Опитвали ли сте мексиканска краставица? Тя е бодлив зеленчук с твърда кора, богат на калий. Развъждат я лятно време няколко семейства в с. Доброван и се надяват, че това мексиканско чудо ще върне живота в обезлюденото от половин век село.
Единственият му постоянен жител е Митю Пенов, на 67 години. Селото, нагоре в Балкана, над Поморие било заличено още през 1963 г. Околните села имали ток и пътища, но Доброван останал встрани от цивилизацията.

Нямало пари за шосе, за електрификация и тогавашният кмет взел да подканя хората да се изселват. И те тръгнали - кой за Поморие, кой за близкото с. Просеник. Пръснали се като пилци, а къщите им се разпаднали. Но след като се пенсионирали, хората затъгували за родния си край. И така дошла идеята да възродят Доброван. Направили подписка и близо 70 души я занесли на кмета на Поморие Иван Алексиев. Той пък се съгласил и сега всички се стягат да съградят отново изчезналото село.

Билки, злато и гъби от камък

"Доброван носи името си от това, че е на много добро място. От тук има чудесен изглед надолу към равнината, даже и морето се вижда", разказва Митю Пенов. Той и съпругата му Тонка са целогодишно тук. Гледат кокошки, пуйки, агънца. Топлят се с дърва и с пълни гърди вдишват чистия планински въздух. Не се страхуват, че са сами, непрекъснато им идват гости.

"Бях багерист, но останах без работа и през 1992 г. се върнах. Дойдох да гледам животни. Тук е бащиният ми дом, тук съм роден и затова реших да остана завинаги. Имам колело да вадя вода. Трябва ни само 500 метра път от близкия разклон, за да можем да се движим с колата", ниже Митю. Той вече се готви за Коледа - ще коли прасе. Не се страхува от вълци в гората. Ловците са ги избили и сега се навъртат само чакали.
Селото има прочут природен феномен - доброванските гъби, скални образувания, остатъци от морското дъно, което някога се простирало дотук. Сега край тях растат много билки. А иманяри копаят неспирно край столетните круши по опустелите дворове, защото се носи легенда за закопано злато.

През лятото тук идват много англичани, германци и скандинавци - на селски туризъм. Водят ги с джипове от Слънчев бряг. И освен доброванските гъби скоро те ще могат да видят и друго чудо. Двете приятелки - Лючка Петрова и Гергина Русинова, които отглеждат мексикански краставици. Братовчед на Лючка дал семето и тя започнала да ги развъжда. Последвала я и дружката . Двете живеят в Бургас, но щом чули, че бай Митю си е в Доброван и те тръгнали да се преселват. "Бащин дом ни е", обяснява Гергина.

Вдигнали две стаички, по 16 квадрата, една до друга и посели краставиците. Било трудна работа, защото няма вода. Мъкнели туби и кофи с магарешка каручка... За първа реколта не изкарали много. Но занесли две на кмета на Поморие да му покажат какво чудо вирее в изчезналото село и кръстили краставиците от "мексикански" на "добровански" .

Напролет ще засеят за втори път. Ако има вода, от един корен може да извадят 50 бройки. Ще ги продават за лек, защото "в България има много болежки и трябва да се лекуват хората. Освен мексиканската краставица, отглеждаме още поне 24 артикула, изчислява Гергина - гигантски дини, пъпеши, царевица, зеленчуци. Всичко расте от росата, слънцето и Бога", обяснява тя.

В съседното с. Просеник, една жена съчинила стих за изчезналото с. Доброван. Бай Митю го чете на пришълците, защото се споменава неговата къща:

"На голия, пустия каменен рид,
днеска белее мъничка къща.
Макар и едничка с градинка и зид,
тя спомени мили с вида си ни връща."

Бащиният дом зове

Това лято в Доброван се събрали Митко, Лючка, Гергина и още пет семейства. Копали, садили, говорили си, надъхвали се и сега с нетърпение чакат селото да се възроди - да им прекарат ток и вода, пък те ще си вдигнат сами къщите. Работим по въпроса, казва кметът на Поморие Иван Алексиев. В момента се събира целият архив за Доброван. Ще бъдат заделени пари за път и вода.

Освен с доброванските гъби и панорамата си, селото било известно и с уникалния си фолклор. През 1956 г. местният танцов състав взел първо място за най-добро хоро на конкурс в София. Лючка Петрова и до ден-днешен пази носия на зълва. Тя разказва, че навремето зълвите имали важна роля - месели по три питки, за младоженците.

"Били сме петгодишни, когато сме излезли от Доброван. Но сърцето ни тегли обратно. Бащино огнище е това. И най-важното - имаме сили да направим така, че Доброван да оживее", отсичат Лючка и Гергина. И добавят философски, че нищо не е изчезнало, щом има спомени, приятелство и... мексиканска краставица за отглеждане.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


AN
19.12.2012 18:36:32
0
0

BRAVO!VSE OSHTE IMA RODOLUBCI.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола