Лудостта на обектива 
Ролан Барт, Camera lucida
Третият Месец на фотографията е доказателство, че най-ефективният начин за "обуздаване на фотографията" (освен превръщането в изкуство и масовизацията , според френския литературен критик и семиотик Ролан Барт) е тъкмо в демонстрирането на разнообразни гледни точки, приканващи зрителя към диалог. Над стоте изложби на 43 места в 6 града на страната - София, Варна, Бургас, Велико Търново, Смолян и Севлиево, са перфектно организирани от Българската фотографска академия "Янка Кюркчиева". Сред десетките художествени, документални, експериментални, репортажни, концептуални или откровено маниерни опити за диалог зрителят започва леко да се губи в множествената гледна точка, но накрая все пак намира личните си фаворити в търсене на изгубеното време.
Безспорно тазгодишното издание на превръщащия се в традиция Месец на фотографията е най-богато на всевъзможни жанрове, стилове, теми, обекти и цветове от фото празниците, реализирани напоследък. Само в София през юни и юли могат да се видят над 40 изложби на доайени, дебютанти, професионалисти и любители на класическа, авангардна и художествена фотография. Това е причината да не можем да ги разделим в определени течения и посоки, тъй като изследователският процес при всеки от авторите е различен. Невъзможно е и да се изредят събитията, които успяват да предизвикат конкретни усещания, размисли и неусетно въвличат зрителя в окото на експеримента. Затова тук сме отделили част от най-доброто, издигащо откривателския фотографски дух до онази лудост, която според Ролан Барт най-безсрамно "заплашва да избухне в лицето на гледащия".
Фотографските "спектакли" на американеца Раян Шуд са ярък пример за размаха на един съвременен фотограф, вживял се успешно в ролята на изследовател и режисьор. Ефектните му пана, подредени в галерията шоурум СКЛАДА, приличат повече на кадри от театрализиран филм, реализирани в знакови пространства като кръчма, църква, на улицата и пр., взривени от някаква история, която ги е разместила.
В снимката с църквата виждаме изумяващи битови сцени, а на кадъра с колективния сън всеки е свободен да разчете своя собствена версия на сюжета: от подозрително семейно тържество с ножове и балони до мил приятелски купон, завършил с масова оргия и сбивания. Енергиите на паралелните сюжети са толкова силни, че отключват нови истории, без да са "написани" от Шуд. Изложбата може да бъде видяна до началото на юли.
Българските акценти в авторската, силно театрализирана фотография, които все още могат да бъдат видени, са изложбата "Пасион" на Александър Нишков в галерия "Ракурси", вдъхновена от едноименната творба на Питър Гейбриъл, и фантастичната "Сюжет назаем" на Гергана Змийчарова в галерия "Алагра", интерпретираща знакови сюжети от световната живопис, музика и литература. Друг вид "театрален" размах има в природните снимки - като магнит са приказните върхове в "Незначителни" на Веселин Малинов (на пл. "Св. Неделя" 7), заснел Черни връх в миговете, когато боговете са били благосклонни, както и невероятните подводни снимки на флората и фауната на Черно море. Морските творби на Любомир Клисуров са подредени пред градинката на "Кристал".
Според Сюзан Зонтаг фотографията е носталгично изкуство. Обаче носталгията, запечатана от старите фотоапарати с черно-бял рисунък като мирис на нещо далечно и безвъзвратно отминало, не винаги поражда непременно носталгия - колкото размисъл, тревога и най-вече въпроси. Доказват го двете най-важни събития в Месеца на фотографията: голямата изложба на легендарния Андре Кертес в Унгарския институт (може да бъде видяна до август) и експозицията с емблематични фотографии на Зофия Ридет в Централната минерална баня, които от 6 юли до края на август ще бъдат преместени в Полския културен институт.
Изключително събитие е да се видят над 100 снимки от първата половина и средата на ХХ век, направени от Андре Кертес (1894-1985), известен като един от бащите на фотожурналистиката. Досега това е и най-пълното му представяне у нас.
Сега вече можем да проследим творчеството му и в трите периода: унгарския, с Първата световна война, в която фотографът пацифист участва, ранен е, но прави първите си революционни снимки; после емигрира в Париж, където снима Шагал, Айзенщайн, Мондриан; и накрая американския му период, в който талантът и съдбата на "виждащия брат"(както го наричат сюрреалистите и дадаистите в Париж) се преобръщат и Кертес създава няколко серии от абстрактни, актови, дълбоко социални, ангажирани и сюжетни фотографии. Талантът му да предизвиква размисъл със снимките си среща обаче стена от неразбиране в Ню Йорк, която го изолира като фотограф за близо 20 г.
До 1965-а, когато Америка се пробужда за непознатото творчество на европейските фотографи, а Кертес, оцелял от хитлеризма в Европа, става световноизвестен през 70-те и 80-те. "Аз съм аматьор - скромно казва той - и възнамерявам да остана такъв през целия си живот."
Именно такава е и гледната точка на Зофия Ридет (1911-1997), която също се нарежда сред най-големите фотографи на ХХ век. Творчеството може да се види в МОМА (Музей на модерното изкуство) в Ню Йорк, Центъра "Жорж Помпиду" в Париж, Музея на модерното изкуство в Киото и на други места по света. Над стоте снимки, събрани в циклите "Социологически записи", "Следи", "Обикновени хора" и др., представят най-значимите идеи на полската авторка.
Подвигът на Зофия Ридет се състои в интимния подход към обектите - невидимите, обикновени хора, в чиито бедни домове тя влиза, прикляка пред тях като пред икони и ги увековечава малко преди язовирите да залеят къщите им, преди смъртта да ги погълне. Показани са и вълнуващите черно-бели колажи на полякинята, която е усещала невидимите очи на дърветата, сградите, покривите, естетизирала е смъртта като част от живота и любовта. След вълнуващите черно-бели фотографии на Кертес и Ридет атрактивните цветни снимки сякаш вече не са чак толкова интересни, така че лесно можете да се настроите за философската изложба на Алеш Хръдличка "Сенките на Мо-Ти" в галерия "Астри" - там играта на сянка и светлина е толкова въздействаща, че дори ослепително цветният Гауди в Барселона изглежда добре, заснет в черно-бяла стилистика.
ПАТРИЦИЯ НИКОЛОВА
