо Митко трудно разбира какво го питаме, но сочи с ръка снимката на нощното си шкафче. Съпругата му Ангелина е в по-добра кондиция и обяснява, че това е дъщеря им, която от 20 години живее в Канада. До неотдавна и двамата старци били там, но след като вече не можели да се придвижват, децата им ги настанили в дома.

Дядо Бончо пък е веселото “момче”. Тук е от 7 години. Местил се е заедно с доктора и жена му от сграда в сграда, докато най-сетне си дошъл “вкъщи”.

 

Майка и дъщеря заедно в приют за възрастни

Случва се нерядко в старчески дом да дойдат съпрузи, но майка и дъщеря за първи път живеят заедно в шуменския дом за стари хора. Баба Вича Митева (84 г.) и 63-годишната й дъщеря Марина имат късмет да обитават една от малкото стаи само с три легла в дома. Иначе повечето обитатели са по четирима и петима в стая с едно гардеробче.

Личи си, че в стаята на баба Вича пипа по-млада жена - покривките на леглата са опнати по конец, масичката е застлана с каренце от тюл, а в панерчето жълтеят ябълки. Двете жени се нанесли в дома преди 3 години, а близо 6 г. преди това Марина гледала болната си майка вкъщи. “Не можех да я оставя тук сама, затова дойдох в дома и аз. Дори платих накуп няколко пенсионни осигуровки, за да имам право да се настаня”, казва Марина, най-младата обитателка на дома. Тя често гостува на децата и внуците си в Сливенско и все повтаря, че от дистанция се обичат повече. Недоизказаното личи в очите и в отривистия жест, с който пали цигара.

Всеки от домуващите има тъжна причина да напусне къщата си и да заживее в старческия дом - един се жали от буен и неблагодарен син, друг се изпокарал със снахата, трети просто не издържал на самотата. Бившата учителка Елисавета Чирпанова пък предпочела дома под Илчов баир пред комфорта при дъщеря си в Испания. Преди половин година заминала да живее там, но след 2 месеца сама звъннала на директорката Таня Загорчева и се примолила да се върне. “Чужди нрави, чужд език... не беше за мен”, въздиша жената.

Късметът да са заедно в стая не е споходил семейство Стоименови, защото мъже и жени в дома живеят отделно и стаи за двойки в общата теснотия няма.

В старческия дом в момента живеят 117 души при капацитет от 130. “Обикновено пазим резерв от свободни легла при лежащо болните. Иначе винаги има по 10-12 души, които чакат да бъдат приети”, казва директорката Таня Загорчева, към която всички, се обръщат с “майко”, макар че би могла да им е дъщеря.

 

Разширяват хосписа в Благоевград

В единствения дом за възрастни в Благоевград “Св. Мина” са настанени 55 баби и дядовци. За тях денонощно се грижат 22-ма души персонал. Половината от възрастните хора са лежащо болни.

Издръжката на един човек в дома е около 110 лева месечно през лятото и 150 лева през зимата. Според директорката на общинския хоспис Искра Младенова домът не изпитвал финансови трудности. Неотдавна обитателите му получили и солидно дарение - хладилник, пералня, микровълнова печка, бойлер и други електроуреди. През деня повечето от тях прекарват времето в потъналия в зеленина двор или в зеленчуковата градина, която сами са направили. Много от възрастните обаче тъгуват за близките си. Децата на някои от тях не се сещали с месеци за родителите си.

Кандидатите за хосписа непрекъснато се увеличават, а местата са ограничени. Преди няколко седмици обаче общината спечели проект по европейските програми за основен ремонт на “Св. Мина” и изграждането на нов филиал като броят на местата ще нарасне до 137. В него ще има специално отделение с 50 места за възрастни с деменция. Новият филиал ще бъде създаден в закрито през миналата година училище, което има и 6 декара двор.

 

Басейн и закуска в леглото

Интернет, кабелна телевизия, басейн с минерална вода, закуска, донесена в леглото. Това са част от екстрите, на които се радват австрийски пенсионери, които са отишли в частни домове за възрастни.

Там настаняването (легло, храна и поддръжка на жилището) излиза над 1200 евро на месец. Всяко допълнително удоволствие се доплаща. Храна в стаята - 3,90 евро, помощ при къпане - 13,50 евро, помощ при обличане - 7,50 евро. Отделно се заплаща и медицинското обслужване. Ако се наложи болничен престой, той струва над 70 евро дневно.

За австрийците, които не могат да си позволят подобен лукс, са държавните центрове за възрастни. Такива има общо 857 в страната. Престоят на ден там излиза към 80 евро (включва легло, храна, медицински прегледи и лекарства). При близо 1000 евро средна пенсия не всеки австриец може да поеме изцяло разноските си. Затова държавата помага на нуждаещите се в зависимост от доходите им.

*** 

Пациент към доктора:
- Докторе, имам склероза!
- Отдавна ли?
- Какво отдавна?
- Склерозата?
- Каква склероза? И въобще, вие кой сте?

 

Подготвиха Соня ГЪЛЪБАРОВА, Кръстана ТАСЕВА и Иванка ЛАЛЕВА

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ivaniva
03.07.2009 11:08:28
0
0

To dobre pi6ete za star4eskite domove abe 6to ne vidite sanitarite kolko polu4avat.mizerni pari .kapqt 4istqt hranqt drehi maknat na grab I kato doidat blizkite se mrankat apak sa gi zahvarlili nie i vnimanie i pragratka i daje i celuvki razdavame .MASLAROVAkado doide v star4eski dom 6te i smenqm pampersa na 2 sedmici deto se hvali mnogo idva v edin st.dom samo da se ot4ete 6to ne vleze da vidi kak se raboti s dementno bolni laina po sqko vreme moje da ti se servira da te udarqt sa6to personala samo se hoka no nqma nokakva sogornost za 270.lvspqha pari za drehi karti nikakvi pomo6ti tova e balgariq s usmivka na maslarka deto se usmihva tolkova iskustveno

dr.Alex
29.04.2010 00:37:29
0
0

spodelete opit ,moge bi ste si pomagame!!!

EMILIA
06.03.2012 15:04:23
0
0

izvinete bixteli mi dali nqkakvi koordinati za vryzka sys star4eskiq dom v Blagoevgrad?Blagodarq vi predvaritelno

Коко
09.04.2013 16:14:08
0
0

колко весело е написано "4-5 в стая"...баси

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола