Държавата създава опасен борсов прецедент 18 4262

Служител на Българската фондова борса сверява един от часовниците на институцията. Случаи като този с проверката на сделките със “Софарма” поставят въпроса дали държавата е “в час” с правилата, по които работи пазарът по целия свят.

България е страна на парадоксите, но понякога те преминават границите на здравия разум, като поставят под съмнение установени принципи, по които работи пазарът. В тази графа спокойно може да се причисли и опитът регулярни - и извършвани хиляди пъти - борсови сделки да се представят като фрапиращи данъчни нарушения.
През последните седмици се развихри медийна кампания, свързана с прехвърляне на акции на “Софарма” на нерегулирания пазар на Българската фондова борса (БФБ), с които хазната била ужилена с десетки милиони левове. Заради тези сделки прокуратурата започна производство срещу бизнесмените Огнян Донев (съиздател на в.“Труд”) и Борис Борисов и ги обвини в данъчни престъпления. Според публикациите нарушението е свързано с това, че цените на акциите са били умишлено занижени, защото, докато те са продавани по номинална стойност от лев, на свободния пазар стрували няколко пъти повече (виж карето).
Инвестиционната общност е шокирана от тиражираните по медиите сметки за нанесени щети на държавната хазна от десетки милиони, показа проверка на “Труд”. Но за да се разбере какво възмущава инвеститорите, първо трябва да припомним правилата, по които работи борсата.

Как работи
 борсата

На БФБ се търгуват акциите на публични дружества, сред които е и “Софарма”. Търговията става на два сегмента - единият е регулираният пазар, известен и като “пода на борсата”. На него продавачите предлагат определени количества акции на искана от тях цена, а от другата страна купувачите обявяват търсените количества и съответно цената. Когато цените на офертите купува и продава се срещнат, сделките се осъществяват.
При нерегулирания пазар, известен преди години и като “блоков”, нещата стоят съвсем различно. Там се регистрират предварително договорени сделки с акции на публични дружества, като цената не се определя на пазарен принцип. Обяснението за това е много просто. Например, имате бонова книжка с акции от бивш приватизационен холдинг и искате да ги прехвърлите на съпругата или децата си. Или фирма, която е собственик на акции, прави преструктуриране, като прехвърля книжата в други компании. Или просто двама собственици се споразумяват да продадат акции на договорена между тях цена.
В тези случаи се определя някаква цена, за да може да бъде прехвърлена собствеността на акциите, но никъде няма задължение тя да е свързана с пазарната.
Когато става дума за данъчни задължения, нещата отново са указани много ясно. Капиталовите печалби са освободени от данъци. На практика това означава, че ако сте купили акции, те са поскъпнали и ги продадете на свободния пазар, не дължите данък върху печалбата. Но и ако имате загуба от сделката, пак няма да я отчетете във фирмените документи.
При нерегулирания пазар, въпреки че там цените са произволни, ако при прехвърлянето на акции се реализира печалба, тя подлежи на данъчно облагане. Аналогично и загубата от такива сделки може да се калкулира към счетоводните резултати на фирмата.
При сделките с акции на “Софарма” няма данъчно задължение. Купени са по лев и са продадени на същата стойност. При това не са държани в тайна, а за тях по надлежния ред са уведомени Комисията по финансов надзор, Централният депозитар, Българската фондова борса и инвеститорите, казва пред “Труд” Борис Борисов.

Хиляди
примери

Ако се върнем назад във времето, подобните сделки на извънрегулирания пазар са десетки хиляди и се извършват и в момента. Според справка на БФБ само за периода от началото на 2006 г. до 20 юли 2012 г. става дума за 33 479 сделки, при които са продадени 1 971 106 952 акции. Цените нямат нищо общо с пазарните, като в почти всички случаи са по-ниски от тях.
В много случаи книжата се прехвърлят на стойност от една десета от стотинката, докато на пазара струват по 5-6 лева. Разликата в цената е хилядократна. Да вземем определена дата - 13 декември м.г., когато са сключвани сделки с акции на “Трейс груп холд” и “Химимпорт” при цена от 0,1 ст., докато пазарната им стойност е съответно 3,12 лв. и 1,291 лева.
Или 4 юни 2012 г. На нерегулирания пазар са продадени 102 000 акции от “Еларг Фонд за земеделска земя” при цена 0,495 лв., както и 20 000 акции на същото дружество за по 0,67 лв. и 54 000 акции за по 0,925 лева. В същото време на регулирания пазар средно са по 1,893 лева.
От 2006 г. насам има и прехвърляния на сериозни пакети от акции, при които също е имало значителна разлика в цената на различните сегменти.

Първият случай е от края на март 2006 г., когато тогавашните мажоритарни собственици и членове на ръководството на СИБанк Цветелина Бориславова и Светослав Божилов придобиват на блоковия сегмент по 1,695 млн. акции (по 24,32% от капитала) на цена от 10 лв. за акция. В същото време пазарните цени на книжата са около 52 лв. за брой.
По подобен начин през февруари 2008 г. Цветелина Бориславова чрез фирмата си Си Ес Ай Еф придобива 49,9% от акциите на “Катекс”. Акциите са общо 1 219 376, цената е 1 лев на брой. В същото време пазарната им цена е 13-14 лева.
Друг случай - на 28 май 2008 г. бизнесмените Васил Божков и Орлин Хаджиянков придобиват съответно по 45 550 (10,54% от капитала) и 21 650 акции (5,01% от капитала) на “Холдинг Пътища” при цена от 1,50 лв. за брой. Същия ден акциите са се продавали на свободния пазар по над 1060 лева.
На тази дата Божков и Хаджиянков стават собственици и на по 17,22% и 6,75% от капитала на “Мостстрой”. Те придобиват акциите по 11 ст., докато пазарната им цена е над 147 лева. Разликата е над 1300 пъти.
Още един случай - покупката на 30% от капитала на Корпоративна търговска банка от Оманския държавен инвестиционен фонд през март 2009 г. Пакетът от 1,8 млн. акции на трезора минава на регистрационния сегмент при цена от 102,974 лв. на акция, което е с около 30% над пазарната стойност.
Тук продавачът е направил сметка, че е по-добре да плати 10% данък печалба, защото иначе купувачът трябва да изкупи на по-високата цена всички акции на свободния пазар, обясняват експерти. Това ще му донесе допълнителни разходи, защото освен акциите, които са предмет на сделката, ще трябва да даде десетки милиони левове отгоре за допълнителни акции, които в случая той не иска да притежава.

В търсене
на принципа

Горните примери за големи сделки са направени по изискванията на закона и смисъла на бизнес логиката. Затова и нито една от тях не е била проверявана от Комисията по финансов надзор, която е регулативния орган на капиталовия пазар. Тя не е установила нередности и при сделките с акции на “Софарма”, за които стана въпрос в началото, съобщи източник от ведомството.
Логично изниква въпросът - на какъв принцип прокуратурата избра да провери двама измежду десетките хиляди дребни и едри инвеститори, които през годините са продавали акции на нерегулирания пазар и цената не е била пазарната? И повдигнатите обвинения срещу Донев и Борисов означават ли, че с подобни ще се сдобият и останалите инвеститори? Отговор “да” означава край на борсовия пазар. А отговор “не” - избирателност, която няма нищо общо нито с пазарната логика, нито с принципа на функциониране на независимото правосъдие.

Хроника на сделките 

През април и май 2006 г. в поредица от сделки мажоритарният собственик на “Софарма”, компанията “Елфарма”, продава на нерегулирания пазар на БФБ 59,43 млн. акции от фармацевтичната фирма или около 84% от капитала. Купувачи са акционерните дружества “Телсо”, “София”, “Софстрой” и “Телекомплект”. Акциите са продадени по цена от 1 лев. В същото време цената им на регулирания пазар е между 9,30 и 9,40 лева. През август - септември 2008 г. “Телсо” продава отново на нерегулирания пазар част от дела си - 16,83%, на фирмата “Финансова консултантска компания”. Сделката за пакета от 11,1 млн. акции е при цена от 1 лев. Тогава на свободния пазар цените са 4,00-4,50 лева.
Изпълнителен директор на “Елфарма” е Огнян Донев, а изпълнителен директор на “Телсо” - Борис Борисов.

 НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ, бивш министър на икономиката:

Нерегулирания пазар го има в целия свят

Коментирам тази тема като човек, който от 90-те години активно се интересува от капиталовите пазари. Претендирам, че съм автор на идеята в България да има нулева ставка върху капиталовите печалби от борсови сделки на регулиран пазар. Тази промяна в закона е в сила вече 11 години и има изключително положителна роля за развитието на българския капиталов пазар. Това е и една от причините индексът на БФБ - София да достигне според мен световен рекорд по покачване между 2001 и 2007 г. За този период ръстът на SOFIX е над 27 пъти в лева и над 40 пъти в долари.
Оттогава се смениха три правителства и седем икономически министри и нито един политик в България не е предложил отмяна на този режим.
От тази гледна точка няма значение дали говорим за “Софарма”, “Албена”, или което и да е друго дружество. Няма значение и кои са лицата, реализиращи сделките, принципът е един - не се дължат данъци, когато се продава на регулиран пазар.
На нерегулирания пазар се дължат данъци, когато при продажба на акции има реализирана капиталова печалба. Ако няма печалба, няма данъци.
Нерегулираният пазар винаги е съществувал в България и доколкото знам, го има навсякъде по света. Макар да съм учил доста история на световната икономика и финансовите пазари, не мога да кажа по какви исторически причини съществува, но е факт. При това той нито е някаква тайна, нито е нещо незаконно. Който желае, търгува на него. За добро или лошо, голяма част от оборотите на борсата през последните 10 години са минали през нерегулиран пазар.
Вероятно десетки хиляди участници, ако не и повече, са търгували както на регулиран, така и на нерегулиран пазар. Ако трябва да има връзка между цените на акциите на двата пазара, тогава защо да не търгуваме само на регулирания?

БОРИС БОРИСОВ, изп. директор на "Телсо":

Продажбите са направени по законния ред

Сделките са между юридически лица и са направени точно по реда, който е определен в закона. Това са сделки с акции на публични компании и те се правят през инвестиционен посредник, регистрират се на фондовата борса, съответно в Централния депозитар. Ние уведомяваме Централния депозитар, фондовата борса, Комисията по финансов надзор. Т.е., няма никакви укрити факти по тези сделки.
Процедурата е следната - двете страни се свързват с инвестиционен посредник, той може да е един и същ. Дава се поръчката за сделката, сключва се, регистрира се, потвърждава се. Всички процедури са спазени.
Ако е имало някакви нарушения, Комисията по финансов надзор е би трябвало да реагира. Но тя не е реагирала.

ЛЮБОМИР ЛЕКОВ, председател на надзорния съвет на "Инвестор.БГ":

"Софарма" би била гордост в нормална държава

Г-н Леков, има ли нещо незаконно при прехвърлянето на големи пакети от акции на “Софарма” на нерегулирания пазар?
- След като подобни сделки не са забранени от закона, те са законни. Освен това в прерогативите на Комисията по финансов надзор (КФН) е да проверява сделките, ако има съмнения за някакво нарушение. Защо тя 6 години не е правила нищо?
- В някои медии имаше критики, че сделките са сключени при цена от 1 лев за акция, докато на свободния пазар се продавали за над 9 лева.
- В крайна сметка и двете страни се договарят дали ги устройва цената и могат да сключат сделка. Никой друг не може да определи цената на сключване на сделка и това е логиката на пазара.
За мен основно има два фактора: Дали се нарушава закон и дали е сезирана КФН. Това е органът, който единствено може да се изкаже.
- Има ли сериозни манипулации на българския капиталов пазар през последните години?
- По-скоро не. Ако кажа, че всичко е чисто с нашата борса... не може в една държава, където за съжаление върховенството на закона не е основното нещо, с което сме известни, да се каже подобно нещо. Но като цяло за мен КФН има доста сериозна роля и тя е основната причина да се смята, че нашият пазар е по-скоро прозрачен и неманипулативен.
- Какво е мястото на “Софарма” и ролята  на борсата?
- “Софарма” безспорно е едно от малкото дружества, които отговарят на критериите за публична компания. Тя има достатъчно голяма капитализация, достатъчно фрий флоут (б.ред. - свободно търгуеми акции), който осигурява ликвидност и в крайна сметка, през годините доста дребни инвеститори успяха да направят печалби, инвестирайки в нея. Така че компанията е “симпатична” на редовия професионален инвеститор.
Държа да уточня, че нямам позиции както в “Софарма”, така и в други български или чуждестранни публични компании. За мен това дружество безспорно е много важно за икономиката, защото е сериозен износител и работи в един от най-конкурентните сектори в света. Битката на лекарствения пазар е изключително тежка и самият факт, че “Софарма” навлиза на пазара на Полша - страна от ЕС, говори много добре в нейна полза. Ако “Софарма” беше в една нормална страна, тя би била гордост за нейните граждани. На практика тя е и една от малкото качествени компании, които българската икономика има. А такива се броят на пръсти. Едва ли има нормален човек в България, който да се съмнява, че “Софарма” е успешна компания.
Безспорно в средите на бизнеса всички признават уменията на изпълнителния  директор Огнян Донев. Рядко може да се чуе различно мнение от това, че той е един от най-успешните мениджъри в България. А това е доста рядко постижение в страна, където абсолютни всички са оплювани.
- Повдигнатите обвинения срещу Огнян Донев не доведоха до спад, а обратно - до сериозен ръст от почти 20% на акциите на “Софарма”. Как ще коментирате това?
- На хората, които се занимават с търговия, им е ясна целта на цялата операция. Разбира се, фактът, че има купувачи, показва, че те вярват в бизнеса на компанията. Най-показателното е, че хората, които разбират за какво става въпрос, знаят, че тези проблеми не могат да доведат до промяна в бизнеса на компанията.
- Смятате ли, че българските акции ще поскъпват, след като прогнозите за ръст на българската икономика не са розови?
- По принцип пазарът винаги изпреварва развитието на икономиката. При нас това би могло да стане в момент, в който има много ясни сигнали, че да кажем, през 2014 г., българската икономика ще има стабилен ръст. Но за да стане такова нещо, трябва най-накрая и в световен мащаб да има някаква развръзка на дълговата криза. Защото, каквото и да си говорим, ние сме невероятни заложници на кризата на еврото. Свикнали сме да я свързваме с Гърция, но става дума за много по-широк кръг държави - Испания, Италия, Португалия. От друга страна, много анализатори смятат, че Европа ще излезе много по-силна, след като реши проблема с еврото, когато и да е било, и това да послужи за основа за много добър растеж на икономиката на ЕС.
Но ще преминем през ада, просто не трябва да спираме. Чърчил е казал: “Ако вървиш през ада, не трябва да спираш”. Така че тежко и горко на предприемачите през следващите години, защото те са изправени пред много тежките задачи да запазят бизнеса жив. Но в крайна сметка преживяваме една от най-големите световни кризи в историята. Въпреки че са минали само 5 години от началото  , сякаш става дума за цяла вечност.

ОЩЕ ОТ БИЗНЕС

Българи плащат данък върху германските си пенсии със задна дата

С 2,5 % може да бъдат индексирани пенсиите по швейцарското правило

С началото на жътвите цените на зърното падат

ОЩЕ ОТ ТРУД

Пускат спецчасти срещу бунта в Бразилия

“Нефтохимик” не си дава лиценза

Премиерът Орешарски назначи още петима зам.-министри