Който се бои от мечки, да не ги подяжда 7 2322

Изминалата седмица ни донесе много новини, но тази, която искрено ме впечатли, беше свързана с мечки, които нападнаха добитъка в няколко родопски села. Това се случва за поредна година. Тези огромни създания бяха обявени за напаст, за заплаха за хората, техните овце и овцете на техните овце. Резултатът е страдание и страх. Ловните дружини веднага съзряха възможност да сложат на пода някоя и друга меча кожа и стегнаха групите за действие.

Ако оставим настрани факта, че мечоците са застрашен от изчезване вид, аз съм изумен, че години наред едно и също събитие се случва и на никого не хрумва да си зададе въпроса: “Защо?” Защо мечките стават агресивни, защо слизат по селата, защо тези вегетарианци посягат на месо. А отговорът е много прост и логичен:

защото са гладни

и затова е виновна човешката дейност в горите. Човекът тотално унищожава пасбищата на тези гиганти, без да му хрумне, че каквото търсиш, това ще намериш.
Има един много сладък виц за отношенията между хората и мечките. Един ловджия много искал да отстреля най-големия горски хищник и се заложил на пусия пред хралупата на животното. По едно време някой го тупа по рамото. Обръща се и кого да види? Мечока! Той му казва: “Виж сега, имаш две опции: или да те ям, или да те напердаша.” (В случая разглеждаме цензурирания вариант на анекдота.) Изборът бил лесен. Изял си ловджията боя. Но нещо сърцето му се свило, защото болката може и да изчезне, но срамът остава. Няма преглъщане.

На следващия ден ловджията се примъкнал до леговището на звяра и задебнал в засада. Мечката обаче пак излиза в гръб и... пак голям срам. Лишен от всякаква чест, ловецът отишъл трети път да дебне пред пред хралупата. Стоял, стоял и изведнъж усеща, че някой го гледа. Обръща се рязко и какво да види. Мечката седи със скръстени лапи и гледа човека с почуда. Мъжът се вцепенил от страх, а мечката възкликва: “Сега... аз не мога да разбера - ти ловджия ли си, или си мазохист?”
Всяка година стотици се втурват в горите и безогледно започват да берат боровинки, диви плодове, гъби. Всичко това е за сметка на горските гиганти. Незаконната сеч е само допълнение на картината, която изглежда унищожителна за зверовете.
Кафявата мечка или Ursus Arctos е най-големият хищник в България. През лятото този огромен добродушко прекарва почти цялото си време в хранене, за да натрупа нужните мазнини. На ден на мечката са  нужни около 14 кг храна. Тя обича основно корени, но най-вече горски плодове - диви ябълки, малини, боровинки, ягоди. Когато е гладна, става много агресивна и опасна. Въпреки че тежи между 100 и 350 кг, възрастната мечка може да бяга на къси разстояния със скорост около 45 километра в час. Няма ловец или берач, който да  избяга.

14 килограма си е сериозно количество храна за мечките, но и сериозно богатство за хората. Мечките трябва да набавят това количество, за да се нахранят, а берачите на диви плодове, за да изкарат някой лев. Изкупната цена на почистени боровинки стига до 6 лева килото, което е достатъчна мотивация да отидеш и да бъркаш в купичката на опасното животно. Има обаче една голяма разлика между звяр и човек в отношението към природата. Мечката живее по този начин от стотици години и не унищожава храстите, не убива това, което я изхранва. Хората обаче са различни. Те минават през гората като тайфун. Измъкват всичко, което носи печалба, и унищожават растенията. Неслучайно през последните години реколтите стават все по-малки и по-малки, а мечките все по-гладни.

Смолянският вестник “Родопи” разказва как цели села се изнасят в гората, за да търсят препитание. В този район на България, където безработицата е огромна, един опитен берач на горски плодове може да си докара между 40 и 70 лева на ден. При това без никаква инвестиция и без никакъв данък. Бригади от роми дори са овършали връх Перелик, където и боровинките са най-много. Сигурно и ако на Еверест рястяха плодове и там щяха вече да опънат катун. С боровинките обаче може да се случи това, което се случва с гъбите. От два месеца в гората няма гъби.

Просто изчезват

Най-често тези култури изчезват, защото в бързането да се правят по-големи реколти берачите изскубват храстите с боровинки от корените, както правят това и с гъбите.
Има и нещо друго. Мечките живеят в защитени местности и там принципно не би трябвало да стъпва човешки крак. Властите обаче си затварят очите, защото по този начин решават проблема на стотици безработни и социално слаби. Унищожаването на екосистеми обаче няма да реши проблема нито на държавата, нито на безработните.
Да видим какво излиза от сметката. Мечките нямат никакъв шанс да се преборят с конкуренцията на берачите на горски плодове. 14 килограма храна става трудно постижима задача и мечките са принудени да напускат районите, в които си добруват от години и да търсят препитание другаде. Само дето мечките нямат задграничен паспорт, за да отидат за боровинки в Швеция и единственият начин да се спасят от гладна смърт е да посегнат на месото.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Скилидка експерт, щипка партиец

Татяна Дончева: ГЕРБ е скарлатина за демокрацията

Всички заедно, всички разделени

ОЩЕ ОТ ТРУД

Приятелката на Гришо чака Цвети Пиронкова във втория кръг на "Ролан Гарос"

Григор стартира на "Ролан Гарос" срещу колумбиеца Фая

Руби лъгала за сексоргиите "бунга бунга" в резиденцията на Берлускони