ДИМИТЪР ГАНЕВ
Стихове
***
Тогава снегът бе набразден от всичките значения,
с които го дарявахме - сега грохнало е неговото тяло
и не може да ни служи за друго освен за метафора,
но въпреки него все още зелени са твоите поляни,
през които крача към себе си, уморен.
Все повече се размива границата между
твоите краища и началото на въздуха - местата,
където свършваш ти и започва другото пространство,
това са крайните квартали, които винаги съм
избягвал,
покрайнините на твоето присъствие.
Там тъмнината се сипе като сняг -
същия безсмислен сняг, който трябва да забравим,
за да си спомним за себе си, за ширините си,
за малките си стаи, за паркета, който скърца
само под нашите стъпки. И тогава
снегът отново ще придобие своето значение
и без да се страхувам повече, ще поема
към твоите крайни квартали,
за да те обходя отново.
***
Апартаментът е четири етажа
над паметника "Левски" и когато заспивам, от
дясната ми страна ляга "Александър Невски", а
от лявата - тя. Спя между двете най-хубави гледки
в този мъртъв град, а скелетът
на нощта лежи натрошен в краката ми. Преди да
затворя очи, се обръщам към храм-паметника:
"Независимо колко златни зъба имаш
в устата, не си по-вечен от това."
***
А за дните, в които няма да участвам, ще ти кажа
да откраднеш отражението
ми по дъжда, да го сложиш вместо
платно на триножника си и да
нарисуваш там истинското ми лице, което никой
дъжд не може да отрази - защото
само ти знаеш, че чертите
ми са изсечени от два сиви улични камъка
и само ти можеш да прочетеш по тях
моето желание да намеря завинаги
пулсирането, разделящо ни от
мъртвите
(веднъж ми каза, че те отдавна бдят над нас).
А за дните, в които няма да участвам, ще ти кажа
отново да мислиш за мен като за
ъгъл, през който всичко ново се пречупва, като
за начина на посягане към дръжка
на прозорец, на смяната
на сезоните, на навиването на часовника.
И за тези дни, в които няма да участвам, ще ти разкажа
отново как измислих
времето и лицата - и стаите, които да са
техни гари. Чакам да умра с твоята смърт
и да се влюбя в теб с твоята любов,
както трябваше да живея сам в твоите
часове и да събирам улични камъни,
за да се опитам да си направя ново лице
за дните, в които няма да участвам.
***
Налях сутринта в чашата на този град,
пуснах хапчето на слънцето да се разтваря вътре.
След това отидох на работа -
работя в една шивачница, шия
чаршафи от картините, които хората сънуват.
Днес нищо ново: плахи автопортрети,
както и изображения на разни
хора и събития, някои по-трудни
за сънуване от други. Попаднах и на свой портрет -
знаех, че е от едно момиче, което страда от безсъние.
След работа се прибрах, слънцето вече
се беше разтворило. Легнах си изморен.
Аз спя на бели чаршафи.
ДИМИТЪР ГАНЕВ
03.07.2012 12:46:29
Вярвам в това момче, хубави стихове, а и много добър разказвач.