Опозицията ще атакува чак напролет 11 1406

Новата политическа година започва след броени дни. Определящото за нея е, че тя ще завърши с редовни парламентарни избори.

Очаквам напрегнати дни за ГЕРБ, провокирани не само от предстоящите избори, но и от непопулярните решения, които правителството ще трябва да взема, или ще му бъде приписано, че е взело. То ще бъде отговорно и за ръста на цените, и за евентуалното увеличение или неувеличение на доходите.

Инфлацията ще провокира вълни от протести за по-високи заплати - учители, здравни работници, някои сегменти от администрацията, от силовите структури. Управляващите няма да рискуват да настроят срещу себе си цели съсловия.

Отзивчивостта им обаче няма да е безпределна - няма да се поставя на изпитание финансовата стабилност. Ще се търси компромис на крилете на медиаторските функции на Бойко Борисов. Възможно е да се стигне до външни заеми, но те няма да бъдат забелязани, защото държавният ни дълг е скромен на фона на останалите в ЕС.
Колкото до скока на цените, не очаквам несръчните опити за ограничаването им от рода на тези на министър Мирослав Найденов да продължат*. Цените ще следват своята пазарна логика, още повече че ще има достатъчно международни оправдания за това.
Не очаквам отложените реформи като тази в здравеопазването тепърва да започнат - те са непопулярни и ще бъде глупаво да ги започват в последната година от мандата.
Другото, което може да се допусне в новия политически сезон, е да се разгори компроматна война. Логиката за това е следната: ако се очертае като очевидна някаква промяна в политическия режим, дори тя да е само във вида “ГЕРБ неизбежно ще управлява след изборите в коалиция”, обикновено такава промяна започва с тежък теч на информация от средите на управляващите и администрацията към опозиционните политически сили. И това до известна степен уравновесява шансовете на управляващи и опозиция в предизборната борба. Засега обаче няма такава очевидност и такъв теч още няма. Но не е изключено след 5-6 месеца визията за бъдещето да е друга и да тръгне вълна от изобличения.

Управлението се крепи на личността на премиера, а от няколко месеца недоверието в него е по-голямо от доверието. Няма обаче социологическа граница да се каже - оттук надолу повече не може. Но от близо половин година ми прави впечатление липсата на нови идеи у Борисов. Той започна да се повтаря, да става еднообразен. А и най-хитовият летен шлагер е хитов само в рамките на сезона, после започва да досажда.

Така от основен капитал за ГЕРБ Борисов може да се окаже основен затапващ потенциала на ГЕРБ феномен.

По-трудно е да се прогнозира как ще се развие в новия политически сезон борбата на полето на политическите алтернативи на ГЕРБ. Освен упражнението с референдума за “Белене” (който по-всяка вероятност няма да е основен предизборен фокус - има по-печеливши каузи за една лява политическа сила) БСП ще се опита да печели позиции в области, където тя досега нямаше сериозни шансове: младото активно население в големите градове, предприемачите, които са едни от най-потърпевшите от кризата, и хората от малцинствата. В БСП вече има разработени и промислени политически стратегии. Друг е въпросът дали социалистите ще могат да извадят десетина нови политически играчи, които да имат качествата на голмайстори и да подсилят политическия елит на партията, който е прекалено познат на хората. Отделно са вечните проблеми пред БСП за съюзника - предизборен и следизборен. Изобщо, на БСП  предстои творчески период.

Ако затъне в рутината, тя няма да е голямата изненада на изборите.

Тепърва ще очакваме да видим какво ще съумее да направи класическата десница в лицето на СДС и ДСБ, която пак премина през някакъв катарзис, и какво развитие ще има проектът на Меглена Кунева, който през лятото позагуби инерция да генерира новини. Ако “Движение България на гражданите” иска да играе сериозна роля или поне да има статута на парламентарна сила и да е търсен партньор във всевъзможни коалиции (а то е доста удобно за такива цели), ще трябва да предложи нещо по-оригинално и запомнящо се - и като лица, и като идеи.

Засега не се очертава еуфория около някакъв супер нов и с добър потенциал политически субект. И на политическата битка в новия сезон  липсват оригиналност и автентичност, на нея ще се гледа като на не особено атрактивно съревнование между добре познати лица, но излезли под нова марка. Това поражда като много възможен резултат ниска избирателна активност, борба на твърди електорати и липса на протестен вот - значима част от хората просто не гласуват. Което пък ще наложи на политическия елит доста трудни коалиционни решения след изборите.

Пиковото време за политическа борба ще е към март. Трябва да се изконсумира зимата - и за управляващи, и за опозиция. Пък и по-късата дистанция до изборите е изгодна за всички. И най-върлата опозиция не разполага с аргументи и сили да поддържа цяла година обсадна война срещу управляващите. И тъй като няма революционна ситуация, опонентите на управляващите ще се готвят за по-концентрирана, по-кратка - дву-тримесечна, атака срещу ГЕРБ.

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Какво другарят Българин научи от гражданина Ром

Всеки ден - един час игра в училище

Без илюзии за мажоритарната система

ОЩЕ ОТ ТРУД

Българин почина в Чикаго след автомобилен удар от сънародник

Опасно ли е, ако окото ви играе

Хлебарка участва в конкурс за снимка на домашен любимец