Привърженичка на партията победител “Нова демокрация” празнува с блузка, на която е изобразен хамелеон. В някои съновници това животно е символ на предупреждението да се пазиш от коварни приятели, в случая може би коалиционни партньори. Снимка АФП
Гласуване с отвращение
Мнозина гърци гласуваха с отвращение за т.нар. проевропейски партии, защото им се стори, или им внушиха, че алтернативата е по-голямо зло.
В резултат на това първа се класира консервативната "Нова демокрация" (129 депутати) на Андонис Самарас. Това е партията, която предизвика предсрочни избори през 2009 г., след като тогавашният лидер и премиер Константинос Караманлис разбра, че държавата фалира заради натрупаните дългове от над 300 млрд. евро. Заедно с третата политическа сила - социалистическата ПАСОК (33 места), тя има мнозинство в 300-членния парламент, за да управлява.
ПАСОК е партията, сключила през 2010 г. първия заем за 110 млрд. евро с ЕС и МВФ, който бе отпуснат в замяна на мерки за затягане на коланите. После двата мастодонта се коалираха, (не може само един да си цапа ръцете), за да получат още един кредит - за 130 млрд. евро. А той бе даден в пакет с още по-голямо затягане на коланите.
В резултат Гърция вече пета година е в рецесия, безработицата расте, а в тунела не се вижда лъч светлина поне до 2020 г. Вече вървят слухове за още един многомилиарден кредит. Няма начин и той да не бъде с условия. И за да не са сами в кацата, ПАСОК сега поставя условия. "Да" на правителството на националното спасение, водено от "Нова демокрация", но само заедно с други леви партии - Демократичната левица и коалицията на радикалната левица СИРИЗА.
Скрит победител
СИРИЗА на Алексис Ципрас е скритият победител във вота - тази маргинална политическа сила без малко да стане първа (изостана от "Нова демокрация" с по-малко от 3% и почти удвои резултата си от вота на 6 май). Тя е категорично против "загробващо" споразумение с ЕС и МВФ и евентуална нейна победа бе разглеждана като кошмар за еврозоната. Защото в крайна сметка би довела до изгонване на Гърция от нея. Едва ли Ципрас ще склони да влезе в правителство, ако не получи обещание за радикално преразглеждане на условията по кредитите.
Тоягата подейства, но малко
Тъй като от вота в Гърция зависеше краткосрочното бъдеще на еврозоната, гърците бяха подложени на невероятен външен натиск. От Брюксел огласяваха кошмарни сценарии как, ако не подкрепят проевропейските партии, ще се ограничат тегленето от банкомати, движението на капитали, че и свободното щъкане в Европа. Местни банки пък вещаеха свиване на доходите с над 50%, колосална безработица и хаос, ако се върне драхмата.
Гърците се поуплашиха, но не чак толкова много. Показва го резултатът на СИРИЗА, както и на неонацистите от "Златна зора", които пак влязоха в парламента.
На ред е морковът
От гледна точка на Гърция резултатът е като по учебник. Защото силното представяне на т.нар. антиевропейски партии стои като дамоклев меч над главата на проевропейските, но им дава и аргументи да извиват ръцете на международните кредитори, тъй като може да стане по-зле. Така създадената ситуация е чудесна за бъдещото правителство да си поиска морков, и то възможно най-голям. А че ще има някакви отстъпки за затягане на коланите, бе намекнато още преди вота.
Въпросът, който сега терзае най-вече Берлин, Брюксел и Вашингтон, е колко голям да бъде морковът. Размерът му зависи от сметки, и то сложни. Защото пари трябват не само за Гърция. За Ирландия кредитът е 85 млрд. евро, за Португалия - 78 млрд. евро. Като и двете страни изпълнят мерки за затягане на коланите, за да получават траншовете. Освен това на испанските банки са обещани до 100 млрд. евро, а скоро ще се разбере колко точно ще им трябват. Засега за тези пари няма прикрепени условия. Но анализатори очакват, че в рамките на година на Мадрид ще му потрябват още средства и че този път помощта ще бъде свързана с условия. Кипър също чака нов кредит - от Русия или еврозоната, а вървят слухове, че и Италия ще го закъса.
Мантрата растеж
В тази сложна ситуация Франсоа Оланд - новият президент на Франция, която е втората икономика в еврозоната след Германия, налага своя мантра - за икономически растеж. Която до известна степен влиза в противоречие с рецептата за затягане на коланите, отстоявана от канцлерката Ангела Меркел за борба с дълговата криза. Но Меркел вече е отслабена - и във вътрешен, и в международен план. И ще се налага да прави отстъпки. А те в крайна сметка ще завъртят по-бързо печатницата за евро, за да захранят апетита за растеж и да потушат социалното напрежение.
Неизвестният въпрос е дали скоростта им няма да изпревари бързината, с която ще се правят необходимите структурни реформи в Европа, за да не се повтори пак дълговата криза.
19.06.2012 11:14:06
..............идва византийска гражданска война..........