Едно вътрешно намигване липсва на Бойко 17 3242

С писателя БОРИСЛАВ ГЕРОНТИЕВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

- Г-н Геронтиев, какви са допустимите граници на ухажване на властта? Вдъхновен от песента за гербера, наскоро описахте колко бързо се сменят имената на цветята.

- Една от моите беди е, че знам много песни като тази на първомайската певица за гербера. В такива песни бързо се сменят не само имената на цветята, но и слънцата. В моето детство имаше широко популярна песен: “Три слънца в небето греят - Сталин, Тито, Димитров.” По едно време Тито обърка работата по интернационална линия и го елиминираха. На другия ден песента звучеше така: “Две слънца в небето греят - Сталин, Дупка, Димитров.”

Гледах телевизионна изява на първомайската певица, която каза, че харесва Бойко Борисов и одобрява политиката на ГЕРБ. Когато водещата я попита: “Една европейска институция издаде важен документ за България, можете ли да кажете за какво става дума?”, тя отговори, че е много заета и няма време да следи събитията.

- На какво се дължи този изблик на народна любов, който кара някои хора да слагат портретите на премиера, на вицепремиера, а вече и на депутатки върху капака на колите си, да ги възпяват в стихове и песни?

- Щеше ли първомайската певица да гастролира по телевизиите, по вестниците и по сайтовете, ако не беше цъфнал герберът в нейната песен? Щяхме ли да знаем, че в село Рани лист, Кърджалийско, живее Тургай Хюсеин, ако не беше нарисувал предния капак на голфа си?... То е казано: “Осуществилась мечта идиота - попал в газету.” (Сбъдна се мечтата на идиота - попадна във вестника, б.р.). Уважавам сегашния министър-председател, защото има манталитет на бачкатор, съгласен съм с Кристалина Георгиева, че в настоящия момент това е подходящият премиер, обаче смятам, че му липсва нещо много дребно, но съществено.

- Какво е то?

- Липсва му още един Бойко Борисов, когото да носи в себе си и който постоянно да му намига и да му казва: “Преценявай кога говориш сериозно и кога трябва да намигнеш.” Много внимателно гледах видеоматериала, в който той говори за дюнерите. В първата част казва: “Ние поддържаме приятелски отношения с всички арабски страни.” Точно, премерено, премиерско изказване.
Когато обаче казва, че България не е застрашена от тероризъм, защото има много арабски дюнери, трябва леко да намигне, да се усмихне. Тогава няма да понася упреци, че води дюнер дипломация... Гледам го наскоро на стадиона на пловдивското “Локо” - неговият учител във футбола бил Христо Бонев. Това може да го каже Христо Стоичков, който е футболист.

Но Бойко не е. Ако беше го направил с намигване, за да развесели феновете - приемливо е. Но така човек започва да се пита - смята ли се Бойко за голям футболист или не?

- Защо мислите, че това е голям недостатък?

- Наблюдавах го на конференцията на младежката организация на ГЕРБ. Все едно, че виждах Тодор Живков на комсомолски конгрес. Той обяви: “Гордея се с четирима свои министри, които ще влязат в историята.” След такава реплика Живков щеше да добави едно гръмогласно “Ха-ха-ха!...”. Такова изказване, в което липсва намигане, хвърля сянка върху неговите усилия, върху това, което реално върши. Затова искам да му кажа: “Имай в себе си още един Бойко, който да започва да ти намига още като се погледнеш сутрин в огледалото и да заспива само когато ти спиш.”

- Днес има ли творци, които творят по поръчка?

- Докато Филип Димитров беше за малко министър-председател, издаде книгата “Ибо живяха, Господи”.
 Направиха му апология, каквато преди това е правена само на Сталин за приноса му в езикознанието. Друго не си спомням, без да слагаме в сметката Божидар Абрашев и неговата царска ода за Симеон, тъй като случаят е от компетенцията на медицината. Но сериозни опити на сериозната интелигенция да венцехвали партийни и държавни ръководители не бих могъл да посоча.

Напротив - интелигенцията проявява определена сдържаност към днешните управляващи. За трите години управление на ГЕРБ точно от средите на интелигенцията се откроиха тримата безкористни и смислени критици на Бойко Борисов - Александър Морфов, Владислав Тодоров и д-р Николай Михайлов. Ако това означава, че е преодоляна инерцията от соцвремето и днес се проявява по-голям скепсис към властта - добре. Аз обаче имам опасение.

- Какво опасение?

- Дали тези песни, портрети и изрисувани капаци не са сигнали, че още не сме излезли от онова време. Не знам кой е по-близо до истината - дали Цветан Тодоров, който твърди, че слабостите на демокрацията са в начина, по който тя функционира, че демокрацията не е на висотата на своите обещания и страда от своята прекомерност. Или Адам Михник, който твърди, че в постсоциалистическите държави от Източна Европа властва популистки авторитаризъм. Може би в тази връзка тия дни седя и мисля за община Хитрино.

- Вероятно заради кмета, който си купи с държавни пари мерцедес за 110 000 лв.?

- Аз съм от този край. Като млад журналист в шуменския окръжен вестник съм кръстосвал надлъж и нашир тези райони. Преди години бях в хитринската община три месеца в творческа командировка и познавам едно по едно двайсетината села. Та седя и мисля дали това не е умален модел на държавата. Там сега е като през 1939 г. - беднотия и невежество.

Закриват се училища, хората едва свързват двата края, заборчлели са на бакалиите. И между тях се движи управник с луксозна кола. Няма да се учудя, ако го възпеят как хубаво се вози.

- Защо тези хора мълчат и приемат това за нормално?

- Общински съветник от тамошния парламент казва, че са гласували “за” колата, защото са “изпуснали” за какво става дума. Не сте го изпуснали, кардаш, ами интересът клати феса. Те са си казали: днес на кмета мерцедес, утре за нас нещо друго. И стигаме до най-страшното - до населението.

Безглаголно мълчание. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Някои го наричат електорат, аз ще го нарека рая. Никой не знае нищо, никой не обелва дума, никой не гъква. Във всяко село задължително има един луд и един пияница. И те мълчат.

- Какво е вашето обяснение?

- Дали това не са различните прослойки в днешното българско общество? Един си е подредил битието и си вика: “Дреме ми какво си е купил кметът. Къде ще се бутам между шамарите, имам си имот, къща, децата ми учат, добре ми е така.” Това е средната класа. Тя обсъжда обществените проблеми в кухнята, шепнешком.

Другата група са тези, които са на работа към общинската администрация - горски, писар, инкасатор и т.н.. Те не се осмеляват да говорят даже в кухнята, даже шепнешком. Че и раята, потънала в беднотия до шия, си казва : “На какъвто съм хал, сега остава да ревна и срещу кмета...” Какъв документален филм може да стане - не за актуалната случка, а за вековечната българска народопсихология. Седя и мисля и за село Бисер.

- За Бисер какво измислихте?

- В момента там има кавги и омраза: защо построиха на оня къща, а на мен - не? В това китно тракийско село като засвиреше музика, на площада се извиваше хоро, което траеше по 8 часа. Ако отида там да снимам документален филм не за потопа, а за вековечната българска народопсихология, ще откупя музика да свири на обновения мегдан.

Убеден съм, че в село Бисер никога повече няма да има едно хоро: “Как ще се хвана до теб на хорото, като на теб ти построиха къща, а на мен - не?” В Бисер оттук нататък ще има поне две хора. На едното ще са тези с новите къщи, на другото - другите. Докога само бедите и нещастията ще сплотяват моя народ, а благините ще сеят раздори, не знам. Но знам, че доникъде няма да стигнем, както сме тръгнали по тоя път - да се спасяваме поединично.

- Като седите и мислите, какви изводи си правите за днешната българска душевност?

- Струва ми се, че от Стефан Цанев съм слушал или чел как Дора Габе отива на литературно четене при деца в отделенията. Задава им въпроса: “Деца, вие кого обичате най-много?” Децата като рояк скачат: “Партията!” Учителките греят. Тогава с топлия си глас и осанка на европейка Дора Габе им казва: “А аз най-много обичам мама и сега ще ви прочета едно стихотворение за мама.”

Наскоро поетесата Божана Апостолова написа книга за внучката си - малката Божана. В един епизод се разказва как момиченцето срещнало бухала на едно бухлато, разлистено дърво. Бухалът я попитал: “На какво искаш да превърна тези листи? На бонбони или на пари?” Малката Божана отговорила: “На бонбони, за да ги раздам на децата.” Отива голямата Божана в училище и чете приказката.

Децата скачат и казват: “Госпожо, малката Божана сбърка!...Тя трябва да поиска бухалът да превърне листата на пари, защото ако има пари, може да си купи и книжки, и бонбони.” Ето как предишното време учеше децата да обичат партията, а сегашното - да обичат парите. И само поетесите ги учат да обичат духовността.

- Няма ли пръст в тази работа и прословутата чалга?

- Хора със странно мислене казват - трябва да се забрани чалгата. Времето на забраните мина. Когато всяко изкуство си заеме нишата, чалгата ще си отиде там, където  е мястото. Познавам това явление и го следя от години. То не е ново за България. И Иван Вазов в ранните си младини е слушал чалга. Хем казва, че това са “лекомислени любовни каканижения”, хем се чуди как “тия любовни песни, подражание на гръцки, тая блудкава сантиментална поезия цъфтеше и се гълташе от стари и млади, от деца и от моми”, хем си признава, че “тия песни въртяха ми се винаги в ума с една безочлива упоритост”.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Скилидка експерт, щипка партиец

Всички заедно, всички разделени

Кирилица из нот дет

ОЩЕ ОТ ТРУД

"Славия" сложи охрана на Вили Вуцов и Гошо Петков

Де Карвальо: "Лудогорец"? Корупция!

Скандали и смъртни заплахи след провала на "Левски"