Частният ни бизнес е неефективен 6 2721

С икономиста ПЕТЪР ЧОБАНОВ, член на борда на Института за нов икономически напредък разговаря Цветелина Йорданова 

- Г-н Чобанов, какви са очакванията ви за еврозоната след изборите в Гърция?

- Засега резултатите от изборите изглеждат по-скоро благоприятни и едва ли ще се стигне до най-мрачните сценарии. Към момента цялостна криза и разпадане на еврозоната не можем да очакваме, каквито страхове и опасения имаше преди изборите.

- Да разбираме ли, че това, което се случи в Гърция, е по-добрият вариант за България?

- Да, така е, доколкото ни чака емисия на външен дълг на международните пазари. Едно допълнително влошаване на ситуацията на международните пазари, които така или иначе са нестабилни под влияние на много слухове, би оскъпило емисията. Докато сега ще настъпи една малко по-нормална ситуация, която предполага и по-успешна емисия.

- Очаквате ли някакви изненади в това отношение?

- Трудно е да се каже по какъв начин пазарите ще възприемат емисията. Би трябвало нещата да протекат нормално с добрите показатели, които България демонстрира за фиска. За съжаление нямаме с какво толкова да се похвалим по отношение на икономическия растеж, но пък ситуацията в целия ЕС е такава. Но, разбира се, винаги са възможни изненади и като че ли всеки един ден пазарите са в очакване на лоши новини.

- Очаквате ли растеж у нас през тази година?

- Притеснително е, че се наблюдава номинален спад, въпреки че Националният статистически институт отчита реален растеж. За второ тримесечие поред на годишна база в номинално изражение България отчита спад, което значи, че оборотите в икономиката се свиват. Разликата между реалния и номиналния БВП са дефлаторите. От тях излиза, че у нас има дефлация. Но ако излезем на улицата и питаме хората дали усещат цените да падат, трябва после бързо да бягаме, защото ще го приемат като много нахално твърдение. 

- Докладът на Европейската комисия, който трябваше да оцени програмата за реформи, отчита положително фискалната стабилизация през последната година, но при структурните реформи отново нямаме особен напредък. Очаквана ли е тази оценка?

- Това е най-лошият доклад, който съм чел от първия през 2007 г. досега. Тогава България беше посочена за пример за фискална дисциплина и изпълнение на фискалните ангажименти в Пакта за стабилност и растеж, което за новоприета страна беше голяма изненада и имаше сериозна съпротива от старите страни да бъде записано като текст. Оттогава тръгнаха добри оценки на изпълнението на конвергентните програми, но подходът към изготвянето на тези оценки вече е по-различен. Нормално е, когато целият ЕС е в криза, тонът да бъде по-критичен. 

- Основателни ли са критиките?

- Да. Много от препоръките се повтарят от м.г., защото не са изпълнени и единственият лост за въздействие на ЕК в момента е по-критичен тон. Тя не може да приложи друго към страна, която все пак изпълнява фискалните критерии и не е в ситуация на свръхдефицит. Това, което може да направи по отношение на структурните реформи, е с по-строг и категоричен тон да ни каже, че ние трябва да ги извършим, ако искаме да имаме растеж.

- Какви са проблемите на България?

- В пенсионната система това е нерешеният проблем с ранното пенсиониране и с инвалидните пенсии. Освен това не можем да осигурим заздравяването на капиталовия стълб и укрепването на системата като цяло, което е много важно от гледна точка на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. 

- Но от сравнителните данни на ЕК излиза, че България е сред страните, които стоят доста добре по нарастване на дългосрочните разходи за пенсии до 2060 г.?

- Така е. Но системата продължава да изглежда нестабилна и разходопокривният стълб среща редица трудности по събираемостта на социалните осигуровки. Едно задълбочаване на проблемите със събираемостта рискува тази стабилност.

- Другата забележка отново е по линия на образованието...

- Да, то е ключово за растежа. Проблемите се задълбочават в средното образование. Сравнителните тестове, които български ученици полагат в общоевропейски план, показват влошаване на техните познания, и то на основни познания, които засягат грамотността им. Т.е. неграмотността им се увеличава, което е много страшно, тъй като неграмотен в средното образование означава непригоден на пазара на труда. Висшето образование също не произвежда кадри, които отговарят на нуждите на пазара на труда.

- Защо са силни критиките и по отношение на пазара на труда?

- Проблемите на пазара на труда са структурни, което е по-лошо, защото отнемат повече време, за да бъдат разрешени. Налице са например много неквалифицирани работници, които трудно се адаптират към новите условия, трудно подлежат на преквалификация и затова трудно си намират работа. Енергетиката, състоянието на пазарите и на мрежовите индустрии също е много сериозен проблем, защото там не се наблюдава достатъчно конкуренция. Отчетени са редица бариери пред входа, ценови съглашения, предварително договорени печалби, т.е. неща, които се разминават с нормалното пазарно функциониране. Като четем оценките, започваме да се питаме дали в тези сектори ние сме функционираща пазарна икономика. 

- Защо Брюксел, от една страна, ни критикува за значително укриване на данъци, а от друга страна, излиза, че сме четвърти в ЕС по събираемост на ДДС спрямо теоретичните приходи?

- Преди време при доста по-нисък номинален БВП са се събирали същите приходи от данъци както към момента - това е причината за тяхната реакция. 

- Финансовият министър обяснява, че структурните реформи са проблеми на ресорните министри. Може ли все пак финансовото министерство са направи нещо, за да се подобрят тези показатели?

- Министерството разполага със силен инструмент - това е Националната програма за реформи. Тя се координира от МФ, пише се там и там трябва ясно да бъде изразен ангажиментът за реформи, да бъде оценено колко струват и какво ще бъде тяхното влияние върху икономиката. Тоест по линия на координационните механизми МФ има как да наложи тези мерки. Освен това финансовият министър традиционно е силна фигура и би трябвало да наложи структурни реформи, още повече че се е занимавал с такива в Световната банка. Тоест нормално е да се очаква, че той знае какво трябва да се направи.

- Какво може да бъде двигател на растежа на българската икономика, след като износът започна отново да спада, а вътрешното потребление не се е засилило съществено?

- Основно двигател на растеж могат да бъдат спестяванията, ако обаче са устойчиви вътрешни спестявания. Но при нас проблемът е, че те са с много краткосрочен характер. Няма създадено усещане у българина, че трябва да спестява дългосрочно. Дългосрочните спестявания са важни, за да се превърнат в инвестиции и оттам - в икономически растеж. Спестяванията са единият фактор, по който според мен изоставаме.

Другият фактор е бизнес средата. Тя в последно време не е много благоприятна за инвестиции, защото ако нещо куца по отношение на вътрешното търсене, това не е толкова потреблението, което въпреки всичко си държи едно стабилно ниво, а инвестициите. Те продължават за поредна година да спадат в номинално изражение, като се абстрахираме от запасите. Тоест като абсолютна сума инвестициите са по-ниски.  

- Какво се разбира под бизнес среда?

- Това са на първо място сигурността и правилата. Законите ни в общи линии са добри и ако се изпълняват, биха дали добри резултати. Но не ги изпълняваме и това ни е проблемът. Дори отношението ни към това как и къде пресичаме улицата може да се свърже с това как изпълняваме правилата. А като стане въпрос за сериозни капитали, сериозен бизнес, това е много важно.

Другото, което е важно за икономическото развитие, е ефективността - енергийна ефективност, ефективност на публичния сектор, а защо не и ефективност на частния сектор. Защото е под въпрос доколко българският частен сектор е ефективен и насочен към разширяване на производствени мощности, търсене на нови пазари или пък е насочен към това, като направи добри печалби, да има хубав офис, кола и т. н.  

- Удачен ли е моделът за привличане на чужди инвестиции, който приложихме с Катар, при който на държавно ниво се договарят стотици милиони от новите израстващи икономики?

- Не е лош, стига да заработи на практика, т.е. тези пари да се завъртят в икономиката. В ситуация, в която ЕС сега се счита за една от най-нестабилните дестинации за инвестиции, това е едно възможно решение. Но то не отменя ангажиментите към подобряване на бизнес средата, към повишаване на ефективността на администрацията, премахване на административните бариери, към въвеждане на електронно правителство и т.н.

ВИЗИТКА - ПЕТЪР ЧОБАНОВ

Роден е на 20 юли 1976 г. в Ямбол.

Доктор по финанси от УНСС.

Започва кариерата си в БНБ.

От 2005 г. до 2009 г. е изпълнителен директор на бившата Агенция за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите.

От средата на 2009 г. до средата на 2010 г. е председател на Комисията за финансов надзор.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Задачи от антрето за служебния кабинет

Темите табу раждат протестите

Школо возвисено? Не - възопасно!

ОЩЕ ОТ ТРУД

МВнР няма да заверява дипломите

Нарушения при 50% от обществените поръчки

НОИ плаща по-малко на майки и безработни