Ехографията е незаменим метод на изследване особено при повърхностни органи, каквито са млечните жлези, категорични са специалистите по образна диагностика. Чрез нея се дава изключително точна представа за структурата на гърдата. Снимка ВЕСЕЛИН БОРИШЕВ
В здравното приложение на "Труд" поддържаме рубриката - "Мама, татко и аз".
Всеки вторник топлекари разясняват проблеми и дават съвети в областта на майчиното и детското здравеопазване специално за читателите на вестника. Днес темата е за опасността от образуванията в гърдата.
Откривате образувание като бучка, ивица или "пластина" в гърдата си. При докосване усещате, че се различават по плътност и структура в сравнение с останалата част от млечната жлеза.
"Не изпадайте в паника! Не всяка бучка означава рак, но това е сигнал, че веднага трябва да отидете на преглед при специалист", съветва д-р Маргарита Николова, специалист по образна диагностика от столичната Втора АГ болница "Шейново". Рентгеноложката се занимава с диагностика на заболяванията на гърдата вече 14 години.
"Преди години ракът "предпочиташе" да се развива в определени квадранти от млечната жлеза като горно вътрешния и то на лявата гърда. Днес обаче се открива навсякъде...", добави д-р Николова. Тя подчерта, че ако образуванието не е рак, означава че е доброкачествена формация. Видовете са много, но специалистите ги класифицират като твърди и течни, защото така ги виждат. "Става дума за кисти, аденоми, фиброаденоми, различни видове мастопатия. Погрешно е последната диагноза да се приема за болест. Не, това е състояние на млечната жлеза, което е различно за различните възрасти", добави д-р Николова.
За съжаление някои от образуванията се оказват недоброкачествени. Затова е толкова важно редовно да се прави комплексно изследване на гърдата. "А то започва с поглед. Като възпитаничка на онкологията нямам пациентка, която да не съм огледала подробно. Този външен поглед, който ние специалистите имаме, е изключително издайнически", посочи докторката от "Шейново". Тя посъветва жените да бъдат внимателни и да следят за:
- Симетрията на зърната - ако забележат промяна примерно разместване или вдлъбване, да потърсят специалист. Разбира се, не при всяка жена те са на едно ниво, но това самата дама си го знае.
- Промени по кожата - възможно е да се появят ивици или сбръчкване от типа "портокал" (това издава процес, който ангажира подкожието и кожата). "Ракът се разпространява като пипалата на октопод. На първо време по кръвен и лимфен път, т.е. засяга всички тъкани, които имат такова хранене. Затова придърпва кожата и я сбръчква", обясни д-р Маргарита Николова.
- Образуванията понякога изпъкват над общия релеф, лесно се виждат външно.
"Съветвам поне на 2-3 месеца веднъж жените да застават пред огледалото и да наблюдават за описаните признаци", подчерта докторката. Задължително обаче е да са с вдигнати ръце над главата. Ако те са на кръста, дамата няма добър поглед върху сегментите отдолу на млечната жлеза, особено при по-едър бюст. "Та, с ръце над главата се мобилизира гръдният мускул и се виждат всички участъци. Остава да наблюдавате за признаците, които посочихме по-горе", добави д-р Николова.
Тя имала пациентка, която щом си вдигнала ръцете, едното зърно "слизало" надолу. Специалистката я попитала откога е в това положение. "Жената попита за какво става дума, защото тя самата не може да види проблема. Затова е задължително и да извършвате профилактичния преглед при специалист", казва рентгеноложката.
Палпацията (б. р. - опипването с цел диагностика) трябва да се извършва в легнало положение и пак с вдигнати ръце. Така, колкото и голяма да е гърдата, тя се разстила върху гръдната стена и лекарят има пълен поглед и възможност за обследване на всички участъци.
След палпацията идва ред на изследването с ехограф и рентген. Мамография се извършва след 40-годишна възраст. Преди това не е препоръчителна, защото макар и в малка доза тя предвижда облъчване с рентгенови лъчи, което допълнително натоварва организма. "За съжаление днес ракът на гърдата атакува основно контингента под 40 г. Науката не е дала обяснение, всички се спират на тривиалните причини като стреса. Рискови фактори си остават наследствената предразположеност, след това - употребата на хормони (не само при менопаузата). Храненето също оказва влияние върху евентуално развитие на болестта", завърши Николова.
Четете още в портала
mamatatkoiaz.bg
