ГЕРБ силно иска, но не заслужава втори мандат

Със социолога проф. ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ, разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

- Проф. Митев, равносметката за трите години управление на ГЕРБ е, че държавата икономически е стабилна, но народът остава беден. Как ще коментирате това несъответствие и възможен ли е обратният вариант?

- Обратният вариант наблюдаваме в Гърция: народът е заможен, от наша гледна точка живее богато, а икономиката на страната е крайно нестабилна.
Финансовата стабилност у нас е резултат не толкова от трите години управление на ГЕРБ, колкото от политиката на три последователни кабинета - на Костов, на Сакскобургготски и на Станишев. Спомнете си, че при управлението на НДСВ и на тройната коалиция приоритет беше натрупването на фискален резерв. Бедността е също наследена - от политическите решения и корупцията по време на прехода: реституция на земята “в реални граници” (СДС; кабинетът на Ф. Димитров); масова приватизация (БСП; Ж. Виденов); банков срив (БСП; Ж. Виденов); касова приватизация (СДС; Ив. Костов). При начина, по който бяха проведени - и изкористени икономическите реформи, беше разпиляно и ограбено огромно обществено богатство.

- Критичният евродоклад за политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи не остана ли в сянката на атентата в Бургас? Отделиха ли му достатъчно внимание управляващите? Как да си обясним високата самооценка на вътрешния министър Цветанов при вота на недоверие към правителството?

- Реакциите след евродоклада бяха дори по-разочароващи от самия доклад. Показаха липсата на елементарна самокритичност и рационалност, т.е. липса на предпоставки, за да се отговори на евроизискванията. Самооценката на вътрешния министър беше демонстрация: ние ще продължим да управляваме и такива, каквито сме.
Вотът на недоверие беше твърде вял. Докато го гледах, си мислех за... Хегел. Знаменитият немски философ, известен и с тежките мисловни конструкции, е автор на блестяща статия, написана във френски стил - “Кой мисли абстрактно?”. Ще я цитирам по памет: “Сцена на пазара. Една жена казва: тази риба е вмирисана. Продавачката отговаря: ти ли ще кажеш нещо за моята риба, ти, за която всички знаят, че си уличница, никаквица, че ходеше с французите... Да се махаш оттука!”
За пълнота на българския вариант трябва да се добави и един демократичен наблюдател, който казва: “Да, вярно, че рибата е вмирисана. Но и тази, която повдига въпроса, е никаквица. Не мога да взема отношение дали трябва да се гласува доверие на продавачката.” Нашият парламент даде не малко примери за ирационално общуване и ниска култура. Но може би никога не е слизал толкова ниско на махленско равнище, както при тоя вот.

- Взривът в Сарафово показа колко сме неподготвени за тероризма. Президентът Плевнелиев заяви след Консултативния съвет по национална сигурност, че има тежък проблем за сигурността. Адекватни ли са действията на властта след атентата?

- Въпросите кой е и откъде дойде терористът, разбира се, са много важни. Но те засенчиха изцяло проблема: има ли предпоставки в България да възникнат “собствени” терористични клетки? На този въпрос, още по-важен, следва да се даде категоричен положителен отговор. Важна информация съдържат научните изследвания. Президентът Плевнелиев би трябвало да се консултира не само с политици и представители на службите, но и с учени като доц. Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследвания на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

- Задълбочава се конфликтът между вицепремиера Цветанов и ВСС, от една страна, и Съюза на съдиите и председателката му Мирослава Тодорова, от друга? В тази ситуация може ли да се стигне до решение на проблемите в съдебната система?

- Процесът, който тече, е натиск върху съдебната власт. Вижда се и от Брюксел. Уволнението на съдия Тодорова и назначението на съдия Янева са две страни на една и съща линия. Обяснението на премиера, че елиминирането на Тодорова непосредствено преди евродоклада е “провокация”, звучи като камуфлаж на успешно активно мероприятие. Организационните плюсове за ГЕРБ са много по-значителни от моралните минуси. Беше неутрализиран най-сериозният опонент на управляващите - оглавяваният от Тодорова Съюз на съдиите, в критична ситуация на овладяване на съдебната власт. Времето беше подбрано изключително точно, може да се каже, по ленински: две седмици преди беше рано, на другия ден след доклада щеше да бъде късно. Щеше да означава, че ГЕРБ напълно пренебрегва изводите в доклада, който и без този случай щеше да акцентира върху съдебната власт.

- Очакваният избор на Сергей Станишев за президент на ПЕС ще стабилизира ли БСП, или ще отключи конфликта с Георги Първанов?

- Ако лидерът на една национална партия получи висок европейски пост - а това означава изключителен достъп до информация, възможност за преки контакти с водещи европейски политици, участие във важни решения - това следва да стабилизира партията. Междувременно Станишев направи рисков ход: демонстрира силно лично присъствие на европейската сцена, показа, че не е страхливец, като единствен защити румънския премиер. Като съпартиец, би трябвало да го подкрепи, но като принципен демократ - да се разграничи от него. Европейските везни са твърде чувствителни и е възможно по-нататъшното развитие на нещата в Румъния да се отрази върху крайната оценка на тази изява. Първанов ще се активизира вероятно едва след изборите пред 2013, и то при неблагоприятно представяне на партията. Или в случай, че Станишев стане евродепутат.

- Ще повтори ли мандата си ГЕРБ, или ще се срине в края на управлението си, както се е случвало с всички управляващи партии?

- В 2005 г. НДСВ не се срина - загуби изборите, но остана незаобиколим фактор в управлението. Прецедентът може да се повтори. Възможни са три варианта: нов мандат на ГЕРБ, коалиционно правителство с участието на ГЕРБ, коалиционно правителство без ГЕРБ. През 2009 г. ГЕРБ спечели изборите с тройна идентификация: нова, национална, дясна партия. Комбинацията беше високоефективна. Посланието на Борисов беше не просто “Аз съм!” (спомнете си “Той е!”), а “Аз съм новият, новата политическа сила, срещу изхабени партии на прехода, алтернатива на статуквото”.
В 2012 г. идентичността на ГЕРБ се открои като партия на властта, която легитимира наследството на прехода. Печелившата оферта остава в историята. Днешната ситуация се характеризира с основно противоречие: (а) намаляващи основания на ГЕРБ да иска втори мандат; (б) ненамаляваща, подчертана и дори фрапираща воля за власт на ГЕРБ.

- Възможно ли е партията на Меглена Кунева да получи такова влияние, че да разбърка политическите карти и как? Ще остане ли в заявеното дясноцентристко пространство?

- Посланието на Кунева е точно премерено: рационално, демократично, европейско. Рейтингът, който партията набира още преди да е регистрирана, и привличането на известни дейци не може да се обясни само с личния чар на инициаторката. Мисля, че едрият бизнес няма да залага само на ГЕРБ, а ще заложи и на евроалтернатива, т.е. на Кунева. Нейният шанс да вземе 10%, изглежда съвсем реален. Ориентацията на партията към ЕНП ще означава, че Кунева скъсва с досегашната си политическа среда и това носи определени негативи. В същото време, ако тя реално влезе в ЕНП, ГЕРБ и цялата пропагандна машина на управляващите не ще може безпардонно да хули и дискредитира бившата еврокомисарка. Нещо повече, това ще означава, че и ЕНП, а не само българският бизнес, ще заложи на още една карта.

- Можете ли да прогнозирате какви са възможните коалиции след парламентарните избори?

- Ако има нещо, на което трябва да се обърне особено внимание сега, преди изборите, това не е кой с кого може да се коалира. Важно е, много важно е кой ще стигне до кормилото на властта. Но още по-важно е как, с какви средства, по какви пътища ще стигне до властта. Ако искаме да имаме демократично управление - първата предпоставка са честни и демократични избори. Най-важното са правилата на политическата игра. Правилата, спазването на правилата - от това ще зависи близкото бъдеще на българската демокрация.

- Оправдани ли са страховете, че предстоящите избори ще са най-жестоките от всички досега?

- Дори в геометрията две точки очертават линия. Избори 2011 бяха първите недeмократични избори след началото на промените. Избори 2013 могат да потвърдят и задълбочат низходящата линия в развитието на политическия процес в България. Но могат и да покажат наличието на демократичен потенциал в страната.

ЕТИКЕТИ: ПЕТЪР ЕМИЛ МИТЕВ, ГЕРБ ПРОГНОЗИ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти