Буново отново изживя ужаса на атентата 25 4409

Атентаторът на от Бургас Снимка: МВР

От екрана на малкото телевизорче текат поредните новини, в които се казват подробности за атентатора на летището в Бургас.

Магазинерката Мая Марковска всеки път пълни очите си със сълзи. Стига да чуе "атентат" и "терорист" и инстинктивно извръща поглед навън. Тя все още вижда разкъсаните тела и окървавените лица на десетки хора, които се блъскат да излязат от взривения влак на гара Буново на 9 март 1985 г. Мая е един от малкото живи свидетели на атентата, който е извършен по време на възродителния процес.

"Като разбрах какво е станало в Бургас, ми причерня. Защо това нещо трябва отново да се случва в България? Какво толкова са направили тези невинни хора, за да заслужат смъртта си по този жесток начин", пита магазинерката.
По време на атентата през 1985 г. тя е заедно с родителите си в семейната вила, намираща се на около 50 метра от гарата в Буново. Баща Данчо вече си е легнал, а майка Соня шета из къщата. В 21,40 ч се взривява вагонът "Майки с деца" на бързия влак Бургас - София.

Едва след 10 ноември 1990 г. официално излиза истината, че са загинали седем души, а десет са били сериозно ранени. Едва през 1988 г. са осъдени и извършителите на терористичния акт - Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Те са разстреляни и кремирани месеци преди да дойдат демократичните промени у нас.
"Всичко ми е живо и до днес. Тогава бях на 16 години. Изтичах навън и видях вагона, разцепен на две, да гори.

Десетки хора тичаха, а други скачаха от прозорците  на влака пищяха и търсеха помощ. Върнах се вкъщи, вдигнах тате и тръгнахме заедно с мама към перона. Тате само носеше одеяла, вода, помагаше на хората, както и с каквото може", разказва задъхано Мая.

Нито един човек на гарата в тази нощ не е знаел какво се случва. Всички са си мислили, че това е някаква сериозна авария, която е причинила пожар във влака. Не е имало и най-малките съмнения, че това може да е терористичен акт. Аз съм свидетелка на това, което се случи, но месеци наред не знаехме нищо. "Тук в селото си говорехме само с погледи. Думичка не излизаше от устата ни. Може би това беше за добре, за да не изпадне в шок цялата страна", разсъждава днес Мая.

Споменът за онзи ден я кара отново да бръкне в чекмеджето на бюфета и да извади едно пожълтяло писмо. На пощенския плик на мястото за получател е написано единствено "Човека с ватенката".

Писмото започва така: "Здравей, непознати за нас Човек! Пиша думата Човек с главни букви, защото ти прояви голямото си човешко сърце в онези страшни за нас мигове! Когато молех за помощ ,ти ни помогна, като не се поколеба нито за миг, за да затопля моето изплашено и треперещо момиченце с твоята ватенка." Писмото е подписано от семейство Мариянка, Петър, Митка и Борис Василеви от гр. Димово, Видинско.

Тези хора са изпратили без адрес писмото близо две седмици след атентата. Човекът с ватенката е бащата на Мая - Данчо. Той е починал през 1996 г. Съпругата му Соня си отишла преди 40 дни. 44-годишната Мая обаче все още пази и техните кошмари от онази нощ.

В Буново живее още един жив свидетел на трагедията. 78-годишният Никола Начев твърди, че със спомените си за този ден ще си отиде от този свят.

"По това време аз бях отишъл на рожден ден. Понеже не пия, си тръгнах рано, за да не дразня компанията. Тъкмо излязох, и се чу силен гръм. Пък съм на стотина метра от гарата. Срещу мен тичат деца и викат, че станало нещо страшно. Отидох и видях как гори вагонът. Хората - в паника и пищят. Прибрах набързо десетина деца и ги вкарах в една от големите стаи у нас. Извадих им една касетка ябълки да ядат, водица и каквото имаше. Ударната вълна беше подметнала едно дете на 25 метра от влака в един стълб.

Главата му беше размазана, а на гърдите имаше мартеничка, която като че ли беше станала още по-червена", спомня си дядо Кольо. По това време той е офицер от Строителни войски. По професия е агроном, но в един момент се озовал с армейски пагони.

Линейките пристигнали на 30-ата минута, след като началникът на гарата се обадил в милицията и "Бърза помощ". Първо бил изгасен пожарът, след което ранените били откарани в различни болници в областта. Буново се намира близо до Пирдоп и Златица. После дошли автобуси и откарали хората до София. Убитите от взрива били положени по перона на гарата.

"Вярно е, че едно време имаше много милиция и всякакви служби, но и те не успяха да усетят, че ще стане тая беля. Сега обаче мисля, че всеки може да прави каквото си иска в България. Те щом седят със скръстени ръце и гледат как се разграбва държавата, какво ли ще направят, като видят, че човек някой си е оставил чантата на летището.

Пълно безхаберие е в тая държава - нарежда бай Кольо. - Това обаче беше едно от най-страшните неща, които съм преживявал. А съм видял бая. Оттогава ми рухна и здравето. Имам четири байпаса, диабет, кръвно и какво ли не."

Кметската наместничка Иванка Коевска твърди, че след атентата в Бургас по улиците на селото хората отново започнали да вадят спомените си от онази вечер.
Преките свидетели на атентата се топят с всеки изминал ден. Освен Мая и Кольо е останала стрелочничката Анка, която също помни кървавия атентат от 9 март. Младите дори не знаят какво е станало преди 27 г. на гарата.

ОЩЕ ОТ ОБЩЕСТВО

Да врътнеш копчето на радиоточката

Европа: Станишев - смел, Борисов - оцеляващ, Цветанов - съмнителен

Дебютантите на вота - с уклон към радикалното

ОЩЕ ОТ ТРУД

МВнР няма да заверява дипломите

Нарушения при 50% от обществените поръчки

НОИ плаща по-малко на майки и безработни