Ще видите един човек с костюм и вратовръзка на всяка премиера, концерт, изложба. На юбилеи и коктейли. Този мъж не пие, не хапва, не пуши. Не повишава глас. Някои бързат да се ръкуват с него. Други бързат да не го забележат. Георги Йорданов. Бивш кандидат-член на Политбюро (младите да отворят някой справочник), министър на културата по времето на соца (до пролетта на 1989 г.).

Човекът, който стигна до обкръжението на Тодор Живков, е роден в Твърдица на днешния ден през 1934 г. Георги Йорданов изкачва такава шеметна кариера, че ако не искате да я наричате приказка, може да я наречете совалка.

Несъмнен играч

каквото и да означава това. Несъмнен носител на качества. В онези години да се промушиш през системата е като да преминеш през Сцила и Харибда: оцеляваш не само защото знаеш, че имаш ръководна дарба, а и защото трябва да знаеш как да я прикриваш. Първият надушваше всеки с по-висока от неговата скорост. И великолепно знаеше как да му сложи спирачката.

След “избухването на демокрацията” (патент на Михаил Неделчев) Георги Йорданов се утаи - дълго се кри в преоценките си, в грешките и провалите, в анализа на доброто и опасното, което съпътстваше социализЪма (изказ на Тодор Живков). Не се зае с бизнес, на който се посветиха другарите, не се набута в политиката. Най-малко десет пъти го молех да даде интервю. Не. И най-после - през март 2002 г. - се съгласи. То излезе в три части в “Труд”. И като го чета сега, сякаш вчера сме си говорили в хола на хубавия му апартамент срещу Докторския паметник (под него живее Любомир Левчев, с когото десет години не си говореха, сдобри ги времето, за пръв път ги видях на една маса на купон на “Труд”).

Само майстори на клишета могат да подозират еднозначната му същност - наричаха го как ли не, пръв съратник на Генералния секретар, бащица на Владко (синчето на Живков), опекун на дъщерята Людмила Живкова (1942-1981), която бе член на Политбюро и председател на Комитета за култура. Истината е, че го освободиха от ръководството на духовната област още през пролетта на историческата за българската демокрация 1989 г. А това не ставаше без знанието/одобрението на Първия.

Една от причините да падне от поста, преди да падне Берлинската стена, бе вестник “Народна култура”, издание на Комитета. Под председателството на Георги Йорданов вестникът стана на практика дисидентско издание, главният редактор Стефан Продев (1927-2001) го превърна в храм на надеждата, пред кабинета му чакаха да го зърнат (или пипнат) всички сини активисти, които още не знаеха, че само след месец-два ще почнат да го плюят. И същият този Продев пусна шеметна статия на научния сътрудник н'ам к'ва си степен в Института за култура Желю Желев. Той също седеше пред кабинета на Продев - по риза и много по-често по плетен от Марушка (жена му) пуловер. И говореше диалектно не по-зле отколкото днес.

Озаглавена “Великото време на интелигенцията”, статията предизвика гръм и мълнии откъм Политбюро. Публикацията (22 юли 1988 г.) изплаши и партийните, и държавните мамонти. Броят се ксерографираше и предаваше от ръка на ръка. В публикацията Желю Желев нарича “интелигенцията духовен лидер на преустройството”. Не, другари, не интелигенцията, а партията е основният двигател на всичко положително в нашето общество, дойде указанието на Централния комитет до всички творчески съюзи и главни редактори.

Стефан Продев отиде да сече дърва в къщата си в с. Енчевци. А Георги Йорданов трябваше да изпълни указанието на Политбюро. Да смаже ръководното тяло на “Народна култура”. И наша милост, тогава заместник главен редактор, влиза в кабинета на Георги Йорданов. И той - пак в костюм и вратовръзка - почва да ми крещи. Партията, партията е ръководният орган на прогреса, другарю. Крещи, даже удря по бюрото. Ма много убедителен. За миг поглеждам в лицето му. Сияе. Вика, а в погледа му грее нещо съвсем друго: “Да не ти пука, ей! Кабинетът ми е зареден с микрофони.”.

И дълго още ми чете конското - изпълни указанието. Подслушвачите трябва да са останали доволни. Накрая Георги Йорданов ми смигна. Излязох от кабинета му накефен, даже окрилен (любимо клише от онова време). За интервюто в “Труд” го питам спомня ли си това изпълнение. Да, спомням си, ама не го пиши.

Спомня си какво ли не (завидна памет!), спомня си съчинения на български писатели, знае наизуст текстове на класици, на световни мислители - жив компютър който и на седемдесет и пет няма изгърмял чип. Спомня си странната птица Людмила Живкова и нейното начинание “Знаме на мира”, радващо се на признание и от ЮНЕСКО, и от ООН. “Камбаните” срещу кино “Арена” са нейна идея (това за младите). Спомня си, че Владко Живков не е имал никакви амбиции за власт. Не е показвал, че го блазнят високи постове. “След ранната смърт на Людмила трябваше да продължим начинанието “Знаме на мира”. Естествено беше едноименната дирекция да бъде оглавена от неин близък човек. И това беше брат й. Като член на семейството на държавния глава Владимир имаше телохранители. Не бях длъжен, а и не обичам да се ровя в личния живот на хората. Всички длъжности, които заемах, ми бяха поверени, преди той да заработи в дирекция “Знаме на мира”.”

Спомня си, че става първи секретар на ГК на БКП в София на 36 години. Става и член на Секретариата на ЦК на партията (1972-1979) - позиция, която е трамплин, но която е и ръбът на пропастта. Секретариатът е работилницата на партията, изпълнителното тяло на Централния комитет, всяка грешка се заплаща скъпо. Твърде хлъзгав дансинг особено за младоци, които нямат зад гърба си мощните партизански биографии на бащи и чичовци.

И моралът ли беше накърнен в годините на прехода?, питам. “И още как! Ще изрека думи, които бих искал да опровергаете. Ще се радвам, ако греша. Става реч за поведението на немалко дейци, отличили се с чудна повратливост и липса на характер. Оказа се, че отечеството ни било пребогато на езоповци, на мъченици, на безстрашни борци срещу тоталитаризма. Обзема ме омерзение, като слушам хвалбите на тези “герои”.”

Една министърка на културата от времето на прехода не обичаше да ходи на премиери, изложби, концерти. Пращаше цветя. Ала по едно време бюджетът на министерството изтъня, и пари за цветя нямаше. Написах до канцеларията й, че щом няма букети, министърката с присъствието си да уважи твореца - творците са суетни, колкото и да не го признават. Суетни по всяко време и при всеки строй. Отговориха ми, че тя е много заета.

Как живее днес дядо Георги Йорданов (дъщеря, син, внуци)? Като пенсионер? Не, като министър. Посещава изложби, премиери, концерти. Не различава “червен” от “син”, различава талантлив от некадърник. “Драго ми е, когато в културата ни се раждат нови имена и творения. Отечеството ни е люлка на таланти, които впечатляват ценителите от най-развити страни, издигат националното ни самочувствие и гордост.”

Като го гледам, май само костюмите му овехтяват.

Димитър ШУМНАЛИЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Наблюдател
30.05.2009 00:32:29
0
0

Авторът на този "силует"Д.Шумналиев в същност отдава своят дан на миналото. Без да иска /или пък нарочно/ той описва един почти съвършен образ на подлеца - Георги Йорданов Момчев...да-да няма грешка това е пълното име на този "другар" от близкото минало. Другото название на "другаря" Георги Йорданов е "кумът" а също така и "Владко" - в същност точно описват главните "заслуги" на лицето Йорданов пред партия и държава. Т.е. кучешка бдителност /но не и вярност/ към синчето на първия - Владко, чийто кум е Г.Йорданов.Викат му още и и "сливенският циганин" - кой знае защо...))

Наблюдател
30.05.2009 00:33:08
0
0

Оо...да не пропуснем още една "заслуга", макар и тайна на др.Йорданов - продажбата на значителни по своята стойност културни ценности на Запад и вкарването на парите в швейцарски сметки, особенно в периода 1986-88г. Та каца др. Йорданов на летището във Виена - така по-инкогнито, само с един за дискретна охрана. Първата му работа знаете ли каква е - ми просто да си купи повечко презервативи - ще му трябват за "отдих и релакс" с местните проститутки - сниман е многократно с тях, разбира се след като си свърши "основната партийна" работа по разпродажбата на ценостите и осребряването им в партиините сметки.../От Виена до Женева и обратно се пътува лесно - дори и тогава

Наблюдател
30.05.2009 00:34:26
0
0

Мълчал дълги години др.Йорданов след "избухването на демокрацията", не бил се хванал с бизнес...бе жив да го ожалиш !Ми то с бизнес се хваща който го може това - не във всеки случай "компютърът от сливенското село Твърдица", дето досега не му бил гръмнал и 1 чип - ми не гърми щото просто НЯМА такъв !! Виж чепът му май отдавна е гръмнал..)) Спомнял си др.Йорданов как скачал от пост на пост и всеки по-висок ей така по лични "заслуги" и без партизанско минало... Бе просто го взели цигането ото Твърдица и хооп партиен секретар в София - ха-ха-ха... какво ли е правил тогава ВУЙЧО МУ - случайно секретар в братския на БКП БЗНС..!? Да не би да е казал където трябва: "Бе вземете го тва момче - от наште е. Аз гарантирам !" Па после с ГЬОНСУРАТ, ПОДЛОСТ КЪМ ВСИЧКИ И ВСИЧКО/ но и с чепа си за радост на партийните матрони и виенските проститутки/, др.Георги Йорданов Момчев прави поредната партийна кариерка - уви без време скончила след 1989г...

Наблюдател
30.05.2009 00:44:16
0
0

Питате се защо пиша всичко това!? Защото съм бил свидетел НА ЖИВО как този подлец вършеше безобразията си навремето...И как сега продължава де се присламчва като ПЛУЖЕК към наивните български творци/е някои от тях , особенно журналисти не дотам "невинни"/ ДА ПРЕЖИВЯ И ПРЕЖИВЯВА с комисионната, получена от РАЗПРОДАЖБАТА НА БЪЛГАРОСКОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО! И НАКРАЯ ЩЕ НАПИША: БЪДИ ПРОКЛЕТ ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ МОМЧЕВ - ТИ И ИЗЧАДИЯТА ОТ ТВОЕТО СЕМЕЙСТВО ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО! РАДВАМ СЕ, ЧЕ СИ ОЩЕ ЖИВ И Е ВЪЗМОЖНО ДА ПРОЧЕТЕШ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЦЕНЗУИРАТ ВСЕ ОЩЕ ВЕРНИТЕ ТИ "ЖУРНАЛИСТИ" ОТ СЛУГИНАЖА ТУК! БЪДИ ПРОКЛЕТ НАВЕКИ!!!

Обективен
30.05.2009 13:01:11
0
0

Явно някой, в иначе обективният вестник "Труд", НАИСТИНА отдава дан на миналото, щом публикуват такива материали за една от НАЙ-МРАКОБЕСНИТЕ за българската култура персони!

Обективен
30.05.2009 13:01:34
0
0

Явно някой, в иначе обективният вестник "Труд", НАИСТИНА отдава дан на миналото, щом публикуват такива материали за една от НАЙ-МРАКОБЕСНИТЕ за българската култура персони!

Марко Ганчев
01.06.2009 14:58:33
0
0

Наистина се учудвам защо най-четеният вестник в България, апропо - любим и на мен, е публикувал тази дописка-едва ли не хвалебствие за тази партиина мумия!? Много от нещата написани от Наблюдател са обективната истина. Аз също съм бил свидетел на ПОДЛОСТТА И НИЗОСТТА на лицето Георги Йорданов, спрямо българската култура и дейците й! И вместо да се скрие в миша дупка - където му е местото, той продължава да се шири по страниците на съвременния демократичен печат - оставяйки белези за АРХАИЧНОСТ И НЕДЕМОКРАТИЧНОСТ. АНАТЕМА НА ТАКИВА!

Филип
08.04.2012 20:40:06
0
0

Браво другарю Шумналиев, не бива да се забравят старите партийни другари. Не е зле да им ближеш задниците, което си правил цял живот - партията няма да пропусне да си отбележи и тази твоя заслуга. Само гледй да не тисе изкълчи езика, че иначе как ще си пишеш соц-романите - то и за там трябва език.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола