Специален повод да събере гости имаше преди два дни прочутият руски режисьор Андрей Кончаловски. В понеделник приятелите и семейството му го поздравиха за 75-ия му рожден ден във вилата му в Тоскана, Италия. Руската телевизия излъчи и специално заснет за случая документален филм "Двата живота на Андрей Кончаловски" - съпругата му Юлия Висоцкая, най-големият от седемте му деца Егор Кончаловски, по-малкият му брат Никита Михалков и мнозина от най-близките му хора разказват забавни спомени за уникалния творец, създал филми като "Романс за влюбени", "Сибириада", "Историята на Ася Клячина", "Влакът беглец", "Танго и Кеш", "Домът на глупците" и "Лъвът през зимата", театрални и оперни спектакли на големи сцени в Русия и света.
В навечерието на празника журналистът Валерий Кичин от "Российская газета" разговаря с него по скайп. "Не обичам тостовете - казва му Кончаловски. - Пиша сценарий, работя над голям кинороман, поставям "Три сестри", иска ми се да направя полудокументален, полуигрален филм за руски селски пощальон, да заснема продължение на "Лустро", игрален филм за Рахманинов..."

Предлагаме ви откъси от интервюто с именития режисьор.

- Честит юбилей, Андрей Сергеевич! Как празнувате?

- Ами никак. Подготвям майсторски клас и ретроспектива на филми, които да гледа новото поколениe. За тях моят "Сибириада" вече е античност...

- Все пак имате рожден ден?

- Да, тук, в Италия, с мен са близките ми хора. Не са много тези, с които можеш да си помълчиш. Не обичам тостове... Ама що за несвойствени въпроси ми задавате?

- Сега идват "свойствените". Например за блога ви, в който написахте: "Ужаси се от себе си", позовавайки се на мисълта на Маркс, че за да поеме напред, народът първо трябва да се ужаси от положението си. Как реагират читателите ви?

- Контактът не е задължителен. Мнозинството хора в интернет има пеперудено съзнание и в подобно общуване винаги има елемент на ефимерност. Там се изказвам веднъж на половин година. Например стигнах до извода, че Русия успешно се върна в Средновековието, в своето естествено състояние на архаично общество, обвързано с азиатските традиции. И когато се кланят пред имена като Достоевски и Толстой, хората трудно си представят, че средата, родила такива ярки творци, е била унощежена именно от руснаци. Не си даваме сметка за това, защото европейският слой е унищожен в годините на революцията и на съветската власт. Да, от този факт трябва да се ужасим! Не съзирам обаче катастрофа в това, че обществото се е хлъзнало до средновековни позиции. Случващото се, уви, е естествено.

- Има ли надежда?

- Архаичната култура не може да съществува дълго. Социологът и културолог Игор Яковенко написа забележителна книга, в която твърди, че руската архаична цивилизация върви към своя край, а в Русия се ражда нова европейска цивилизация, настроена към възстановяване на корените. Този процес няма да е безболезнен - върви естествен и необходим процес на връщане към състоянието от Средновековието, което неизбежно ще влезе в конфликт със зараждащото се европейско съзнание. В Русия то възникна с перестройката, когато цензурата си отиде и се отвориха информационните потоци. Възникна поколение, за което не само Брежнев, а и Горбачов са фигури от далечното минало. В това поколение ми е надеждата.

- По света обаче младите са водени от амбиции за качествено образование, професионализъм и добро заплащане, а в Русия повечето младежи сега живеят ден за ден. Хората с амбиции разбират, че не могат да се реализират. И заминават. Къде е перспективата?

- Няма перспектива: в дадения момент социалните асансьори не работят. Няма значение колко си талантлив, мястото ти ще заеме синът на шефа. Ето това е признак на Средновековието. Другият въпрос е какво да правим? Неизбежността е да се появи нов Петър I. Или Ататюрк. Или Ли Куан Ю. За да се роди такъв човек обаче, е нужна готова почва. А ние още не сме усетили напълно изоставането на Русия - интелектуално, икономическо, социално - от останалия свят. Явно за това е нужен истински катаклизъм... У нас постоянно ни предлагат някакви частични мерки. Например, искат да забранят продажбата на алкохол на деца. Да, ама вече е късно! Те отдавна се пропиха, 14-15-годишни смучат бира с водка! Властта демонстрира колко е неспособна да действа изпреварващо.

- През октомври в театър "Моссовет" се очаква премиерата на вашата постановка на "Три сестри"...

- Да, със същите артисти, с които поставих "Вуйчо Ваньо". Това ще е диптих. Всъщност бих искал да направя триптих: едни и същи артисти сред един декор играят различни пиеси на Чехов. Третата, надявам се, ще е "Вишнева градина", но първо трябва да доживея дотам. Мечтата ми е да се играят два спектакъла един след друг. С прекъсване за лека закуска. Макар че е сложно: всички са заети, ще се уморят. Но поне два пъти в годината в неделите може да се организира "Ден на Чехов": сутринта - "Вуйчо Ваньо", вечерта - "Три сестри". Едни и същи артисти играят полярни роли.

- Наскоро поставихте и "Борис Годунов" от Мусоргски в Торино. С работата в операта може би реализирате първата си любов - все пак имате музикално образование?

- Не знам коя е първа и коя - втора. Просто ми е интересно да работя в различни жанрове: игрално кино, драматичен театър, опера, документалистика... Бих го нарекъл любопитство към усвояване на материала: той се съпротивлява, а аз трябва да го укротя. Много интересен процес. И в случая образованието дори не е най-важното: можеш да си музикално образован, но да правиш бездарни постановки, а човек, непознаващ нотите, може да се окаже гениален оперен режисьор. Патрис Шеро никога не е изучавал музика, но неговата постановка на "Пръстенът на нибелунгите" беше пробив на нова естетика. От него започнаха съвременните интерпретации на класически опери - той пръв го направи логично и убедително. Всъщност режисьорът в операта е второстепенно същество. Ако певците пеят лошо и оркестърът не свири добре, каквото и да се случва на сцената, няма да има никакво значение. Тук режисьорът изцяло зависи от музикалното качество на спектакъла. На операта можеш да се наслаждаваш, дори да си сляп, но не можеш да се радваш, ако си глух.

- Понякога обаче публиката има чувството, че оперите са поставени от глухи режисьори.

- Да. И това е въпрос на естетиката на постмодерното изкуство, което още през 80-те години Солженицин нарича пророчески свирене по струните на нищото. Нищо не можеш да направиш: върви процес на разрив с великите традиции на световното изкуство. Този разрив е болезнен, защото изкуството се гради върху художествени асоциации и ако те са подменени с политически асоциации или други някакви ребуси и се налага да разгадаваш какво иска да каже режисьорът - това според мен издава страха на човек, който не е способен да направи нещо просто и вълнуващо. Такава тенденция има и в изобразителното изкуство, и в драмата. Помня една испанска постановка на "Бал с маски" от Верди: кралят седи в тоалетната и чете вестник. Ако затвориш очи и слушаш Верди - всичко е прекрасно, но като видиш краля в тоалетната - нещо не се връзва!

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


===
22.08.2012 13:30:08
0
0

"Лъвът през зимата" не е филм на Кончаловски

Кино
22.08.2012 22:28:51
0
0

"Лъвът през зимата" е американски ТВ-сериал, режисиран от Кончаловски (2003 г.) Да не се бърка с игралния филм "Лъвът през зимата" - с Питър О'Тул и Кетрин Хепбърн.

watmark
23.08.2012 17:24:00
0
0

Да в Русия архаичната култура се бие с европейското вече 4 века. И азятското винаги побеждава. Поради разни причини. Последните от които са цените на фосилните горива. Русия на моменти успява да създаде изкустваджийски елити. За инжинерни и учени просто няма силици. Къде е проблемът? Империята. Русия е анахронизъм. Та основната задача на империята е контрол на територията. И за това тя развива само войска и служби за сигурност. Дори и европейските напъни от Петрово време насам са за се догони Европа по военни технологии. Силовакът Путин е император, бизеса е назначен. Който се осмели да пусне американците до петрола - затвор. Територията за бизнес е затворена. Медиите, църквата е под контрол. Май Империята ражда тоталитаризъм. Защо ни е еная какво става в Русия? Защото бяхме част от империята и все още сме зависими от нея. И понеже Русия няма да се оправи ние трябва да бягаме много бързо на запад. Там чакат ли ни? Аспарух някой чакал ли го в Мизия?

доди
28.08.2012 14:49:11
0
0

Ние все продължаваме с клишетата "Русия е изостанала и т.н." Само че тя ще се оправи много по-скоро от колкото някои си мислят. Те все още правят култура и филми и пиеси и концерти на много високо ниво. Не ка погледнем себе си с чалгата, биг брадърите и шоутата на Слави. Порнография.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола