Мария Касимова 
В дебелите учебници по етикет яденето на морска храна е отделен раздел. В него са описани подробно всякакви люспести, хрилести, костеливи и черупчести животинки, които човечеството се е сетило да сервира в чинии. Наред с морската фауна е подреден и солиден арсенал от прибори, с които въпросните дълбинни обитатели се обезкостяват и приготвят за кулинарно пътешествие към деликатните ни евростомаси.
Има един виц, в който английски лорд и неговата перфектно възпитана милейди корабокрушират. И докато смелият благородник се опитва да пребори с кама една кръвожадна акула, давещата се в океана негова половинка възмутено се провиква:
Джон, риба
с нож - НЕ!"
Всъщност обаче рибата, както и почти всяка морска храна, може да се яде с прибори. Те изглеждат по-различно и като ги видите подредени заедно, вероятно ще ви заприличат на добър набор инструменти за педикюр или на бижутерски комплект.
Едва ли има български ресторант, който да разполага с целия арсенал от вилички, клещи, щипки и ножчета, необходими за яденето на морска храна, но пък почти навсякъде има поне прибори за риба. Вилицата е с три зъба, а ножът е плосък, с леко завит край и не много остър.
Когато ви поднесат порция риба с глава, опашка и кости, лесно ще я обезкостите. Трябва да почнете от главата: подпъхвате ножа под хрилете и натискате, за да я отделите от тялото. После притиснете тялото на рибата с вилицата и ножа откъм гърба и корема, за да отделите основната кост. След това подхващате с ножа половината риба от отвора на корема и обръщате в чинията така, че да я разтворите пред вас като книга.
Пак с приборите хващате голямата кост и леко я повдигате, за да я отстраните. Би трябвало да имате чиния за кости и отпадъци вляво над основната чиния, но ако нямате, поставете костта вляво на чинията. Ако не ядете кожата, може да я отстраните чрез ножа, като го подпъхнете под нея и я повдигнете. Ако ядете глави и опашки, няма проблем да си ги вземете с ръка. Задължително е обаче да ви сервират купичка с вода и лимон, където да си миете ръцете.
Какво морско ще хапнете, зависи от вкуса ви и готовността да тествате рецепторите си.
Най-добрият
алкохол като
компания
на морската храна е традиционното бяло леко вино с ненатрапчив вкус. Така то няма да пречи на типичното морско ухание, а само ще подготви сетивата да му се насладят по-добре.
Колкото и да ви е странно, има и червени вина, подходящи за морска храна. Те обаче също трябва да са леки, с плодови или дървесни нюанси и деликатен аромат. Някои от тях се сервират дори изстудени като белите.
А що се отнася до българската всекидневна морска класика, то тя включва пържена цаца, порция картофки и една добре изстудена бира. Сервира се в пластмасова чинийка, яде се с ръце, най-добре на брега на морето. Но все пак да не забравяме, че при никакви обстоятелства уважаващият себе си и другите човек не яде гол. Затова и в морското капанче на плажа е добре да се отиде по риза, фланелка или с парео около тялото.
Скариди, миди, стриди
Тези вкусни морски обитатели са предимно дребни и се ядат по познатия начин - отстранява се главата, хваща се опашката е се изсмуква месото. Правило е, когато скаридата се сервира с опашка, да си служим с ръцете. Когато обаче е в готвено ястие, да потопим пръстите си в сос не е много приятно. Тогава трябва да махнем опашката с нож, да отстраним с него и тънката черупка около месото и тогава да действаме.
Коктейлната скарида се сервира набодена на пръчици, или "атлетки", и всичко, което се изисква от нас, е да я изядем цялата, като оставим пръчицата в чинията за отпадъци. Когато скаридите са големи, яденето отново е със специални вилици с три зъба и къса дръжчица. Някои предпочитат да ядат скаридите с опашките, особено когато са малки и пържени.
Мидите се ядат по няколко начина, в зависимост от това как са приготвени. Когато са с черупки, можете да използвате вилицата за морски дарове, за да извадите месото, но класиката повелява да използвате като щипки самата черупка на мидата. Ако имате пред себе си миди с ориз, може да ядете ориза с импровизирана лъжица от половин мидена черупка.
Положението със стридите е особено деликатно. Това, както и да го погледнеш, си е преживяване веднъж в живота. Стридата се яде полужива и това няма как да го избегнете. Подправя се с капка лимон, на някои места и с куп зелени подправки. Яде се направо от черупката, като се сипва в гърлото. Не се дъвче по обясними физиологични причини и очаквани реакции.
Червен + черупчест + щипки = проблем
Класическият рак е страх за всеки поканен в класен ресторант на първа среща.
Ако попаднете в ситуация на безпомощност пред едно такова животно, запазете самообладание. Дори някоя щипка да отлети в неизвестна посока или да се приземи в скута на госпожата от съседната маса, просто се усмихнете невинно и се извинете. Но най-добре си поръчайте "Мързелив лобстър" (Lazy Lobster)- ще ви сервират само месото от рака и няма да се налага да прилагате сложната акробатика с приборите.
Към сготвения рак в чинията си получавате клещи и виличка с две къси зъбчета накрая. Клещите ви служат да отстраните щипците с премерени и въртеливи движения. Като ги махнете, трябва да ги счупите с ръце и с виличката да измъкнете месото. От по-малките щипки можете и да си го изсмучете. Ако имате лобстър, клещите ще ви послужат и за да отворите тялото му. Принципът е да запазите месото в чинията си, а всички черупки да складирате в купичката за отпадъци. Успех!
