Жените получават мозъчен кръвоизлив два пъти по-често 1 4048

Д-р ЕМИЛ КРЪСТЕВ, началник на отделението по неврохирургия в столичната болница “Софиямед”.

- От началото на годината все по-често научаваме за млади българи, които са застигнати от опасните мозъчни аневризми (патологично разширение на кръвоносните съдове). Как да разпознаем, че у нас се развива това животозастрашаващо състояние?

- Заболяването е изключително коварно. Най-често се проявява с внезапен мозъчен кръвоизлив. При него 1/3 от пациентите загиват на място. Друга 1/3 оцеляват, но остават инвалиди. Останалите имат реален шанс за пълно излекуване. При много малка част от болните с мозъчни аневризми може да се наблюдава клинична симптоматика, без да е получен мозъчен кръвоизлив. При някои от пациентите аневризмата се открива случайно при направени по друг повод изследвания.

- И все пак за какво хората да бъдат нащрек? На какви симптоми да обръщат внимание, които да им подскажат за диагнозата?

- За съжаление при мозъчните аневризми няма сигурни предвестници. Би могло да се мисли, че аневризма има при по-млади пациенти, прекарали исхемични мозъчни инциденти - без друга конкретна причина, както и при хора с фамилна обремененост (роднини по пряка линия, починали от мозъчни кръвоизливи). Предразположение има и при други заболявания като артериална хипертония, бъбречна поликистоза, автоимунни заболявания. Фактор, който оказва влияние върху това заболяване, също е тютюнопушенето. По статистика по-засегнат е нежният пол, като съотношението на заболеваемостта жени-мъже е 2:1.

- Какви биват аневризмите?

- Най-често срещани са малките сакуларни, т. нар. турбовидни аневризми. Те представляват разширение на мозъчния съд с кръгловата форма. Друг вид са фузиформените (вретеновидни) аневризми, които могат да се опишат като цялостно раздуване на артериалния съд. Що се отнася до размерите им, те се делят на малки, средни и гигантски (понякога достигащи и до 5-6 см).

- Какво най-често води до развитието на болестта според наблюденията от практиката ви?

- Стресът, артериалната хипертония и пушенето увеличават риска от появата на мозъчен кръвоизлив. През годините заради употребата на цигари например се променя самата структура на съдовата стена, което допринася за появата на мозъчен аневризъм. Образно казано - стената изтънява. Артериалната хипертония от своя страна е пряк фактор за появата на проблема заради руптура на съдовата стена. Не бих казал същото за обездвижването, но небалансираното хранене и по-скоро отсъствието на някои микроелементи в хранителния режим (предимно мед) е друг фактор, който може да причини такава патология.
- Каква е ролята на наследствената предразположеност?
- В практиката на нашия екип нееднократно се е случвало да оперираме наследници по пряка линия с мозъчни аневризми. При това заболяване е доказана генетичната предразположеност, което при съвременните условия на диагностициране ни кара активно да издирваме такива пациенти с оглед на превенцията на заболяването. На застрашения контингент препоръчваме провеждането на профилактични изследвания.

- За болестта "от значение" ли е професията? Примерно според рисковите фактори един селскостопански работник по-заплашен ли е от аневризмите или лекар като вас?

- Пряката зависимост между професия и съдова патология е свързана основно със стресовите ситуации, които способстват за повишаване на кръвното налягане. В този смисъл е логично да се предположи, че професията на хирурга е по-рискова, отколкото на някои по-малко ангажиращи съзнанието.

- Как диагностицирате заболяването?

- Основната диагностика при мозъчните аневризми е ангиографията, която представлява визуализация на мозъчните съдове, в това число и наличните аневризми. Т. нар. конвенционална ангиография, свързана с проникването чрез катетър в мозъчните артерии беше основно средство за диагностициране през последните десетилетия. Напоследък обаче това инвазивно изследване все по-успешно се заменя от новите технологии като ядрено-магнитната ангиография и компютърно-томографската (скенер) ангиография. Резултатите от тях са напълно съпоставими с тези от конвенционалната ангиография. Огромната разлика между двете изследвания е практическата безвредност на съвременните методи, което ги прави предпочитани и широко използвани в последно време.

- Какво е модерното лечение на тази мозъчна болест?

- През последните години в нашата страна вече успешно се практикуват едни от най-новите терапии. Това са т. нар. вътресъдови процедури. Те се осъществяват чрез въвеждането на микрокатетър по съдов път до аневризмата. Чрез този катетър в аневризмите се слагат т. нар. спирали (койлове). Това причинява последваща тромбоза и на практика изолиране на аневризмата от мозъчното кръвообращение. В други случаи се поставят съдови стентове, които също подпомагат тромбозата в аневризмата. Независимо от бързия напредък на високотехнологичните методи за лечение обаче хирургичното изолиране на мозъчните аневризми от кръвообращението винаги ще има своето място. Защото то е изключително надеждно, спасявало в годините стотици хиляди човешки животи. Това е една от най-сложните и деликатни оперативни методики в медицината, която за жалост напоследък се владее от все по-малко специалисти.

- А кога се прилага краниотомия?

- Наличието на голям мозъчен хематом в съчетание с мозъчна аневризма е основна индикация за откритото хирургично лечение (б. р. - чрез отваряне на черепа). Но голяма част от пациентите днес не могат да си позволят съвременни методи, поради високата им цена и липсата на реимбурсиране на имплантите от здравната каса. При тези болни единственият начин за спасение е краниотомия.

- За какво точно плаща касата?

- На здравноосигурените пациенти тя покрива разходите по диагностиката, операцията, последващото лечение и болничния престой. Това се отнася и за ендоваскуларното лечение. Основната разлика идва оттам, че стойността на консумативите при него не се поемат. В някои случаи тя е над 100 000 лв. и трябва да се плати от пациента. Това обаче не е добър атестат за системата на здравеопазването у нас и ни отличава значително от развитите европейски държави.

- Какво можем да направим сами, за да имаме здрави кръвоносни съдове?

- Ролята на неврохирурга е преди всичко да обезпечи надеждно и съвременно лечение на хората с проблеми на мозъчните съдове. Относно профилактиката има изключително добре развити други клинични дисциплини и подготвени специалисти. Все пак бихме могли да кажем, че тъй като тютюнопушенето е сериозен фактор, предизвикващ редица съдови проблеми, добре е в случая, ако се откажете от този свой навик. Контролирането на кръвното налягане също е важно за превенцията.

- Разкажете за случай от практиката ви, който ви е впечатлил и няма да забравите?

- Поради своята сложност на техническо изпълнение, всяка една операция на мозъчна аневризма оставя следа в съзнанието на хирурга. И най-лесно изглеждащата за клипсиране аневризма по време на операцията може да създаде изключителен драматизъм като масивно и трудно за овладяване кървене, застрашаващо живота на болния. В тези случаи от огромно значение е умението на оператора и целия екип за справяне с възникналата ситуация. Понякога, когато той разполага само с няколко минути, се спира част от мозъчното кръвообращение. В противен случай частта от мозъка, останала без кръв, умира. В практиката на нашия екип сме се сблъсквали с множество подобни моменти, като за щастие повечето от тях са завършвали с успех.

ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Омбудсманът с план срещу монополите

Палатковият лагер скочи срещу парламента

Кандидат за шеф на БНР иска Анджелина Джоли

ОЩЕ ОТ ТРУД

Бас китаристът на "Юрая Хийп" Тревър Болдър почина на 62 г.

Соларни буболечки изпълват дома

Германците оплюха вурстовете на “Уембли”