Шейсет процента от приятелите ми във фейсбук са си сериозна бройка. Не че са толкова много, но са наистина “сериозни” - всички са хора, които познавам. Един вид - не са случайни някакви, подлъгали се от сините ми очи на снимката в профила. Всичките работят, плащат данъци, гледат семейства. Средната им възраст е ниска - към трийсет, трийсет и нещо. Та тези шейсет на сто, за които ви казвам, яко протестират тия дни. Нямам наблюдения колко от тях наистина стигат до Орлов мост, но ако се съди по това, което пишат в социалната мрежа, барем веднъж са минали оттам...

Тези същите бяха доста активни и при предишните протести - срещу АКТА и шистовия газ. Малка част от тях са и почти войнстващи любители на уличните кучета. Други

се бориха
за Иракли
и Странджа

Направо всичките - срещу подслушването и следенето в интернет.
Не казвам, че тезите на тези протести не си заслужават. Но съм скептична по природа и някак ми е трудно да вярвам в спонтанността, изкарваща за няколко часа хиляди по улиците в ритъма на добре познатия танц с полицията. И... пращаща ги масово за гъби, когато има избори например.

Та, викам си, да я видя аз тази спонтанност. Защото със сигурност в протестите срещу шистовия газ например ми прозираше една тънка червена линия. А зад кучелюбците и радетелите за правата на малцинствата все ми наднича някой адвокат от правозащитна организация, борещ се за “насъщния” си в Страсбург. А момчетата и момичетата на тези протести са някак подозрително едни и същи, макар бунтът им да обслужва разнообразни и дори взаимно изключващи се интереси.

Опазил ме Господ, не се съмнявам, че на мнозинството от българите (не само на протестиращите) наистина им е писнало от безумията и безобразията в тая държава. И аз съм от тях със сигурност. Но ме гложди мисълта, че все някой намира начин да режисира танца на широките народни маси и да организира по своя кройка и само в свой собствен интерес естествения им бунт.

Поне се начетох тия дни на трогателно и талантливо написани постове и блогърски откровения за “децата на прехода” - закърмени с бунт, интелигентни и образовани, дишащи свобода, информирани, предприемчиви и дори секси. Познавам и такива деца. Повечето от тях обаче отдавна не са в България. И като гледам на какъв цирк е обърната държавата, добре е, че ги няма. Очевидно при нас са останали бунтовниците, които имат достатъчно свободно време. Убедена съм - причината е във високата безработица и липсата на перспективи за младите. И всички тези бунтуващи се млади, а и не толкова млади хора, всичките те сега са против Закона за горите и олигарсите, които ни грабят и техните подкупни слуги политиците. На тях им е писнало... Но едва ли у някого е останала капчица съмнение, че наред с тях на Орлов мост ще се намери и някой обикновен лумпен или не толкова кротък луд, и че с абсолютна сигурност наоколо се ослушват

и провокатори,
и партийни
разведки

и екологични “талибани”. Чиято единствена цел в живота е, ако могат и те да докопат нещо от кокала. И това с особено открояваща се яснота се вижда на страниците в интернет, където се организират протестите.

Там наред с чисто емоционалните призиви за опазване на горите, току се промушва някой крещящо политически зов (който винаги е анти), от който става ясно, че целта не е да се поправи калпавият закон, а

да се свали
този или онзи
от власт

Което този или онзи напълно си заслужават, разбира се. И всичко това е поднесено толкова естествено и ненатрапчиво, така елегантно и на ръба на справедливата борба за природата, че е много лесно да му повярваш. И е много лесно да се увлечеш по масовото слагане под общия знаменател “всичките са маскари”. Е, от време на време някой осъзнал се гражданин се усеща и поства: “Ей, моля да поразчистите тук”.

Та... Не ме притеснява спонтанният протест на мнозинството с неговия ентусиазъм и чисти помисли, притеснява ме спонтанното умение на малцинството да се възползва от него.
Със сигурност дори ББ ще извлече дивидент и в следващата стенограма от заседание на кабинета ще прочетем как освен за АКТА и шистовия газ се е съобразил с улицата и за горите.

Протестите са хубаво нещо. Особено в държава, чийто премиер е просто виртуоз в танците. И особено добре му се удава тангото - на всеки две крачки напред, умело дава една назад, стига някой от публиката да му подвикне от Орлов мост. Площадната демокрация обаче е като поредното умело завъртане на дансинга - аплодисменти, а после всичко пак продължава според замисъла на хореографите. Нищо, че седят зад кулисите.
Да ги сменим? От нас зависи. Но това става на избори!

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Скилидка експерт, щипка партиец

Татяна Дончева: ГЕРБ е скарлатина за демокрацията

Всички заедно, всички разделени

ОЩЕ ОТ ТРУД

Скилидка експерт, щипка партиец

Филчев отправил смъртни заплахи към Богомил Бонев по телефона

Георги Данаилов, кучето Дончо и къщата на спомените