Строителство спря въздуха на София

София е европейската столица с най-замърсен въздух, обяви наскоро румънският Център за устойчиви политики "Екополис". Заключенията си неправителствената организация прави на базата на данни на Евростат. Средно 176 дни в годината в българската столица нивото на фините прахови частици във въздуха е над нормата.

А някога София е дишала чистия въздух от Витоша. В далечната 1938-а година се ражда идеята за Витошкия клин - тогава в столичното кметство заработва програма за "облекчение на навлизането на чистия въздух от планината към града". Да се чуди и мае човек от екомисленето на онези хора в онези години. Към програмата се включват архитекти, градостроители, адвокати, нотариални бюра, както и "изследователи на въздушните течения в Софийското поле". Изработват се карти. И неопровержимо административно изпълнение, което нито един рушвет, нито едно ходатайство не успяват да разколебаят.

Съборени са 17 тухларни - горенето на дървените въглища не се връзва с Витошкия клин. Купчините се възприемат като бариери за повея към града. На бистричани, боянчани и на жителите на други китни села в подножието на планината е забранено да строят къщи, по-високи от два етажа.

Проектираните в полите на Витоша административни сгради се вкарват в града. За да се отвори пътят на въздуха към столицата, започва изграждането на градини и градинки.
Южният парк е наченат като най-широката и най-близка до подножието на планината врата на витошкия дар. Най-прекият клин в града. Програмата постига ефект: бетонът, който не може да бъде спрян, тъй като народната власт строи и строи, се изтегля на север (Кремиковци, например), раждат се панелните комплекси, нито ж.к. "Дружба", нито "Обеля" преграждат пътя на витошкия въздух. Продължава разширението на Южния парк. Един от най-големите радетели на идеята е дипломатът Петър Междуречки, кмет на София (1978-1986). При назначаването му Тодор Живков се пошегувал: "Петре, време е да поработиш, момче."

Момчето се втурва с целия си хъс към Южния парк, преодолява ред административни капани, не чува ни "другарските" критики, ни аргументите на черногледците. Паркът расте. В подхода от планината, наречен Погребите, са съборени военните складове, сринати са последните бариери - изоставени фабрики, рухнали къщи, а мераците за строеж над "Лозенец" - отхвърлени. Връзката с Южния парк е осигурена. Витошкият клин се забива в столицата. Макар и за кратко, софиянци дишат най-вкусния въздух.
Появата на хотел "Хилтън" поражда първите спорове - идва ли краят на Витошкия клин? Ж.к. "Младост" отговаря с мощните си панелни бариери: Да, идва. Над "Лозенец" изникват десететажни блокове.

За има-няма двайсет години Витошкият клин умря. Вместо да навлиза все по-дълбоко в града, стана обратното. Бетонът нахлу в планината.

Кметове, архитекти, неграмотни градостроители, мутри и армия от "наши хора" преобърнаха модела. Още в първите години на демокрацията, когато наивниците правеха митинги, тарикатите правеха далавери. По времето на прословутия премиер Жан Виденов стотици декари от Витоша бяха предоставени на частни лица, за дребни пари те купиха "земеделски" земи, които преактуваха. Парцелите около комплекса "Камбаните" бяха продадени за десет стотинки квадратния метър. А стотиците декари бяха "земеделски земи", защото, както е известно от памтивека, във Витоша се ширят необятни стопански полета. Като втора Добруджа, но в други обстоятелства.
Някога на Витоша светеха десетина лампи. Копитото, "Щастливеца", пет-шест хижи. Днес планината свети като коледна елха. С всеки изминал ден бетонът пълзи нагоре и навсякъде околовръст. Планината вече няма подножие.

Има огромен обръч от цимент. Комплекси от затворен тип. Мутренски наблюдателни кули - понеже мутрите са свикнали да гледат на живота отвисоко. Има строителен бяс. Неудържим и ненаситен апетит за още и още катерене. Вместо чист въздух, Витоша праща към града миазми.

Новите къщи на новите тарикати са на септични ями. Някои даже не са на улици. Понеже първо се вдигат палатите, а после се мисли за инфраструктурата. В този неизтощим бяс взеха и вземат участие чиновници от всички околни кметства, началници на служби, архитекти и техници, правни мародери. Те ни се надсмяха. Напълниха гуши. Убиха и флора, и фауна. Проводиха към столицата изпаренията на клоаките. Днес София не диша планински въздух. Тя диша онова, което произвежда една гигантска тоалетна.
Какво да прави госпожа Фандъкова при това положение? Тя е принудена с наши пари да строи колектори на витошките заселници. В това нямаше да има нищо лошо, ако моделът не беше преобърнат.

Планината си отмъсти. При един як дъжд превърна Околовръстното в плавателен канал. С лодките, шегобийците и псувните на софиянци. Имаше смелчаци с костюми за подводно плуване. Маски, шнорхели и плавници. Луд купон за милиони левове. Наши изстрадани пари, обяздени от нашите изстрадани мутри. Тези неизбежни съратници на прехода.

Местността Погребите се превърна в бариера за витошкия въздух, в готовия парк изникнаха "Софияленд", терените на Малееви, бетоните на хотели, офиси, на болница "Токуда". Строителният бяс сгъсти "Лозенец", по-лошо - издигна десететажни билдинги, а тонове земя бяха изсечени от естествения склон на "Черни връх", за да се възвиси брутална офис сграда. Битката срещу Витошкия клин продължава и в подхода към равнината. По южната периферия на Околовръстното се построиха огромните бетонови прегради на "Хюндай", на "Царско село", на десетки комплекси от затворен тип, ИКЕА, стотици офис и не толкоз офис сгради. И понеже всичко това е малко, се вдига и нов мол. Забраните за високо строителство в Бояна, Драгалевци, Симеоново и навсякъде околовръст се срутиха. Градоустройственият хаос и видимите архитектурни недоразумения разболяха не само Южната дъга. Безхаберието захапа Южния парк. Още по времето на Виденов НИКМИ придоби вкусни терени по улица "Козяк" и наблъска в готовия парк жилищни кооперации. Бедата не е единствено в НИКМИ - природата на
всеки капитал е хищна бедата е в бездушието на чиновника, в неговите мръсни игри, които осигуриха разрешителни, планове и подписи за бетонния щурм в парка.

Един американски посланик - Джеймс Пардю, ни учеше как да си пазим градинките. И тъкмо той с постановление на съответното правителство заграби 64,5 дка от Южния парк, за да си построи амбасадата. От братска Америка дойдоха братя специалисти, замериха със суперапаратите си къде е най-чистият въздух в София и братски отсякоха: в Южния парк. И Пардю още по-братски си отсече необходимите декари.

Да се радваме, че от Витоша все пак пристига нещо. Освен поздрава на вонящите клоаки, пристига съмнението в екологичния ни разум.

Да се радваме, че над Южната дъга има място за още няколко мола. Ще продават нещо важно за мегаполисите. Въздух под налягане в консервени кутии.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти