Животът започва и свършва с алкохол 4 4800

С доц. ХРИСТО КОЖУХАРОВ, психиатър и психоаналитик, разговаря ДИАНА ТЕНЧЕВА

 - Всеки 11-и мъж у нас е заклет пияница. Пие средно 22 малки водки или ракии седмично. При жените всяка 12-а пък пресушава 13 малки твърди напитки, пак седмично. Всички те споделят, че пият заради стреса и трудния начин на живот. Как любител човек става зависим от алкохола, доц. Кожухаров?

- Ние, българите, като народ, душевност и религия сме много толерантни към алкохола. Ще си позволя да цитирам един колега, който се изрази много точно. А именно: животът ни започва и свършва с алкохол. Знаете, че когато се роди дете, близките се събират, за да се почерпят за негово здраве, и когато човек почине, след погребението пак се пие. В този смисъл пътят от т.нар. нормално пиене (каквото и да значи това) до злоупотребата и зависимостта много по-лесно се изминава от народ, който е толерантен към чашката. Като потвърждение на това вижте какво е отношението към пиенето в арабските страни и колко незначителен е процентът на зависимите там. Вижте и колко алкохол се консумира в Русия, която е близка до нас. Или погледнете Скандинавските страни, където напитките са много скъпи, продават се на определени места, по определено време и вследствие на това скандинавците правят алкохолни турове в страни именно като нашата. И тук е мястото да се попитаме къде е границата между чашка за настроение и вдигането  заради зависимост. Първо - много индивидуална е и е свързана с определени ензими, които носи човекът (като алкохол дехидрогеназата, т.е. колко може да издържа пиячът). И сега да ви отговоря на въпроса - до зависимост се стига след развитие на някакъв процес.

- Кога се стъпва в полето на пристрастяването?

- У нас една огромна част от жените посягат към алкохола вечер, когато са самотни. Той им “идва” като добавка към успокоителните. Така те заместват изолацията и липсата на близък човек. Друг повод, заради който пие българинът, е, когато е преживял загуба - на човек, на любим, на работа, защото се пенсионира или при разочарование, при промяна на местоживеенето или когато не може да се адаптира. В този случай алкохолът е средството, чрез което индивидът прави опит да излезе от негативните емоции. Имал съм пациенти, които са ми казвали: “Ами ние в семейството си пием нормално всяка вечер.”
Да, но чашката с ракия от 50 грама, която са пресушавали в началото, впоследствие става недостатъчна и се стига до 2-3 и повече малки. Мъжът пък може да започне да злоупотребява, ако пие при всеки футболен мач, когато е на гости, на лов, риболов и др. Т.е. и по този начин се отключват проблеми.

- Кажете, опирайки се на практиката си от отделението за лечение на зависимости във Варна, повече ли се пие по време на криза?

- Ще направя едно сравнение: увеличаването на цените на цигарите води до намаляване на пушенето. При алкохола обаче се наблюдава диференциация, защото у нас има възможност той да се прави дори в домашни условия. Т.е. започналият да се пристрастява или решава проблема с парите, като сам си вари ракията, или купува шишета на по-ниска цена. Българинът просто сменя един вид питие с по-евтин и продължава да пие.
- Ако направите сравнение с пиенето преди 10 или 20 г. назад, какво ви прави впечатление?

- А в клиниката, където работите, хора с какви психични разстройства идват напоследък?
- Общо взето картината не се променя. Но така или иначе чести са невротичните разстройства и депресиите. Пак заради тежкия живот, но и защото стратегиите за справяне с живота на съответния индивид вече не му действат. Затова хората търсят психотерапевтична и медикаментозна помощ. В последните 5-6 г. определено има наплив на болни, които търсят помощ, несвързана с медикаменти. Т.е. залагат на хомеопатична, психотерапевтична или друга намеса. Това означава, че по различни причини пациентите искат да им се помогне по начин, който не е химичен. Това не е лошо.

- Вие сте и психоаналитик. Научи ли се българинът да ходи при такива специалисти, или продължава да разчита на разтуха от приятелите?
- Определено много по-голям процент търси психоаналитици, което се дължи на факта, че в България вече има обучена гилдия от психоаналитици. А много от специалистите са получили своите знания в чужбина. И хората им вярват. За жалост животът стана много изолиран, българите не могат да натоварват постоянно близките и приятелите си и затова прехвърлят тревогите си срещу заплащане на психотерапевта. Те разбират, че срещу парите той със сигурност ще ги изслуша и ще им помогне, а от друга страна - затова, че им е чужд, няма да им спести нищо. Ще им каже и рационално решение, което не е обвързано с емоция.

- Ядосва ли се още българинът на политиците? Или недоимъкът е изместил вниманието му към битови проблеми?
- Днес хората се интересуват много по-малко от политика. А ако ще изявява емоциите си, човек го прави във форумите. Анонимно. И там излива напълно негативната и деструктивната енергия, която изпитва към политиците. На другите нива - като протести и митинги, пак се освобождава от тези свои усещания, но не в същата степен.

- Как хората да запазят душевното си равновесие в кризата?
- С ценностите, които имат. Все още поколението, към което принадлежим, е възпитано с ценности - става дума за семейството и образованието. Учудвал съм се как хора, които нямат възможности, се лишават буквално от всичко, само и само децата им да получат образование. Това помага и дава опорната точка.

Визитка

Доц. Христо Кожухаров е роден на 20 октомври 1966 г. във Варна.
Завършил е медицина във Варна, получава специалност “Психиатрия” в Медицинската академия - София.
Специализирал е психотерапия и обща психиатрия в Психиатричната болница в град Листал, Швейцария. Преминал е сертификационен курс за ръководители на субституиращи и поддържащи програми при зависими пациенти.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Всички заедно, всички разделени

Кирилица из нот дет

Гаранция - Франция за младежите

ОЩЕ ОТ ТРУД

Татяна Дончева: ГЕРБ е скарлатина за демокрацията

Череши завземат Долината на розата

Днес да почерпят