Съблекалните и фитнесът на “Металург” са на световно ниво. Боксовата круша е задължителна за кондицията на играчите.
"Ще играеш футбол, докато ти пожелаеш. Договорът ти е отворен. След това ставаш спортен директор."
Малко футболисти в света чуват подобна фраза. Още по-малко - българи. Дори най-великият Христо Стоичков не е имал такова предложение в бляскавата си кариера. Заслужил го е Велизар Димитров, нападателят на "Металург".
Европейското е в разгара си, но за играчите в Украйна подготвителният период ври и кипи. Затова и Велизар не е от щастливците, които сядат в "Донбас Арена". Само 2 дни звездата на "Металург" опита атмосферата на турнира и пое за лагер в Австрия. Иде пети сезон за него в Донецк. По договор последен, но Велизар ще решава.
"Миналата година нашият спортен директор Вардан Исраелян ми обяви това - спомня си Велизар. - Признава, че не разбира много от футбол. Аз се чувствам готов именно за такава работа. Не се виждам като треньор. Много съм нервен и ще ми е прекалено тесен костюмът, когато съм на пейката. Уморен съм от лагери, мачове... Но футболът ми е дал всичко. Нека видя какво ще стане този сезон и тогава ще преценявам."
"Металург" е малкото братче на могъщия "Шахтьор". Братче ли? Точно така! В Донецк няма съревнование между двата отбора, макар да играят на живот и смърт. За "Шахтьор", последният носител на Купата на УЕФА през 2009-а, врагът се нарича "Динамо" (Киев).
"Няма как да се мерим с тези два гранда, нашият клуб е само на 16 години - разказва Велизар. - Не си мислете, че нямаме амбиции. За втори път, откакто съм тук, ще играем в Лига Европа. Стигнахме финал за купата на Украйна. "Шахтьор" ни би с продължение. Страхотен мач стана, но... 2:1 за по-големия клуб. Така е навсякъде по света. Друго си е, когато бях в ЦСКА. Хубави времена... Веднъж само съм играл на новия "Донбас Арена". Отмениха ми чист гол. Топката мина зад голлинията, но... и на Украйна мина срещу Англия. Не че щеше да промени нещо... До 85-ата минута резултатът бе 0:0. После измислена дузпа, гол от засада и 2:0 за "Шахтьор". Тогава дойде моята ситуация. В Украйна много по-трудно се вкарват голове, отколкото в ЦСКА."
На път за базата на "Металург" Велизар прави тур из града. Първото впечатление е автомобилът - "Шкода Фабиа". Защо звездата кара скромничко возило, а не движи, както у нас, с "Мерцедес"? „Най-хубавата кола е служебната - смее се Вили. - Клубът има договор с "Шкода" и "Хюндай", длъжни сме да караме тези марки. Мога да взема и по-голяма, но тази ми е перфектна."
Велизар живее на фаталния 13-и етаж в най-баровската част на Донецк. Точно над красиво езеро. От прозореца вечер гледа "Донбас Арена" - блести в невероятно синьо. Все едно летяща чиния от научно-фантастичен филм в действителност е кацнала на Земята. Пътят до базата е 20 минути. Първото впечатление от украинските пътища е, че... приличат на българските.
Полицаите също. Лесно можеш да се разбереш с тях по "втория начин".
Тренировъчният център "Металург" обаче вече няма нищо общо с България. Десетина терена, повечето изкуствени, обграждат голяма постройка. "Здраствуй, Велизар!", отваря вратата служител. Все пак българинът е втори капитан на "Металург" след Вячеслав Черчер. И всеки трябва да козирува.
Турът из сградата убеждава защо българските футболисти вече бягат с "200 км в час" към руския и украинския футбол. Огромното фоайе е като на петзвезден хотел. Статуи, порцелан, лъскави плочки - не прилича на място за „ритнитопковци", каквито познаваме по нашите географски ширини. Първата спирка е стаята на Димитров. Да, в "Металург" всеки играч си има собствена. В нея трябваше да се настани, но само за 10 дни Андрей Шевченко. Отборът на Украйна избра за втория и третия си мач от Евро 2012 именно резиденцията на "Металург". Обстановката е като хотел 4 звезди и макар да не блести с кой знае какви екстри, има всичко необходимо.
Съблекалните впечатляват много. Ухаят на цветя и светят от чистота. Шкафът на Велизар е точно по средата, централно. Все пак той е звездата на отбора.
"Никъде в България няма подобно нещо - разказва нападателят. - Да продължим към басейна, фитнесзалата, джакузитата. А за вас, журналистите, ако знаете каква зала са направили... Тук те принуждават да мислиш само за футбол. Всичко е подсигурено до последния детайл."
Кой е собственик на този 16-годишен проект? Сергей Тарута е от арменски произход и един от най-богатите хора в района. Логично - основният му бизнес са медните руди. През 2008-а "Форбс" го поставя на осмо място сред най-богатите украинци със състояние 2,65 милиарда долара. Тарута е собственик на още два клуба - руския "Ростов" и арменския "Банантс". За футболистите си босът е и баща, и майка. В този край на света пари не се пестят, а още по-важно - не се и бавят. Премията за "Металург" преди финала за Купата на Украйна е била $ 2 милиона за отбора. В страната сделките рядко се фиксират в евро и американските пари движат пазара. "Играли сме за много стряскащи суми - казва Димитров. - Имало е случаи премията да е била по 150 000 долара на човек само за един мач. Това са стандарти. А не забравяйте, че сме малък клуб. Рядко собственикът идва в съблекалнята. Давал ни е и премии и когато не сме побеждавали. Просто му е харесало как сме играли."
Когато Тарута стъпи на базата настава военно положение. Охранители с пушки и бинокли се разполагат по поляните, игрищата, близката гора. Никой от футболистите на "Металург" не знае къде е къщата на боса. Синът на шефа е голям фен, често дори ходел на лагер с отбора, но там не капризничи, не се големее. "Идвал е дори да ме пита дали имам нужда от нещо, да ми помогне с някакви дребни неща - продължава Димитров. - Все едно не е син на един от най-богатите хора в Украйна. Напротив - нито кара много лъскави коли, нито парадира с портфейла си."
Велизар не знае дали има други българи в Донецк. Или поне не е чувал. Преди 2 г. един от съотборниците му споменал, че ходил в пицария и готвачът бил нашенец. "Познаваш ли Велизар? Той играе при нас", попитал играчът на "Металург". "Футболът не ме интересува", троснато отговорил пицарят. До доказване на противното обаче Димитров е българският богатир на Донбас.
Нападателят не крие, че България му липсва. Съпругата Ани не може постоянно да стои в Донецк, защото синът им вече е на 9 години и учи в България. А третата годишнина чука пред вратата на дъщеричката им. "Липсват ми много и това в крайна сметка може и да ме накара да напусна мястото, където толкова ме уважават", признава Велизар.
Другата голяма любов в живота му е ЦСКА. Дори в адреса на електронната поща фигурират четирите букви, пред които се кланят толкова българи. През зимата искрата на футболната любов се бе запалила у Димитров. През човек той бе попитан дали би се върнал в ЦСКА. Но до конкретна оферта така и не се стига. Освен това - да си играч на "Металург" е много по-добре и доходно, отколкото на ЦСКА. Но Велизар не спира да следи и всеки момент от живота на "Армията" - благодарение на интернет. А мачовете гледа по българска телевизия.
Като кандидат-спортен директор Димитров се е подготвил - разполага с минипулт в дома си и така гледа стотици програми от цял свят. Естествено - целта е футбол. "Вярвам, че моите любими "червени" отбори отново скоро ще са на върха, където им е мястото - "Ливърпул" и ЦСКА. Сигурен съм, че Стойчо Младенов знае как да вдигне отбора, дано и Брендън Роджърс да е правилният човек в Англия", подава ръка Димитров за довиждане. Едно е сигурно - българският футбол едва ли някога отново ще види на живо Велизар Димитров. И може би не го заслужава.
Него го оцениха повече в Донецк - там, където се вихри близо месец купонът на европейското. Там, където успехите се каляват по правилен и честен начин. Там, където заслужено Велизар Димитров е станал българският богатир.
