Какво се случва с мебелите и вещите, които внасят удобство и уют в живота ни, когато един ден станат излишни и излязат от употреба?


Нагласата да имаме все повече и по-нови неща, а и динамичният и мобилен начин на живот не ни позволяват да се привързваме особено силно към предметите в дома. Рано или късно те стигат до боклука, но не е задължително животът им да свършва там.

7 млн. тона
предмети
на боклука

Седем милиона тона мебели излизат от употреба всяка година в Германия. Шкафове, етажерки, дивани, скринове и купища столове и кресла – почти 90% от тях директно се изгарят в предприятията за преработка на отпадъци. Но това вече е на път да се промени. Как в страната на реда и дисциплината – Германия, се дава втори шанс на употребяваните мебели?


 Хаген е малко градче в гъсто населената германска провинция Северен Рейн-Вестфалия, на по-малко от час път от Кьолн, Есен и Дюселдорф.
Мебелното предприятие Moеbel & Mehr е разположено недалеч от гарата, в ремонтирана сграда на бивша пивоварна.
Фирмата стартира дейността си с 35 работници, чийто брой днес е нараснал на 350 заети в различни дейности в дърводелската, шлосерската, електротехническата и тапицерската работилница, в художествения дизайн и фотостудиото. Тук обаче не се произвеждат нови мебели, макар че навсякъде се носи миризма на дърво, стърготини и лакове. А се реновират изхвърлени вещи.

 В изложбените халета, разположени на три етажа и 4500 кв. м, човек може да намери на разумни цени почти всичко, което е необходимо за бита и обзавеждането на едно жилище. Залите обаче нямат вид на окаяни складове за мебели втора употреба, а са аранжирани с любов към детайла. Любезни консултанти общуват с клиентите, сякаш са в луксозен магазин.

Всички вещи, които постъпват всекидневно, са доброволно дарени от своите притежатели, защото искат да се освободят от тях, но без да ги изхвърлят директно на сметището.
На първия етаж са подредени дребните вещи и предмети от всевъзможен характер - сервизи, чаши, кухненски прибори, играчки, сувенири, често дори неразопаковани, така, както са получени като подарък или купени от магазина.
На втория етаж са холните гарнитури, шкафове, цялостно обзавеждане на кухни в добър търговски вид и на приемливи цени дори за българския стандарт. Сътрудниците в магазина обясняват, че за продажба се излагат само мебели в отлично състояние, които са предварително огледани на място в жилището. Ако се налагат дребни поправки и ремонти, те се извършват в работилниците.

Най-интересно е обаче на третия етаж. Преди почти 8 години стартира проектът Zweitsinn (втори шанс - нем.) като резултат от изследователската работа на Института за защита на околната среда към Техническия университет в Дортмунд. Проектът се подпомага и от фондация ДБУ (Deutsche Bundesstiftung Umwelt).
Целта е създаване на нови дизайнерски мебели от стари материали - именно те са гордостта на магазина. В рамките само на няколко години процентът на рециклирани стари мебели скача от 8 на 16 благодарение на креативните идеи на дизайнерите и сръчните ръце на работниците.
Като част от проекта опитните специалисти от работилниците се заемат с обучението и квалификацията на трайно безработни от региона с малки шансове на пазара на труда. Сега много безработни са част от екипа на предприятието.

Дизайнер
работи на
сметището

“Работното ми място е на сметището в Херфорд”, разказва водещият немски дизайнер Оливер Шюбе, около 40-годишен, енергичен мъж. Той разказва за себе си без никаква нотка на превъзходство и високомерие, макар че негови произведения са показвани на изложения в Кьолн, Милано, Лондон и Венеция. В основата на концепцията му стои връзката между екологията и естетиката. Патината на времето, различните повърхности и контрасти на дървения материал, вложен в мебелите, са неизчерпаем източник на неговото вдъхновение.


 “В основата на новите дизайнерски решения за старите мебели стои материалът, с който разполагаме. Оттам нататък се раждат идеите и първите скици. Така от боклуците на баба и дядо се майсторят мебели за внуците, които съчетават в едно старинен дух, индивидуалност и естетика, много различна от масовия потребителски вкус, насаждан от мебелните вериги”, разказва Оливер Шюбе.

 Произведенията на дизайнера - дивани, кресла, легла, са направени от рециклирани дървени плоскости или масивно дърво, тапицирани в стил patchwork с различни текстилни материи. Цените варират от 120 до 450 евро. Особено успешни са етажерките Frank, от които са продадени повече от 8000 екземпляра. Хит е и креслото Pixelstar, създаващо настроение с пъстрата си тапицерия.

Освен естетическата наслада и привлекателната цена, ползата от рециклираните мебели е огромна и за околната среда. При купуване на мебел от повторно използвани материали, тежаща 15 кг, спестяваме 5,2 кг въглероден двуокис, които се изпускат в атмосферата , ако си вземем чисто нови предмети.
 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола