СТАНИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Закрила
Закрила в стих, куплет.
Търся себе си, ала не се намирам...
Времето объркано...без ред,
настояще и бъдеще ги сливам...
Ръка към себе си протягам...
Тишина и спомени - потъват в мрак,
случи ли се нещо?
Питате - как?
Болка, рана-пъзел с липсващо парче...
Помагам ли си? Всъщност - не.
Мисли объркани и спомен сив...
Падам на пода - крясък мълчалив.
Себе си търся, търся, ала не се намирам...
Изгубена надежда, пепел, страх...
Мисли пропилени, спомен в прах..
Мечта
Живея в мечти -
там аз съм щастлива!
Реалността боли
тя е тел бодлива.
Боде, щом протегнеш ръка,
да излезеш от някоя своя мечта!
Боде, щом протегнеш ръка,
да докосваш реалността...
Затуй се сгушвам в своята мечта,
и вместо плюшеното мече
прегръщам я в нощта...
Усмивка
С една усмивка мога
света да преобърна!
С една усмивка мога
съня в реалност да превърна!
С една усмивка -
сърцето ти пленявам!
С една усмивка -
ума ти зваладявам!
Една усмивка -
тя нищо не обещава...
Една усмивка -
най- много наранява!
