- От четири дни в олимпийското село е шефът на нашата мисия Румяна Бойчева и всичко е окей. Традиционните организационни въпроси възникват и се решават. Държим "гореща връзка" и се подготвяме за вдигането на българския флаг. Церемонията ще е в неделя от 15,30 ч и всички от нашите спортисти, които нямат ангажимент, ще присъстват. Вече имаме потвърждение от най-титулуваната ни участничка - двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева, че ще е на линия.
- В медиите миналата седмица изтече информация, че тенисистката Цветана Пиронкова ще носи флага на откриването в Лондон, но решението се оказа друго - славният ветеран Йордан Йовчев. Защо стана така?
- Това е въпрос към репортерите, не към мен. За съжаление почти винаги се получава така. БОК посочва датата, на която ще се обяви знаменосецът, но 20-ина дни по-рано в медиите започват догадки, прогнози и някакъв вид лобиране дори. Няма драма. И този път оперативният щаб дискутира въпроса и обяви решението си. Нищо конспиративно няма. Ние като Национален олимпийски комитет сме открити и не се притесняваме да даваме публичност на различните дискусии. Имаше идея най-популярният българин Христо Стоичков да носи флага и това го обсъждахме на изпълком, после се допитахме до МОК и получихме отказ, защото той не е участник в игрите. А изборът на Йовчев, който ще участва на шеста олимпиада и е единственият наш спортист, включен от МОК в техния клип за игрите в Лондон, се прие като абсолютно достоен.
- Имате ли опасения, че призракът на допинга може пак да броди из българския лагер?
- Нека не дърпаме дявола за опашката, моля ви. Всички от 63-мата ни спортисти са проверявани многократно и тестовете са отрицателни. Надявам се така да е и в Лондон. От есента у нас ще започне да функционира новата антидопингова лаборатория. Това е първата стъпка. Втората е да получи лиценз от Световната антидопингова агенция за изследване на проби. Дотогава тестовете ни ще продължат да се правят в Атина или Москва.
- Обикновено на всяка олимпиада знайни и незнайни питат на висок глас "Къде са ни медалите?". Този въпрос вече дочувате ли го?
- Той реално е като ехо от периода след игрите в Сеул през 1988-а, когато бе пикът на България като медали. Истината е, че родният спорт реално не може да избяга от проблемите на българското общество. И наистина дълго се лута във времето на демократични промени. През годините немалко неща от старата структура се разрушиха като база, като методика и подход. Загуби се връзката между науката и спорта. Бавно някои неща се възстановяват, но трусовете бяха неизбежни. Сега се надявам резултатите в Лондон да покажат най-малкото, че движението надолу е спряно. И, дай боже, да спечелим повече от петте медала от Пекин 2008, които да дадат оптимизъм и вяра, че вървим в правилната посока.
- Сега като участници сме на нивото на олимпиадата от Токио 1964. Там ли сме и като класа?
- Поклон към успехите тогава, но подобно твърдение не е коректно. Най-малкото, че тогава в най-големия спортен форум са участвали 95 страни, а сега ще бъдат 204 или 205. Освен всичко днес международните федерации по отделните спортове вдигнаха много високо летвата на квалификациите за право на участие. Особено в основните спортове - леката атлетика и плуването. При атлетите норматив "Б" вече е много силен, а в плуването дори не осигурява автоматично квота.
- Може ли да се определи по спечелените медали на олимпиада дали една нация е спортна или не?
- Отличията естествено са отражение на силата на дадена страна в спорта. Но невинаги са най-точното мерило. Например на последните зимни игри Швеция остана без златен медал. Това означава ли, че тази страна не е сила в белите спортове? Разбира се, неофициалното класиране по медали на всяка олимпиада минава за най-четено от всичко. Шегуват се дори, че само Библията имала повече читатели.
- Има ли някаква скрита причина за отстъплението ни в спорта през последните 20 години?
- Загубените позиции в ръководните структури на международните федерации ни влияе негативно. С изключение на 2-3 централи България няма лоби в управлението и това оказва влияние върху формирането на политика в спорта, съдийството...
- Колко медала ще спечелим в Лондон?
- Олимпиадата е състезание на сензациите. Дано за нас те да са повече, и задължително - с положителен знак. Иска ми се да празнуваме злато и поне пет медала. Ние като олимпийски комитет направихме нужното досега, а съм сигурен, че и състезателите ни също ще вложат максималното. И както се казва - с Бога напред!
