Импресии

АЛИСА БАЛАБАНОВА е на 16 години и учи във 2-ра АЕГ "Томас Джеферсън", град София. За себе си казва: "Обичам да чета през свободното си време и като цяло се увличам от класическата литература (френска, италианска, английска). През миналата учебна година спечелих стипендия от конкурса "1000 стипендии" на фондация "Комунитас" в област литература. Писането ми доставя удоволствие, защото ми позволява да изразя мислите си и да им вдъхна живот чрез героите в стиховете/разказите ми."

Видение

Меката слънчева светлина нежно галеше листата на дърветата така, както преди той милваше лицето . Тя си спомняше много добре неговите коси с цвета на узряла ръж; очи, които приличаха на течен кехлибар, обагрен със злато; ръце, така нежни към нея; устни, които бяха способни да я размекнат само с един звук и същевременно да отнемат щастието с по-малко от дума. Виждаше как лятото наближава - ясно, горещо и топло, каквито бяха и прегръдките му. И тази мисъл я караше да потръпва - първоначално от удоволствието, което създаваха спомените, а после от тъгата, която ги обвиваше в смътна мъгла на забрава...

Игра

"Сега ние сме двама картоиграчи и нашият залог са сърцата ни. Забавляваме се, като предизвикваме различни желания у другия, независимо какво ще ни коства това, и отбелязваме точки, когато някой от нас прояви слабост. Прекалено сме горделиви и неразумно привлечени един от друг, за да спрем да играем. Вече сме зависими от флирта. И ще продължим до края - докато единият не се предаде и не падне в капана на любовта. Когато това стане, и двамата ще сме погубени. Няма да има нито "аз", нито "тя". Всичко ще е каша, забъркана със собствените ни мисли и чувства. И вече е прекалено късно да спрем. Аз ще играя, а ти?" - попита той и я подкани да приеме предизвикателството. А тя нямаше избор - отдавна се бе включила и отдавна бе предвидила края.

Спомен

Онази надменна усмивка, озарила лицето му, сякаш казваше: "Знам, че мога да те имам всеки един миг, но предпочитам да играя на гоненица до безкрай, докато ни е все така забавно, докато не се откажеш, докато не продължиш напред... Защото и двамата осъзнаваме, че аз не съм правилният избор." И после се обърна ей така, сякаш пролетният вятър е разсеял мислите му, направи крачка напред, погали я по косата и изчезна в светлината на щастието. Когато тя се осмели да отвори очите си, него вече го нямаше. Беше останал само споменът за онзи миг, който трябваше да продължи вечно...

Сигурност

Чувстваше се сигурна в тези големи, чужди ръце. Да, не бяха неговите, но бяха способни да я изтръгнат от мъката и да дарят любов. И за нея това беше достатъчно. Никога нямаше да е същото, но беше прекрасно. Нещо различно по хубав, гъделичкащ начин. Беше ли способна да даде същото в замяна? О, тя щеше да му повери сърцето си, ако една част от него не беше открадната от друг... Затова просто се предаде и прошепна нежните думи в ухото му, защото за него те не биха били проява на слабост. Тишината на нощта бе разкъсана от усмивката му...

Залез

Звезди. Падащи звезди от очите . Със залеза беше дошла и студенината на нощта, навяваща спомени за самотата. Любовта им бе като красив летен ден - започваше с медения изгрев и приятната прохлада на сутринта, после изгаряше в страст по пладне и леко галеше с лъчите си, предизвиквайки усмивки следобед. И после... После избухна залезът - страст, омраза, ярост, любов, а накрая нежност и студенина. Настъпи нощта - тъмна и жестока - и тя си помисли колко бързо бе минал денят.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти