Размяната на обиди, скандални снимки, видео, разпространяването на слухове, крадене на самоличност и заплахи във фейсбук, скайп или чрез SMS-и ще се санкционира в училище от този 15 септември .

Битката срещу кибер тормоза става приоритет №1 в класните стаи. Причината - все по-често агресията между учениците тръгва от социалните форуми.

Там започва размяната на обиди, клюки, компрометиращи снимки и стига до физическа саморазправа или социална изолация. А учителите и родителите разбират последни и в повечето случаи не могат да направят нищо.

 Заповед за въвеждането на “Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище” е подготвена от просветния министър Сергей Игнатов. Новата програма срещу насилието се разпространява вече из образователните инспекторати в страната. Тя е тествана в няколко столични училища и резултатите са положителни. В основата  са разработените от норвежкия психолог Дан Олвеус правила за работа, които се прилагат в цял свят.

След 15 септември всички ученици ще попълват въпросници, с които ще се мери нивото на заплаха от тормоз в училище и тяхната социална група.

Това е първото, което се въвежда чрез механизма за противодействие на физическия, психическия и кибер терора. След това ще се разработят мерки за преодоляване на различни агресивни ситуации. Учителите и родителите няма да контролират личните писания на децата в мрежата, но ще реагират при сигнали за нередности, които водят до тормоз - физически или психически. Жалбите могат да идват от самите деца, от родителите и от самите учители, които често са приятели с децата от класа си във фейсбук например. Най-трудно се проследява виртуалният тормоз, признаха експерти. Децата крият профили и паролите. А и училището нямало намерение да се превръща в цензор на свободното общуване, а да научи децата още от най-малките класове да спазват правилата на етичното общуване и зачитането на другия. Работата в пилотните проекти в софийските училища показала, че не е невъзможно (има школа, които работят от 2007 г. по тази програма). Интересното е, че учениците реагираха по-добре и помагаха при решаването на подобни конфликти, докато учителите в началото бяха по-скептични, обясниха психолози.

В механизма за противодействие на тормоза се предвижда още:

Директорите задължително да сформират екипи от учители, родители и деца, които да бдят да не се развихри агресия. Те ще се наричат координационни съвети и ще предлагат конкретни решения при конфликти. Вместо схема от наказания обаче се въвеждат правилата на т. нар. позитивна дисциплина.

Това означава, че учениците няма да бъдат санкционирани веднага, а ще им се дава шанс да поправят грешките си. Въвежда се нещо като познатия принцип “Който чупи - купи”. Той ще работи буквално - при унищожаване на имущество, но и на психологическо ниво. “Щетата” обида например ще се изкупва с извинение, помощ, съвместна работа по проект и т. н. При по-тежки щети като скандал, размяна на ритници, ругатни или побой изкуплението ще минава през фазите на дискусия, водене на преговори, постигане на отстъпки, определяне на неприкосновени ценности и т. н. Всичко това ще е съпроводено с уроци как да се държим и да уважаваме другите, които ще изнасят не само учителите, но и родителите. Училищата ще могат да правят и групи за помощ при кризи, които ще включват известни авторитетни хора - бизнесмени, спортисти, журналисти, артисти и др. Конкретните мерки ще се съобразяват с възрастта на учениците и средата, в която са.

Всички учители ще бъдат задължени да се намесват, ако станат свидетели на свада между ученици. С други думи, няма да могат да се крият зад досегашното “отговаряме за децата само в училището”.

Педагогическите съвети на всяко учебно заведение ще решават конкретните правила за работа при преодоляването на конфликти. Министерството на образованието дава само рамката, обясниха експертите на министър Игнатов пред “Труд”. Причината е, че във всяко училище ситуацията е различна.

Родителите - с
лента “дежурен” 

В битката срещу тормоза в училище родителите няма да са неми наблюдатели.
Според новите правила за битката срещу насилието те ще участват още от първия учебен ден. Първо ще подпишат правилата за реда в училището на децата. С това се съгласяват да ги спазват и да отговарят и децата им да ги следват.

Също така ще участват при изработването на мерките за преодоляване на тормоза, включително и този в нета.

За целта ще получат специални брошури със съвети как да познават, ако ученикът е станал жертва на кибер тормоз. Или пък сам упражнява такъв. Те ще бъдат длъжни да съдействат на учителите за предотвратяване на екшъни.

Най-новата им роля ще е даването на дежурства. Те ще са доброволни и в определени случаи. Родителите ще съпровождат децата от домовете до училище и обратно при кризисни ситуации. Ще дават “наряд” при посещение на общи сбирки или мероприятия, като по този начин ще гарантират реда в тях. Тази система на дежурства не е непозната за просветната сфера. В повечето от училищата в Западна Европа, а и в САЩ родителският контрол на школски събирания е обичайна практика.

Най-важното е, че те и учителите ще участват в определянето на “зони” около училищата, които са потенциално опасни за възникването на конфликти. Например ако се знае, че в съседната на школото градинка се събират враждуващи банди или пък на по-тиха улица деца причакват съученици, за да ги бият, тези места ще бъдат поставени “под охрана”. Може да се сигнализира на полицията или пък самите родители да се окажат “постоянно присъствие ” в рисковите часове на тези места. Няма правило или обща рецепта как да се реагира в подобни ситуации, всяка е различна и самото училище и родителите ще решат кое е най-добро, обясниха експерти. И обясниха, че родителите няма да дават дежурства само защото така е записано, а ако е нужно.

Новите правила за преодоляване на агресията са изработени от огромен екип от експерти. Участвали са специалисти от образователното и социалното ведомство, от агенцията за закрила на децата, Дружеството на психолозите и УНИЦЕФ. Училищата обаче ще имат пълното право и на самостоятелни решения за прилагането на правилата.

Клюките - враг №1 в нета

Пускането на клюки е най-честата форма на кибер тормоз, сочи проучване на УНИЦЕФ за България и Дружеството на психолозите у нас. Близо 56 на сто от случаите са свързани с разпространение на лъжи. Също такъв е процентът и на изпратените заплашителни съобщения на мобилните телефони. По-малко, около 39 на сто, са случаите, при които тормозът е свързан с разпространението на фалшиви снимки, които злепоставят жертвата пред съучениците . Едва 37 на сто от децата между 10 и 14 години признават, че най-често са били тормозени, когато техни “приятели” са разпространили телефона им без съгласие.
В 2/3 от случаите извършителите са на територията на училищата - съученици, познати от други класове или просто ученици от същата гимназия. В останалите случаи става дума за тормоз от приятелски кръг извън училището. Само 20 на сто от децата признават, че са жертва на терор от страна на учители.

Любопитното е, че най-честите жертви са момичета. Но и девойките агресорки са повече от момчетата в кибер пространството.

Общото между двете групи - на жертвите и на нападателите, е, че избягват да споделят. След като конфликтът “гръмне”, в над 58 на сто от случаите той се решава от родителите.

Рецепти за учителите  при конфликти 

Учителите ще получат точни рецепти как да се справят при тормоз в класовете. Ето малка част от съветите към тях:

1. Да определят нивото на тормоза - дали е случайна обида или рецидив.
2.Да изслушат всички страни. Да не започват веднага да се карат или наказват насилника, а да преценят как се е стигнало до ситуацията.
3.Да не проявяват непрекъснато състрадание към жертвата. Така още повече ще уронят достойнството му.
4.Да уточнят как насилникът да изкупи грешката си и да наблюдават поведението му през следващите месеци. Само ако е необходимо, да го предлагат за наказание.
5.Да изготвят конкретни мерки за работа и за “наблюдателите”, които са присъствали по време на тормоза.

Псувате ли се в класните стаи? 

Това са част от въпросите, които ще попълват учениците в началото на учебната година. На база на отговорите и досегашния опит всеки клас, випуск и училище ще изготвя скла от ценности и правила за спазването им. Те ще са най-различни от рода: ако дръпнеш плитката на съученичка в първи клас, утре може да  занесеш рисунка, или ако си се подиграл на съученик във фейса, да намериш начин да му се извиниш. Въпросникът е разработен от проф. Пламен Калчев от Софийския университет:
1. В твоето училище какво правят децата:
а) блъскат, удрят другите деца; които тормозят други деца?
б) заплашват ги;
в) обиждат ги, псуват ги, измислят им неприлични прякори;
г) дразнят ги;
д) взимат им от нещата;
е) говорят зад гърба им, разпространяват за тях неверни неща, клюки;
ж) изнудват ги;
з) настройват другите деца срещу тях;
и) искат им пари;
) друго (посочи какво).
2. Къде се случва децата да бъдат тормозени:
а) в класната стая;
 б) по коридорите;
в) в тоалетните;
г) пред бюфета;
д) в двора на училището;
е) на улицата;
ж) в квартала.
з) на друго място.
3. Случвало ли се е досега теб да те тормозят - “да” или “не”.
4. Ако ти се е случвало да те тормозят - колко често:
а) всеки ден;
б) няколко пъти през седмицата;
в) веднъж седмично;
г) един път в месеца;
д) по-рядко от един път в месеца;
е) досега не се е случвало да ме тормозят.
5. Ако ти се е случвало да те тормозят, децата, които те тормозиха, бяха:
а) от твоя клас момчета;
б) от други класове;
в ) от твоя клас и от други класове.
6. Ако ти се е случвало да те тормозят деца:
а) децата, които те тормозиха, бяха:...
б) с тях имаше и други деца, които също те тормозеха.
в) с тях имаше и други деца, но те само гледаха.
7. Случвало ли се е някой да те тормози:
а) да, тази седмица?
б) не.
 8. Когато теб те тормозеха, ти каза ли на някого:
а) казах на някого от учителите;
 б) казах на майка ми;
в) казах на баща ми;
г) казах на брат ми/на сестра ми;
д) казах на приятели;
е) казах на друг човек (посочи на кого):

ж) не казах на никого;
з) досега не се е случвало да ме тормозят.
9. Ако си казал на някого, това помогна ли ти:
а) да; доведе ли до спирането на тормоза;
б) не;
в) досега не се е случвало да ме тормозят.
10. Виждал ли си да тормозят други деца в училище?
а) да;
б) не;
11. Колко често си виждал да тормозят други деца в училище?
а) всеки ден;
 б) няколко пъти през седмицата;
в) веднъж седмично;
г) един път в месеца;
д) по-рядко от един път в месеца;
е) досега не съм виждал да тормозят други деца.
12. Ако си виждал да тормозят други деца, казвал ли си някого за това:
а) да, на някого от училище;
б) да, на приятели;
в) да, на родителите;
г) да, на брат ми/на сестра ми;
д) да, на други възрастни (посочи на кого):
ж) не съм казвал на никого;
з) досега не съм виждал да тормозят други деца.
13. Виждал ли си да тормозят деца извън училище:
а) да;
б) не.
14. Случвало ли се е ти да тормозиш друго дете тази учебна година:
а) почти всяка седмица;
 б) почти всеки месец;
в) един-два пъти през учебната година;
г) не се е случвало да тормозя друго дете.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола