СТРАХ
За какво са ни смели мечти,
като страхът все ще ни ги отнема?!
Ще бъдем щастливи за миг,
но той ще е вечна емблема!
Усмивката за секунди изчезва,
а бършем с години сълзите,
сълзите, родени от страх -
да не се скъса мостът на дните...
***
Как да плачеш, когато нямаш сълзи
и ти остава единствено да мълчиш и да чакаш?
Какво да направиш, когато боли,
но болката е станала наполовина сладка?
Как да постъпиш, като те разяжда вина
и постепенно отмива твоите клетки,
когато кръвта ти се е превърнала във вода
и сякаш поглеждаш света през решетки?
Когато видиш отново на гарата влак
и как още някой се качва в купето?
Когато знаеш, че идва денят,
но все се надяваш нощта да е вечна...
Тогава сядаш на мръсния тротоар,
отново с безсилен поглед в небето.
Усещаш как нещо изгаря във теб
и се надяваш огъня да разтопи сърцето...
17.07.2012 22:03:20
Браво, детенце! ...