Каква Европа?

В  деня, когато Гърция излезе от еврозоната, въпросът вече няма да е каква Гърция, а каква Европа.

Отговорите се групират в два полюса - Европа на нациите и федерална, наднационална Европа.

Първата е Европа на междуправителствените споразумения със слаби общи институции. Втората е все по-интегрираната Европа, в която държавите дават повече власт на институциите.

Изходна за избора между двете е една все по-очевидна реалност: Отделните европейски страни, дори най-мощните, са вече твърде малки, за да имат бъдеще в глобализиращия се свят.

Европа застарява и изостава по конкурентоспособност и иновативност не само от традиционните си конкуренти САЩ и Япония, но и от т.нар. нови икономики - Китай, Индия, Бразилия, Русия, Южна Африка.

Разделена и парализирана, както е в момента, тя е осъдена да се превърне в нещо между най-големия музей на открито и най-големия старчески дом в света. Пропилявайки потенциала си на най-големия общ пазар.

При това не е сигурно, че това ще е най-луксозният старчески дом. Социалните системи няма да издържат.

Ако Европа иска да запази ролята си на водеща цивилизация, тя е осъдена да е интегрирана. Германци и гърци трябва да се научат да живеят заедно.

Тези, които смятат, че е по-добре Гърция да напусне еврозоната, се аргументират, че така ще се запазят високите стандарти и доверието в ЕС и еврото.

Фактите не го потвърждават. Доверието не следва пряко от размера на дълга и дефицита. САЩ и Япония имат по-големи дългове от ЕС, съотнесени към техните БВП. Но плащат по-ниски лихви по тях. Защото имат единни институции, на които пазарите имат доверие.

А в Европа никога не знаеш дали ако някоя страна членка закъса, другите ще искат да  помогнат.

Затова проблемът на една относително малка икономика като гръцката (2 на сто от БВП на ЕС) става европейски и световен, както отбеляза наскоро лидерът на европейските либерали Ги Верхофстат.

В Европа не си сигурен и че правилата ще се спазват еднакво. Германия и Франция първи нарушиха нормите на икономическия и валутния съюз през 2003 г. Но посмя ли някой да им каже нещо? И никой ли в Брюксел не видя как Гърция десетилетия затъва в дългове? От началото на кризата в еврозоната всички повтарят, че единната валута не може да съществува без единна икономическа политика, а тя - без единно управление. Няма как еврото да е стабилно с 27 фискални и икономически системи, с 27 пазара на труда.

Европа днес няма друго правителство освен своите институции. Проблемът е, че не им достига легитимност за ролята, която се налага да изпълняват. Еврокомисията например е назначена от ръководителите на държавите членки и одобрена от Европарламента. Държавните лидери се споразумяват и кой да е председател на Европейския съвет. Никой не пита гражданите.

Затова ЕС не може да каже на германците: “Платете за гърците!”, през главата на пряко избраните германски канцлер и Бундестаг. Европа не може да каже и на гърците през главата на избраното им правителство: “Стягайте колана, защото Германия каза така!”
Спонтанният консервативен тандем “Меркози” вече е в историята.

Противоречията между новия френски президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел за еврооблигациите разцепват ядрото на междуправителствена Европа, каквато на времето искаше Де Гол. И въпросът е:
няма ли “Меркози” да бъде заменен с друга коалиция?

Налаганите от “Меркози” решения разделят, вместо да обединяват Европа. Тяхна “победа” би било евентуалното отпадане на Гърция от еврозоната, оттам - и от съюза. За такива като нас - малки и новодошли - трябва да е ясно, че т.нар. Европа на нациите е Европа на големите, които са си направили съюз за тях. На когото не му харесва, да си ходи.

Гледайки Гърция, да си спомним, че само преди 15 години бяхме в нейното положение и нищо не ни гарантира, че пак няма да изпаднем в него. Българската икономика е и по-малка, и по-слаба. Да си спомним, че Европа на нациите иска да замрази бюджета на ЕС, да ореже фондовете за сближаване, които са жизненоважни за новите страни членки.
Тя не пуска България и Румъния в Шенген и гледа под лупа селската им корупцийка, докато един след друг гърмят грандиозни скандали със староевропейската. Тя пуска стотици хиляди имигранти от бившите си колонии в третия свят, а затваря трудовите си пазари за българи и румънци.

Тя ни гледа със страх и подозрение, защото сме бели, християни, с нейната и по-висока квалификация, но много по-закалени в трудности и готови да работят при значително по-ниско заплащане.

Европа на нациите за България означава нов голям брат, който ще си отглежда у нас лоялни партии и правителства, ще ги откърмя с фондациите си, а после в Европейския съвет излъчените от тях лидери ще гласуват винаги като канцлерката кърмилница. В името на интереса си тази Европа не се свени да си затваря очите за компромисите с демокрацията заради един глас повече за нея в Европейския съвет.
Показателно е, че въпросът каква Европа искаме отсъства от българския обществен дебат.

Нашият отговор засега е: каквато ще да е, стига да дава пари.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти