Да изчезнеш а ла Галеви 6 10187

Пламен Галев (на преден план) и Ангел Христов чинно се явяваха в съда, докато течеше процесът срещу тях, и не дадоха повод да бъдат задържани. Изчезнаха обаче точно преди да бъдат вкарани в затвора. Така постъпват 4% от осъдените на затвор.

Иск за конфискация на имущество на стойност 4,25 млн. лв. бе внесен преди дни в Окръжния съд в Кюстендил срещу дупнишките рекетьори Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви. Комисията за престъпно имущество иска от тях да бъдат отнети имоти, фирмени активи, скъпи автомобили и парите им от запорираните още през 2009 г. сметки. Резултат от делото за конфискация може да се чака след поне 2 години.
Дори и имуществото им да бъде отнето, държавата няма да спечели битката с тях, докато Галеви не изтърпят определените им присъди за рекет и изнудване. Казусът с изчезването им от прага на затвора засега е без решение. Но поне отвори дискусия за проблема.

"В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора." Това е моделът, който поиска премиерът Бойко Борисов, след като Галеви изчезнаха. Те избраха перфектен момент - след като Върховният касационен съд окончателно ги призна за виновни и обяви присъдите им от по 5 г. затвор. Изчезването им предизвика напрежение между институциите. Но основна вина за изпускането им носи МВР. Те би трябвало да използват огромния си ресурс, за да оценят правилно риска. И да подложат Галеви на наблюдение още когато Софийският апелативен съд отмени първоначалната им оправдателна присъда, издадена от Окръжния съд в Кюстендил. Вместо това излиза, че силовото ведомство спокойно е чакало произнасянето и на последната инстанция.

Ходене по тънък лед

Решението не е толкова просто, колкото си го поръча премиерът. Това е ходене по тънък лед и трябва да се помисли добре за всички детайли. Няма как явяването пред върховния съд да стане задължително. За хората, които не живеят в София, разходите за процес пред най-висшата инстанция може да се окажат непосилни. Това би ограничило гарантирания иначе достъп до правосъдие.

Няма как и всеки подсъдим да прекара в ареста цялото време на процеса срещу него. Защото, ако бъде оправдан, много лесно ще осъди държавата за тормоза. Мярката за неотклонение "задържане под стража" не е и не може да бъде използвана като наказание. Тя е само гаранция, че обвиненият ще се явява пред съда. Ако няма данни, че той ще се укрие, може да притиска свидетели, или да извърши друго престъпление, няма и причина съдът да го държи в килията.

Но рисковете трябва да бъдат преценявани внимателно. И прокуратурата да реагира адекватно и бързо всеки път, когато от МВР подадат информация за потенциална опасност. Това може да се случи само ако службите си вършат работата качествено.
Всяка година в България изчезналите осъдени са повече от заловените, които са били обявени за издирване, защото са се укрили от изтърпяване на наказанието си и не са били приведени в затвора. Това показва справка на Върховната касационна прокуратура, поискана от "Труд".

За последните 5 години картината, рисувана от цифрите, е следната. През 2007 г. "изпуснатите" са 494, а хванатите - 450. През 2008 г. съотношението е 450:390, през 2009 - 484:460, през 2010 г. - 454:344, през 2011 г. - 446:345. Елементарните сметки показват, че в последните 2 години правоохранителните органи губят състезанието с укриващите се с над 100 души.

Изпуснатите и намерените през годините не са едни и същи. Т.е. някой от хванатите през 2011 г. може да се е укрил още през 2007 г. Годишно присъдите "лишаване от свобода" са около 10 000 - 11 000. Това означава, че проблемът с изчезването на осъдени засяга около 4% от случаите.

Малко от тях обаче стават публично известни. Повечето са просто статистика. Оказва се, че прокуратурата няма централизирана информация за това за какво са осъдени липсващите затворници и какво наказание им е определено от съда. Така че зад простите цифри в справката им може да се крият както осъдени за една открадната кокошка, така и за убийства.

Издирван пише на прокурора

Магистрати си спомнят и как млад мъж, осъден за кражби на половин година затвор, избягал. А по време на предварителното си задържане вече бил престоял в ареста 4 месеца и 7 дни. Има и други изумителни случки. Като например обявен за издирване осъден, който пратил молба изтърпяването на наказанието му да бъде отложено.
Наказателно-процесуалният кодекс казва, че препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането в сила. Точно този срок, в който делото пътува първо до инстанцията, от която е тръгнало, а после към прокуратурата, някои тълкуват като законов вакуум, който позволява осъдените да се укрият.

Със задържането на осъдения и отвеждането му до затвора първо се заема съдебната охрана. Ако до месец тя не го открие, сигнализира МВР и той се обявява за издирване. Издава се и европейска заповед за арест.

А парадоксът е, че укриващите се не извършват престъпление, ако са дочакали края на делото си и тогава са изчезнали. Поведението им би могло да се вземе предвид, ако някога бъдат задържани и търпят присъдата си и да им бъде отказано предсрочно освобождаване. Също така не е престъпление ако някой осъден се укрие, докато наказанието му е прекъснато. Например заради заболяване или тежко семейно положение.

Освен това изпълнението на наказанията също се погасява по давност. А тя е в зависимост от размера им. За изпълнение на доживотния затвор абсолютната давност е 30 години, за 22 години и половина за наказания над 15 г., 15 години за наказания от 3 до 10 години, 7 години и половина за наказания по-малки от 3 години и 3 години за всички останали случаи.

След първата си емоционална реакция властите стигнаха до извода, че няма нужда да се правят законодателни промени. Но министърът на правосъдието Диана Ковачева сезира Върховния касационен съд с искане за тълкувателно решение заради противоречива съдебна практика. (Пълният текст на искането може да бъде прочетен тук.)

На ход е върховният съд

Ковачева пита може ли постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективен затвор да бъде основание за определяне на по-тежка мярка за неотклонение на подсъдимия. Или това е възможно само при наличието на предпоставките в закона - ако той не се яви пред съдебните органи или наруши домашния си арест, гаранцията или подписката си. А от приложените към искането съдебни актове става ясно, че проблемът е поне от 2003 г.

Според Ковачева част от съдилищата приемат, че осъдителната присъда, която не е окончателна, не може да е причина за арест. Като доказателство за това е и решението на съда в Страсбург от 1995 г. В него се казва, че "опасността подсъдимият да се укрие не може да бъде извеждана само от тежестта на наказанието, което би могло да бъде наложено в резултат на евентуално осъждане. То трябва да бъде подкрепено и от други обстоятелства, които биха могли да потвърдят реалната опасност от укриване или да покажат, че вероятността е толкова малка, че тя не може да оправдае задържането". Освен това законът не предвижда хипотези, при които задържането под стража е задължително. Така че, ако подсъдимият има безупречно процесуално поведение, няма причина да бъде задържан след присъдата. А и докато присъдата не стане окончателна, важи презумпцията за невинност. Задължителният арест само заради осъдителна присъда на някоя от инстанциите би погазил този принцип. Такава е и тезата в много от актовете на съда в Страсбург. Съдът за правата на човека подчертава, че за постоянно задържане трябва да бъдат посочени конкретни мотиви, а не формални предпоставки и универсален критерий.

Други магистрати са на противното мнение. Според тях съдът не трябва да преценява единствено процесуалното поведение на подсъдимия, но и да вземе предвид високата обществена опасност на деянието и извършителя, съдебното му минало и други доказателства. Припомнят, че според закона целта на мерките за неотклонение е да не попречат на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Затова присъдата, макар и неокончателна, трябва да бъде отчетена, когато съдът се произнася за мярката за неотклонение. А и няма логика съдът да бъде поставен в зависимост от поведението на подсъдимия.

ВКС ще заседава по казуса на 20 септември. В най-добрия случай задължителното за всички решение ще дойде до края на годината. Но каквото и да е то, няма да върши работа, ако отговорните власти не си правят труда да преценяват риска някой подсъдим да им изчезне под носа и да ги направи за смях.

ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Министър: Действията при инцидента на летище Варна са били адекватни

Плевнелиев: Във времена на изпитания търсим упование в езика и културата

172-ма души, главно германци, пътували на самолета, излязъл от пистата

ОЩЕ ОТ ТРУД

Пламна колата на директора на "Слънчев бряг" АД Златко Димитров

Папата благослови българския народ по случай 24 май

Jolla - по-добрата част от Nokia?