Имат ли нещо общо евтиният вестник и евтината ракия?
Имат. И от двете се ослепява. От едното (метиловия алкохол) в буквалния смисъл, от другото - в преносния.
Свързва ги и причината да съществуват - народът, който не уважава себе си, и управляващите, които предпочитат такъв народ.
Субсидирането на какъвто и да е продукт, включително на вестник, е икономически безсмислено. То може да има социален или политически смисъл.
Държавата може да субсидира храната, лекарствата, транспорта, за да има мир в обществото. Защо е обаче да субсидира вестник? За комунистическата държава това беше част от политиката . Защо да го прави една функционираща демокрация и пазарна икономика?
Някои политици в Европа смятат, че такава субсидия би гарантирала потребността на гражданите от обективна информация, която е не по-малко насъщна от хляба, здравето и мобилността.
Тя би предпазила обществените и частните медии от корпоративна и политическа зависимост във финансовите затруднения, които изпитват заради кризата.
Субсидиите изкривяват пазара
Затова в Европейския съюз държавите трябва да поискат за тях разрешение в съответствие със строги правила.
Същото би трябвало да се отнася и за евентуални държавни медийни субсидии. Можем да ги сравним със субсидиите за политическите партии, които би трябвало да ги предпазват от съмнително финансиране и зависимости.
Не за този вид държавна помощ говорим обаче в днешна България. Тук има скрито субсидиране на вестниците с цени за бедни, чиято главна функция е да пречат на хората да мислят за това, че са бедни.
Средствата за това са тривиални: голи мацки, леки четивца, измислени скандали, тайни записи, окепазяване по списък, сочене на виновници за дереджето - всичко онова, което Алеко е обобщил в безсмъртния си образ "едно перде на очите".
Само че пердето не е върху очите на субсидирания издател, а на неговата аудитория. Тя не бива да вижда как я лъжат и ограбват. Тя трябва да вижда магистралите, метрото, строгия, но справедлив премиер, храбрия и честен прокурор и арестувания изедник (най-добре с белезници).
Държавата не участва пряко. Тя не сипва субсидиите направо в гушките на любимите си издатели, а им ги подава през депозитите на държавните монополисти в една частна банка. Как звучи само - частната банка на държавата!
Откъде са тези пари? На Министерството на отбраната - от данъкоплатеца. На (фалиралата на практика) БДЖ - от билетите на пътниците, от клиентите на товарните превози и от данъкоплатеца, който покрива деветцифрените загуби на железниците. На Българския енергиен холдинг - от сметките за ток и парно.
Парите, които драгият читател веднъж е платил на държавните монополисти, му позволяват да си купи евтин вестник и да прочете в колко справедлива европейска държава живее.
Т.е. освен сметките на монополистите той надплаща още 45 стотинки на ден на отглежданата за тяхна сметка преса да му промие мозъка, та под шапката да му е чисто и просто като на милиционер след баня.
Правителствата се сменят (нали, джанъм, сме демокрация), но частната банка на държавата със заустените към нея медии си е винаги там. И заедно са на разположение на всяко следващо правителство. Медийно обслужване на едно гише.
Системата е "едната мие другата" - народът плаща сметки, данъци и такси, държавата ги сипва в банката, банката - в медиите, те хвалят държавата на народа, той им плаща и за това и те връщат парите му в банката. Чисто и просто.
Да, ще речете, но щом са субсидирани, те връщат по-малко, отколкото са взели защото производствените им разходи надвишават продажните цени.
Така е. Само че разходите отиват в печатницата и в разпространителската мрежа, които са собственост на същите тези медии.
Всъщност точно тези сметки скоро може да гледа Европейската комисия. Защото на компетентните български комисии не им се гледа.
Един български издател на скъпи вестници наскоро се оплака в Брюксел от тази система. И като се върна в София, що да види. Държавата му предявява обвинение, във връзка с което някой частно го подслушвал, а записът изтекъл в едно частно издание, основателно подозирано във връзки с онази банка. Това вероятно е форма на публично-частно партньорство.
Заради незаконното подслушване на частни телефонни разговори медийният магнат Рупърт Мърдок беше принуден да затвори едно от най-големите си издания, британския седмичник "Нюз ъв дъ Уърлд". И това беше само началото на продължаващо и до днес разследване за връзките между власт и медии и незаконната намеса в личния живот на гражданите.
Колко е разстоянието между Великобритания и България политически? Вероятно, колкото между Германия и Гърция икономически. Иначе всички сме европейци.
21.06.2012 19:59:08
Чудесна статия. Интересно как държавата се прави, че не вижда и не чува критиките! Надявам се поне брюкселски глас да чуят...
21.06.2012 20:12:12
В Австрия вестниците (с изкл. на Кроненцайтунг) и литературните списания се субсидират. Идеята е като получават пари от държавата, да не служат на отделна партия. В Швейцария се субсидира разпространението на някои вестници. Но пари от държавата не означава служене на правителството, защото правителствата се сменят, държавата остава.
21.06.2012 20:37:08
Да бе, то е интересно и как издателят, който се е оплакал от системата - не му е чиста работа. Май в обвинения за пране на пари е обвинен - много кофти история наистина.
21.06.2012 20:46:05
Много пошъл опит за анализ по темата от страна на автора. Интересно ми е как разбра, че точно с парите от държавните фирми се финансират медии? То в тази банка както при всички останали банки има пари на всякакви частни лица и частни фирми. Или просто тълкованието на автора (което принципно трябва да бъде безпристрастно) ни навява мисли, разбираш ли, че от всички пари в банката, само от държавните депозирани се финансират медии. Ето това изкривява съзнанието на хората! Съжалявам, ама това за мен е един посен театрален спектакъл, който някои хора много погрешно ще нарекам аналитична журнаслистика.
22.06.2012 08:34:02
Най-евтини са медиите на Донев и пъпката. Евтини в смисъла на долнопробни! От тях най-много се ослепява и тази статията е поредното доказателство за манипулирана журналистика.
22.06.2012 08:49:44
това са някакви жалки поредни опити за злепоставяне - не разбирате ли,ч е става по-гадно, спрете се, Донев и Павлов са го закъсали и вместо умно да мълчат се допребиват с такива поръчкови боклуци, които никой няма да прочете
22.06.2012 09:34:39
От вестниците на Донев и Павлов има и по-евтини,при това и по-съдържателни и обективни.Въпросът е,дали "ниската им цена" ще остане когато станат държавни.
22.06.2012 09:42:40
безсмислена статия, не показваща нищо - всъщност направо жалка статия, поръчкова и тенденциозна. А защо Донев и Павлов държат тогава 24 часа и Труд, като се знае от всички, че са губещи от години? и че от тях не се печели пряко?